Решение № 29 от 23.03.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Стара Загора, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Хр. Каменова

Членове:

Ива Н. Стефанова

Красимира Дончева Стоянова при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225500600071 по описа за 2022 година Производството е по глава ХХІ на НПК.

С Присъда № 260068/26.10.2021 г., постановена по НЧХД № 1135/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък подсъдимата Ф. М. Б., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 20.04.2020 г., в с.*** ***, общ.Казанлък, е причинила на Н. С. Б. от с.*** ***, кв. „*** ***“ № 1, общ.Казанлък, ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, представляваща травматичен оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, травматичен оток на дясна лицева половина (в областта на дясната скулна и слепоочна области), охлузвания на двете предмишници – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за което на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Със същата присъда подсъдимата Ф. М. Б. е призната за невинна в 1 това на 20.04.2020 г., в с.*** ***, общ.Казанлък, да е нанесла публично обиди на тъжителката Н. С. Б., а именно да е казала нещо унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие - „Курва!“, „Мръсен долен боклук!“, „Маймуна!“, поради което е оправдана по повдигнатото срещу й в тъжбата обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК.

С Присъдата подсъдимата Ф. М. Б. е осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец Н. С. Б. сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, като в останалата част – до размера на 3000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С Присъдата е отхвърлен предявеният от частната тъжителка Н. С.

Б. граждански иск за сумата от 2000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като неоснователен и недоказан.

Подсъдимата Ф. М. Б. е осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец Н. С. Б. сумата от 356 лв., представляваща една втора от направените от частния тъжител разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на експертиза.

Подсъдимата Ф. М. Б. е осъдена да заплати в полза на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – Казанлък направените по делото разноски от бюджета на съда в размер на 408 лв., както и 50 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимата Ф. М. Б. – чрез защитника й - в ОСЪДИТЕЛНАТА Й ЧАСТ.

В жалбата е повдигнат довод за неправилност на присъдата, поради постановяването й в противоречие с материалния и процесуалния закон.

ИСКАНЕТО е в обжалваната част присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана в това да е извършила престъпление по чл.130, ал.2 от НК спрямо Н. С. Б., както и да бъде отхвърлен уваженият граждански иск за претърпени неимуществени вреди в резултат на това престъпление.

2

Изложено е алтернативно искане – ако присъдата бъде потвърдена в обжалваната наказателно-осъдителна част, да бъде отхвърлен уваженият граждански иск за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, тъй като не било установено да са претърпени такива; да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, тъй като отмереният такъв не бил съобразен с вида, характера и интензитета на причинените вреди.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от Н. С. Б. – чрез поверениците й - в ОПРАВДАТЕЛНАТА наказателна и ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА гражданска част.

Изложено е оплакване, че в обжалваната част първоинстанционната присъда не е съобразена със събраните по делото доказателства.

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във въззивните жалби оплаквания, прие следното:

Обжалваната присъда е постановена въз основа на тъжба от Н. С. Б. срещу Ф. М. Б., в която са изложени обстоятелства за нанесени обиди и причинена лека телесна повреда на частната тъжителка от подсъдимата на 20.04.2020 г. в с.*** ***, общ.Казанлък.

Приети са за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от частната тъжителка срещу подсъдимата за:

-сумата от 2000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нанесената обида;

-сумата от 3000 лв., обезщетение за пертърпени неимуществени вреди вследствие на нанесената лека телесна повреда, и двете претендирани ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.

Извършвайки самостоятелна проверка и анализ на събраните по делото доказателства - с оглед оплакванията в двете въззивни жалби относно фактите, приети за установени от първостепенния съд – въззивният съд прие за установено следното от фактическа страна:

Частната тъжителка Н. С. Б. е снаха на подсъдимата Ф. М. Б., майка на съпруга й – свидетелят Р.И.Б..

3

Към 20.04.2020 г. и тримата живеели в една къща – в село *** ***, община Казанлък, но на различни етажи, в отделни домакинства.

Отношенията между частната тъжителка и съпруга й – от една страна и от друга - подсъдимата, били лоши. Често, по различни поводи, помежду им имало кавги.

Подсъдимата Ф. М. Б. имала и дъщеря – свидетелката Ю.И. Б., но тя, заедно със съпруга си – свидетелят Й.С.Б., живеела в град Стара Загора.

След смъртта през 2016 г. на съпруга си и баща на децата й, подсъдимата Ф. М. Б. прехвърлила своята част от недвижимия имот в село *** *** на дъщеря си.

На 20.04.2020 г., частната тъжителка и съпругът й започнали ремонт в двора на къщата в с. *** *** - измазване с вар на стената на плевнята, като с тази цел предния ден сглобили скеле. Още при вдигането на скелето подсъдимата изразила недоволство от предстоящия ремонт и заявила на сина си, че нищо не трябва да прави без разрешение на сестра си, срещу което той й отвърнал, че това, което прави е за добро.

С направата на ремонта се ангажирал Ю.Н.Ю., който по това време, но не и понастоящем, живеел на семейни начала с дъщерята на частната тъжителка и съпруга й – свидетелката Ф.Р. Б.. Внучката на подсъдимата, тъй като не била в добри отношения с баба си не живеела в къщата в село *** ***, а живеела при баба си по майчина линия.

На 20.04.2020 г., извършвайки посочения ремонт, свидетелите Р.И.Б. и Ю.Н.Ю. били качени на скелето. Ю.Н.Ю. измазвал стената на плевнята, а Р.И.Б. му подавал кофите с вар, които частната тъжителка и дъщеря й Ф.Р. Б. пълнели на земята.

