Решение № 515 от 31.03.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Велико Търново, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110102196 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от „****, срещу ***иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 439 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че ищецът има вземане от „***а, за което е издаден изпълнителен лист № 24 от 26.08.2020 година по Ч.гр.д. №222/2020 година на Районен съд –*** и за което има влязло в сила решение по иск по чл. 422 ГПК, постановено по В.гр.д. № 236/2022 година на Апелативен съд –**** Посочва, че със същото съдебно решение ищецът е осъден да заплати на „***** сумата в размер на 7 030.00 лева и **** сумата в размер на 5 214.00 лева. Твърди, че с „А*** са цедирали вземанията си от ищцовото дружество на „****, за което са изпратили уведомление до ищеца. Посочва, че след връчване на уведомлението, ответникът образувал изпълнително дело пред *****, по което ищецът изпратил уведомление за прихващане на вземането на *****. Твърди, че уведомлението за прихващане е изпратено до седалището и адреса на управление и на настоящия кредитор „******** но същите се укриват и не да получават пратките си, поради което същите са връчени по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК. посочва, че впоследствие изп. дело е преобразувано в изп. дело **** година описа на ДСИ при Районен съд – Д. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да прието за установено, че **** не дължи на „**** сумата в размер общо на 12 244.00 лева, поради погасяването му чрез извършено от длъжника прихващане ****, а в условията на евентуалност подадената по делото искова молба да се приеме за изявление за извършено прихващане, като основание за недължимост на сумата от ищеца на ответника. Претендира да й бъдат присъдени направените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор наисковата молба. Процесуалният представител на ответното дружество развива съображения, че предявеният по делото иск е процесуално допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че уведомление за прихващане не е получавано както от ответното дружество, така и от цедентите на неговото вземане.

Навежда доводи, че спрямо ответното дружество ищецът няма вземане и не може да се извърши прихващане. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника 1 разноски по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По заявление подадено от **** е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „****за солидарно заплащане на сумата ****.-главница по запис на заповед от 09.04.2020г.

С решение ****. съдът е приел за установено, че **** дължат солидарно на „*** сумата 1****. по запис на заповед от 09.04.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по частно гр.дело №262/2020г по описа на ЕРС.

С решение ****. по описа на ВТАС е отменено решение №42 от 02.06.2022г. по гр.дело №59/2021г на ВТОС в частта за разликата над 51 739,21лв. до пълния претендиран размер 151 739,21лв. и е потвърдено решението в останалата част. С решението на ВТАС „***** са осъдени да заплатят на „*****сумата 2278лв. разноски за заповедното производство и 6320лв. разноси по делото за двете съдебни инстанции, съобразно на уважената част на иска. Със същото решение „**** е осъден да заплати на ***** сумата 7030лв. разноски по делото за двете инстанции съобразно отхвърлената част на иска и да заплати на **** сумата 5214лв. разноски по делото пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част на иска. Решението е влязло в сила на 22.04.2023г.

По делото не е спорно, че на 28.06.2023г. между **** от една страна като цеденти и **** като цесионер е сключен договор за цесия на вземанията на цедентите за разноски в общ размер 12 244 лв., присъдени по в.т.дело №236/2022г. по описа на ВТАС.

По изпълнително дело №620/2020г. по описа на ***е отправено от *****, уведомление за прихващане на насрещни задължения на ***Д **** срещу задължение на „**** до размера на по-малкото по размер задължение, с което прихващане се погасява задължението на „**** срещу *****. Уведомлението е от 07.07.2023г. и в него е посочено, че „**** се противопоставя на извършената цесия на вземането.

По делото е представено уведомление до **** за прихващане на вземане по изпълнително дело №620/2020г. по описа на ****. Върху уведомлението е посочено,че е връчено на основание чл.50 ал.4 от ГПК.

Видно от представеното по делото уведомление до **** за прихващане на вземане по изп.дело №620/2020г по описа на ****, върху същото е отбелязано, че е връчено на основание чл.47 ал.5 от ГПК на 02.08.2023г.

Видно от представеното по делото уведомление до **** за прихващане на вземане по изп.дело №620/2020г по описа на ****, върху същото е отбелязано, че е връчено на основание чл.50 ал.4 от ГПК на 02.08.2023г.

По делото е представен препис от молба-възражение от „**** подадено по изпълнително дело №144/2023г. по описа на **** относно искане за връчване на изявление за прихващане на вземане, адресирано до ****, в което изявление е посочено, че взискателят *** не е кредитор на вземане срещу „****Д, поради извършено прихващане.

2

Изпълнително дело №144/2023г. по описа на *** след възражение за местна неподсъдност, е препратено на ДСИ при СИС при Районен съд гр.Д, където е образувано изп. дело №48/2024г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д Т М и Д З Т. Свидетелят М, разпитан каза ,че през лятото на 2023г. работил във фирма „А“ЕООД като механизатор и всеки ден бил в стопанския двор, който се намира в с.Р. Свидетелят заяви, че когато дойде призовка или съобщения за „А“ЕООД, той ги получавал, а ако него го няма, получавал ги пазача в стопанския двор. Свидетелят каза, че в офиса на фирма „А“ЕООД в г****постоянно е управителката. Свидетелката Т, разпитана каза, че живее в с.К и когато има да получава съобщения секретарката на кмета й се обажда по телефона, за да отиде да си вземе съобщенията до нея. Свидетелката каза, че познава **** и когато тя има съобщения за свидетелката, й се обажда предварително по телефона или изпраща човек, за да й ги връчи.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим. Разгледан по същество е основателен и доказан по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.

