Решение № 4507 от 10.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4507 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330101833 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Етажната собственост на сграда с адрес: ***** срещу В. К. А.. С исковата молба е предявен иск за установяване на задължение в размер на 70 лева, дължимо на основание решение на общото събрание на Етажната собственост, проведено на ***** г. за извършване на ремонт на общи части. Ответникът, като собственик на обект в Етажната собственост, дължал плащане на припадащата му се част от разноските.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, в който се взема становище за недопустимост на предявения иск, не се излага становище по твърденията в исковата молба.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Относно допустимостта:

Налице е идентичност между страните и предмета по предявения от ищеца установителен иск и вземанията, за които е образувано ч.гр.д. № 5499 по описа на РСПловдив за 2022г. Макар в заповедта като кредитор да е посочено само дружество управител, в заявлението изрично е записано, че паричното задължение е към 1 етажната собственост на сградата с адрес ******, а дружеството се явява неин представител. В същата насока е и следващата молба от 05.05.2022 г. (постъпила преди издаването на заповедта), в която изрично се посочва, че дружеството действа като управител на етажната собственост. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗУЕС когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс , като към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание. Ето защо констатираното разминаване не се отразява на преценката за допустимост на производството, след като с категоричност се установява, че дружеството е действало в качеството си на представител на ЕС.

По заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК. Процесуалния представител разполага с правомощие за подаване на възражението, защото е упълномощен да представлява длъжника по делото. С постъпилия отговор възражението не се оттегля нито се взема становище по предмета на делото, поради което приложение намират разясненията дадени в т. 5б на ТР № 4/2013 г., според които след като е постъпило възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 415 ГПК, дори заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно оспореното основание или размер на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.

Дори да се приеме, че възражението е нередовно, подадена искова е отново допустима, защото връчването на втората издадена заповед (отнасяща се за процесното вземане) е станало по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения, че длъжникът не живее на регистрирания постоянен адрес, при липса на регистриран настоящ. В тази хипотеза съдът отново дава указани за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Тук следва да се посочи, че по заповедното производство няма данни за връчване на нито една от двете издадени заповеди. Всички съобщения за върнати в цялост, със събрани сведения за това, че длъжникът не живее на адреса, поради което е извършено и залепване на уведомления.

Предвид горното са налице предпоставките за предявяване на установителния иск, като исковата молба е постъпила в съда в законоустановения едномесечен срок.

По настоящото делото е постъпила молба след първото о.с.з., с която се признава иска от трето лице- Деница Шопова, майка на ответника. Въпреки дадените указания за представяне на доказателства за представителна власт или потвърждаване на извършените действия, нередовностите не бяха отстранени. Ето защо извършеното от третото лице признание на иска не може да бъде взето предвид, на основание чл.

2

101, ал. 3 ГПК.

По същество на спора:

От представеното по делото копие от кадастрална карта и справка от Служба по вписванията се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху СОС с идентификатор ***** с адрес ******, ет. 3 ап. 8. Притежаваните ид.ч. от общите части не са посочени в тези документи, като за тях е представена извадка от книгата на етажните собственици, в която са записани като 0.492%. Документите не са оспорени от ответника и установяват за целите на настоящото производство притежаването на собствеността и обема на ид.ч. от общите части.

Представен е протокол от ОС на ЕС на сградата от ***** г., съгласно който са взети решения за незабавно възлагане поддръжката на асансьорите на фирма „Лифт трейд“ ЕООД, за незабавен ремонт на асансьорите на стойност 11292 лева и събирането на допълнителна сума от 2258 лева. Прието е общата стойност от 13550 лева да бъде разпределена между етажните собственици съобразно ЗУЕС и да се събере до 31.03.2022 г.

По делото е представено съобщение по ч. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвянето на протокола, както и протокол за поставянето на съобщение на стената до входната врата на сградата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди обсъждане на релевантните за процеса обстоятелства, следва да се посочи, че в настоящото производство не могат да бъдат разглеждани аргументи за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС, на които ищецът основава претенцията си. Предмет на делото не е оспорване на самите решения, за което съществува друг ред от заинтересованите лица, а това дали съществуват обективираните в издадената заповед вземания в полза на заявителя (ищец в настоящия процес). Съдът в настоящото производство не разполага с правомощия да проверява законосъбразността на решението на ОС, защото за това има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяна- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ответника е да представи доказателства за това, че е поискал отмяна по съдебен ред на взетите решения (доказва се положителният факт на подаване на искова молба и постановеното по нея съдебно решение). В този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.

От ответника не бяха наведени твърдения за това да е упражнил правото си да оспори взетите от ОС на ЕС решения. Поради това за целите на настоящото производство решенията на ОС на ЕС следва да се считат за стабилизирани и подлежащи на изпълнение, предвид изрично посочения срок- чл. 38, ал. 1, изречение първо ЗУЕС.

3

По силата на чл. 6 ал. 1, т. 9 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общите инсталации и оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, поради което и предвид взетите решения исковете се явяват доказани по основание.

Размерът на исковете следва да се определи съобразно взетите от общото събрание решения и чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, който предвижда, че разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Съобразно установените по делото 0.492% ид.ч. от общите части за апартамента на ответника, дължимата от него сума се равнява на 66.67 лева.

Предвид горното, искът се явява установен за сумата от 66.67 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата до претендираните 70 лева.

Относно разноските:

При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, като такива следва да бъдат присъдени в размер на общо 714.28 лева за настоящото и заповедното производство за д.т. и адв. възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, защото не е изпълнил задължението си в определения срок, като към момента на вземане на решението на ОС е притежавал правото на собственост върху апартамент в етажната собственост.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. К. А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с административен адрес: ******, представлявана от „456 Управление на сгради“ ЕООД, ЕИК 115287607, сумата от 66.67 лева- главница за ремонт на асансьорите в сградата, съгласно решение на ОС на ЕС от ***** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 15.04.2022г. до пълното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата НАД 66.67 лева ДО 70.00 лева, за която е била издадена Заповед № 5965 от 25.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 5499/2022 г. по описа на РС-Пловдив.

4

ОСЪЖДА В. К. А., ЕГН **********, да заплати на Етажната собственост на сграда с административен адрес: ******, представлявана от „456 Управление на сгради“ ЕООД, ЕИК 115287607, сумата от 714.28 лева- разноски по настоящото и заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 5