Решение № 36 от 13.04.2023, Районен съд - Никопол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Никопол, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Гражданско дело № 20214420100671 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТОВТО е по реда на чл. 341 от ГПК във вр. с чл. 69 ал. 1 от ЗН.

В НРС е постъпила ИМ от М. П. П. от гр. *****, ЕГН: **********, И. П. П. от гр. *****, ЕГН: **********, Г. П. П. от гр. *****, ЕГН:

**********, Б. П. П. от гр. *****, ЕГН: ********** и В. П. П. от гр. *****, ЕГН: **********, чрез адв.К. против Б. П. П. от гр. *****, ЕГН: **********, лично и чрез съгласието на законния си представител неговата майка В. С. М. от гр. *****, с правно основание на предявения иск чл.341 от ГПК.

По делото е представен отговор от ответника, в срока по чл.131 от ГПК, в който се твърди, че искът е допустим, но е неоснователен, навежда доводи за настъпила придобивна давност на осн.чл.79 от ЗС. Освен отговора ответника, чрез адв. Н. е предявил и насрещен иск по чл.124 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗС, като моли съда да установи, че е собственик на имота, който го е придобил по давност.

По делото е представен отговор от ответниците по насрещния иск, в срока по чл.131 от ГПК, в който се твърди, че искът е допустим, но е неоснователен.

С оглед изложеното от страните и представените доказателства 1 съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 341 от ГПК– за делба на недвижим имот. И насрещен иск по чл.124 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗС.

Безспорно установено е, че страните са наследници на П. Ц. П. б.ж. на гр. ***** поч.на 22.03.2016г., който след смъртта си е оставил за свои наследници: М. П. П. – негов син, И. П. П. – негов син, Г. П. П. – негова дъщеря, Б. П. П. – негов син, В. П. П. – негова съпруга и Б. П. П. – негов син.

Безспорно е, че преди смъртта си наследодателя е притежавал следния недвижим имот; ПИ с идентификатор *** находящ се в гр. *****, ул. „*****“ № ***, с площ от 628 кв.м., с номер по предходен план:

913, кв. 102, парцел VI, при съседи: ***; ***;

*** и ***, заедно с построените в него: сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна с площ от 123 кв.м.; сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна с площ от 16 кв.м., която е придобил по договор за доброволна делба.

Брака между П. Ц. П. и В. П. М. бил сключен на 14.10.1981г., за което е бил съставен акт за граждански брал N22 от 14.10.03.1981г. от Община гр. *****. П. Ц. П. е починал на 22.03.2016г, за което е бил издаден акт за смърт № 20 от 23.03.2016г. Брака между П. Ц. П. и В. П. М. не бил прекратен и е продължил повече от 10 години.

По делото са разпитани и свидетелите Р. Р., Б. В., Д. К., А. Г. и Л. В.

В показанията си св. Д. К., твърди че познава Б. от като се е родил и от тогава до сега винаги е живял в този имот. В този имот са живели В., П. и Б., по-големите деца на П. не са живели с тях, само идвали от време на време.

Свидетелката твърди, че е чувала, В. й споделяла, че спорели за имота, че не бил на Б., а на другите деца на П.. След смъртта на П. за имота се грижела В., която живеела там със сина си Б.. Твърди, че П. е бил майстор и правил ремонт, но след смъртта му не може да каже, не била виждала.

В показанията си св. А. Г., твърди че познава Б. от като се е родил и от тогава до сега винаги е живял в този имот. В този имот са живели В., П. и Б., по-големите деца на П. не са живели с тях, само идвали от време на време.

След смъртта на П. само В. и Б. се грижили за дворното място, като сеели чушки, домати. На покрива не е правен ремонт след като е починал П., само 2 са сменяли капаците. Не била чувала между В. и другите наследници на П. да е имало дразги.

В показанията си св. Л. В., твърди че познава Б. от като се е родил и от тогава до сега винаги е живял в този имот. В този имот са живели В., П. и Б., по-големите деца на П. не са живели с тях, само идвали от време на време.

След смъртта на П. само В. и Б. се грижили за дворното място, като сеели чушки, домати. На покрива не е правен ремонт след като е починал П..Твърди, че никой не е възпрепятствал Б. да ползва имота.

В показанията си св. Р. Р., твърди че познава Б.. Когато П. починал, Б. бил на 6-7 години. Всеки ден минавал покрай къщата, и не е било видно да е правен ремонт на къщата. Дворът бил малък в средата имало беседка и стара кухня в единия край на къщата. Когато П. боледувал, жена му се е грижела за него и са го карали в болницата. Незнаел след смъртта на П. дали са ходили в имота.