В настоящото производство ищецът навежда твърдения, че не дължи процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяване на вземането чрез прихващане с негово насрещно вземане.

За уважаване на иска е необходимо да се установи наличие на настъпил след решението факт, който да опровергава установената със съдебния акт дължимост на вземането т.е. да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване-изключват, унищожават или погасяват спорното право.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът има вземане от „**** за сумата 51 149,51лв.-главница по запис на заповед, законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2020г до окончателното изплащане и сумата 8 598лв.-разноски по делото, което вземане е установено с влязло в сила решение по въззивно търговско дело №236/2022г. по описа на Апелативен съд гр****, с което е потвърдено частично Решение от 02.06.2022г. по търговско дело №59/2021г по описа на ВТОС, влязло в сила на 22.04.2023г. Вземането на ответника е на основание договор за цесия, сключен от него като цесионер с цедентите 3

„**** за сумата общо 12 244лв., представляваща общ размер на разноски, присъдени в полза на

*****по въззивно търговско дело №236/2022г. по описа на Апелативен съд гр.В.Търново, влязло в сила на 22.04.2023г.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е отправил компенсационно изявление за прихващане между вземанията, които ищецът има спрямо **** и насрещните вземанията на А***** в размер на общо 12 244лв., за присъдени разноски със съдебното решение по въззивно търговско дело №236/2022г. по описа на Апелативен съд ***. Не е спорно, че с влизане в сила на решението вземанията, присъдени с него са станали изискуеми и ликвидни т.е. установени по основание и размер. Ответникът не оспорва изискуемостта и ликвидността на вземанията на ищеца.

По делото не е спорно, че ответникът в настоящото производство е сключил договор за цесия с****от 28.06.2023г.,, по силата на който цедентите са му прехвърлили вземанията си срещу „***, присъдени с горепосоченото съдебно решение. Ищецът не оспорва, че е бил уведомен за цесията.

Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД с уведомяване на длъжника за извършената цесия, тя произвежда действие спрямо него и третите лица. Но цесионерът- ответник в настоящото производство е придобил вземането с недостатъците, с които е обременено. С овластяване на новия кредитор да получи изпълнение и с уведомяване на длъжника от предходния кредитор за извършената цесия не се променя облигационната връзка от обективна странапо отношение на нейното основание и предмет, поради което длъжникът може да противопостави на новия кредитор всички материално-правни възражения, които е могъл да релевира на първоначалния кредитор-преди цесията. Относно правопогасяващото възражение за прихващане законът съдържа изрична разпоредба /чл.103 ал.3 от ЗЗД/, че длъжникът не може да прави прихващане на свое вземане със задължение на предишния кредитор, ако се е съгласил с цесията. По аргумент на противното, когато длъжникът по облигационно правоотношение, по което вземането е било цедирано не е дал съобразно чл.103 ал.3 от ЗЗД съгласие за сключване на цесията, той би могъл да упражни чрез материално-правно възражение /извънсъдебно или съдебно/ потестативното право на прихващане със свое насрещно вземане, което е породено от същото облигационно правоотношение, по което е възникнало прехвърленото притезание, в случай, че двете насрещни, еднородни престации са годни за компенсиране.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е отправил изявление за прихващане до цедентите и до цесионера. Спорният момент в настоящото производство е дали уведомленията за прихващане до цедентите и цесионера са надлежно връчени.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че връчването на уведомленията е извършено по реда на чл.47 ал.5 от ГПК за цедента *** и по реда на чл.50 ал.4 от ГПК-за цедента „***. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М и Т не опровергават редовното връчване чрез залепяне на уведомление. В ГПК е предвидена възможност за връчване чрез залепване на уведомление, когато адресатът 4 на съобщението не може да бъде намерен на адреса или не се намери лице, което да получи съобщението със задължение да го предаде на адресата. В случая връчителят е оформил разписката, като е посочил, че на 19.07.2023г е залепено уведомление на адреса на *****ц, тъй като не е установил никой на адреса, а на 19.07.2023г е залепено уведомление на входната врата на ****, тъй като не е установено на място служител или лице, упълномощено да получи съобщение от името на фирмата **** На 18.08.2023г е залепено уведомление и по седалището на ответника „****, поради това ,че връчителят не е намерил на адреса служител или упълномощено лице ,което да приеме съобщението. Видно от съдържанието на уведомлението за прихващане, същото е отправено след съобщаване за извършената цесия, т.е. след прехвърляне на вземанията, поради което в случая правно значение за прихващане има изявлението до цесионера, доколкото към посочения момент той е носител на вземането. Дори и да се счете, че не е било надлежно връчено по реда на чл.50 ал.4 от ГПК на 01.09.2023г. уведомлението до цесионера, то следва да се приеме, че изявлението е достигнало до цесионера най-късно с връчване на препис от исковата молба по настоящото дело, който факт, макар и настъпил в хода на процеса, следва да се вземе предвид на основание чл.235 от ГПК, при което е настъпил погасителния ефект на отправеното от ищеца изявление за прихващане.