Съседният имот представлявал празно дворно място, а в имота до него била къщата на свидетеля И.П.К.. Същият ден, към 13.00 часа свидетелят И.П.К. и баща му започнали да орат своя двор, подготвяйки го за сеитба.

Докато работели, свидетелите Р.И.Б. и Ю.Н.Ю. си подвиквали със съседа си И.П.К. и разменяли по някоя приказка.

Около 16.30 – 17.00 часа, когато стената на плевнята почти била измазана, подсъдимата Ф. М. Б. излязла от своята част на къщата, 4 подпирайки се с пръчка. Започнала да крещи: „Махайте се от дома ми! Не ви искам! Нямате работа тук! Кого питахте да правите този ремонт!“ За да преустанови ремонта, защото не била съгласна с извършването му, започнала да клати скелето, което се разлюляло. Свидетелите Р.И.Б. и Ю.Н.Ю., които все още били качени на него, й казали да престане, защото ще паднат.

Частната тъжителка Н. С. Б., уплашена, че мъжът й и майсторът ще паднат от скелето, при все, че и тя помолила свекърва си да спре да го клати, хванала подсъдимата за ръката, за да преустанови действията й. Подсъдимата се сдърпала със снаха си, при което я одраскала с нокти по ръцете, а след това посегнала с пръчката и ударила с нея тъжителката през лицето, в областта на дясната скулна област, дясната слепоочна област и дясното ухо.

Свидетелят И.П.К., чието внимание било привлечено от крамолата в двора на съседите му, станал очевидец на случилото се.

След разправията, подсъдимата се прибрала за кратко в къщата, а после отишла в дома на свидетеля П.И.П., от където по телефона се обадила на дъщеря си Ю.И. Б. в град Стара Загора, а той – по молба на последната, която обяснила, че не може да дойде в с.*** *** – се обадил на тел.112.

От РУ – Казанлък на мястото на инцидента били изпратени свидетелите А.Х.К. и Б.Д.Н. – полицаи в управлението.

Уведомен за случилото се от свидетеля И.П.К., на мястото на деянието пристигнал след идването на полицаите и свидетеля И.Р.Б. (син на частната тъжителка и съпруга й).

Същият ден, вечерта, свидетелката Н. С. Б., която се почувствала зле със сърцето след случилото се, потърсила медицинска помощ, видно от представения по делото Амбулаторен лист № 214/20.04.2020 г.

На 21.04.2020 г. след преглед в град Стара Загора на частната тъжителка от съдебен лекар (д-р Т.Г.П.), медицински били освидетелствани установените при извършването му травматични увреждания.

Установените от въззивния съд фактически съответстват на приетото от първоинстанционния съд. обстоятелства

Обстоятелствата, при които частната тъжителка е претърпяла травматично увреждане и това, че същото й е причинено от подсъдимата се установяват от показанията на свидетелите Ф.Р. Б., Р.И.Б., Ю.Н.Ю. и И.П.К., 5 всички очевидци на случилото се, като последните двама са без родствени връзки със страните. Отсъстват основания за съмнение в пристрастие както в показанията на последните двама от посочените свидетели, така и в показанията на свидетелите А.Х.К. и Б.Д.Н. - полицаите, изпратени на местопроизшествието. Тези двама свидетели, макар и да не са присъствали по време на случилото се, а още и свидетелят И.Р.Б., са възприели нараняванията на частната тъжителка по ръцете и показанията им съответстват на съобщеното от свидетелите – очевидци на деянието.

Естеството на причиненото телесно увреждане на частната тъжителка се установява чрез назначената в хода на първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни - № 175/2021 г., в заключението на която, изготвено от вещото лице д-р Т.Т.С., отсъстват основания за съмнение. Съгласно посоченото заключение, основаващо се на събраните по делото гласни доказателства и отразеното в съставените при прегледите на частната тъжителка Амбулаторен лист № 214/20.04.2020 г. и Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 17- I/2020 г., при инцидента на 20.04.2020 г. Н. С. Б. е получила: травматичен оток и кръвонасядане на дясната ушна мида; травматичен оток на дясната лицева половина (в областта на дясната скулна и слепоочна област); охлузвания на двете предмишници. Експертният извод на вещото лице е, че описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и че отговарят да са получени по времето и начина, посочени от пострадалата – при нанасяне на удар с пръчка в дясната лицева половина и дране с нокти по двете предмишници. От заключението се установява, че установените травматични увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание, както и че срокът за възстановяване вследствие на причиняването им е в рамките на около две седмици.

В показанията на свидетелите Ю.И. Б. и Й. С. Б. (дъщеря и зет на подсъдимата) се съдържат данни относно отношенията между семейството на частната тъжителка и свекърва й. Съобщеното от тях относно конкретния конфликт е без доказателствена стойност, тъй като тези свидетели не възпроизвеждат лично видяно и чуто, а препредават разказано им от подсъдимата. При наличие на първични доказателства, производните не са източник на фактология.

6

Въззивният съд, също като първостепенния, приема, че събраните по делото гласни доказателства не позволяват направата на еднозначен извод по време на кавгата между подсъдимата и всички останали, ангажирани с ремонта, съпровождала физическата саморазправа със снаха й, какви по съдържание и спрямо кого е отправяла обиди. Част от свидетелите съобщават за отправени обидни реплики в множествено число, други – в единствено, като същевременно от показанията на свидетеля Ю.Н.Ю. се установява, че по време на крамолата участниците в нея са говорили на турски език.