В показанията си св. Б. И., твърди че познава Б., който е бил на около 8-10 години, когато П. е починал. Не знаел дали е правен ремонт на къщата, двора бил малък и обрасъл, нямало плодни дръвчета. Животни също не бил виждал. В къщата живеели В., Б. и П., а Мариан бил живял 4 години при тях.

Предвид гореизложеното, представените по делото доказателства и закона, съдът направи следните правни изводи :

Съгласно чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл.69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В отношенията обаче между сънаследниците, тъй като в случая съсобствеността по отношение на процесния имот е възникнала в резултат на наследяване, презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение, като се приема, че упражняването на фактическата власт от част от сънаследниците в продължение на повече от 10 години не е достатъчна предпоставка за настъпване на последиците на чл.79 от ЗС, защото във вътрешните отношения между тях се счита, че всеки владее само своите части, а на 3 чуждите идеални части е държател. За да владее само за себе си, е необходимо сънаследникът да извърши действия, обективиращи промененото отношение за своене на вещта, които да станат известни на останалите и да не оставят съмнение, че тяхната фактическа власт е отблъсната, т.е. необходимо е да отрече правото на останалите сънаследници като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание.

Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че не само е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, като тази промяна трябва да бъде демонстрирана с конкретни действия, която да стане достояние на останалите сънаследници и да покажат несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си.

Освен това следва да се отбележи, че Б. П. не е владял нито сам, нито чрез своята майка имота повече от 10 години, тъй като собственика на имота негов баща П. П. е починал на 22.03.2016г. и едва след неговата смърт започва да тече срока за придобивната давност, а от тогава до сега са изтекли само седем години, а до подавана ИМ са били изтекли само 5 години. А не както е посочила адв. Н. от раждането на Б. П..

В писмените си бележки адв. Н. навежда доводи, че е изтекъл 5 годишния срок за добросъвестно владение по чл.79, ал.2 от ЗС. Следва да се отбележи, че спрямо владението, което осъществява Б. Пауноков след смъртта на баща си не може да се приложи разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС, тъй като то не е добросъвестно. За да бъде добросъвестен един владелец, той следва да владее имота на правно основание, което е негодно да го направи собственик, но да не е знаел това напр. покука на имот от несобственик, завещание, дарение. Б. П. не е придобил имота на правно основание, което би го направило добросъвестен владелец.

Видно от представените квитанции за платени данъци е видно, че В. е заплатила данъците само за периода от 01.11.2021г. и цялата 2022г., а за предходните години от 2016г. до 01.11.2021г. са били заплатени от ицщите.

Предвид изложено предявения насрещен иск по чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Искът за допускане на делба на съсобствени недвижим имоти е основателен и доказан.

4

Установи се по делото, че съделителите са съсобственици по наследство на П. Ц. П. б.ж. на гр. ***** поч.на 22.03.2016г. на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** находящ се в гр. *****, ул. „*****“ № ***, с полощ от 628 кв.м., с номер по предходен план: 913, кв.

102, парцел VI, при съседи: ***; ***; *** и

***, заедно с построените в него: сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна с площ от 123 кв.м.; сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна с площ от 16 кв.м., поради което по отношение на тези имоти на основание чл. 69 ал. 1 от ЗН следва да се допусне делба между тях, при следните квоти:

- М. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

- И. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

- Г. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

- Б. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

- В. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

- Б. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

Следва да бъде назначена съдебно - техническа експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на делбата и тяхната поделяемост и разпределянето между страните, съобразно наследствените им права, определени с решението. Експертизата следва да се изготви при възнаграждение в размер на 300 лв. след внасяне на депозит в размер на тази сума от ищците в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС от Б. П. П. от гр. *****, ЕГН: **********, лично и чрез съгласието на законния си представител неговата майка В. С. М. от гр. *****, с който се иска да се признае за установено, че Б. П. П. е собственик по 5 давностно владение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** находящ се в гр. *****, ул. „*****“ № ***, с площ от 628 кв.м., с номер по предходен план: 913, кв. 102, парцел VI, при съседи:

***; ***; *** и ***, заедно с построените в него: сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна с площ от 123 кв.м.; сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна с площ от 16 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ДОПУСКА на основание чл. 344 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 от ЗН ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между М. П. П. от гр. *****, ЕГН:

**********, И. П. П. от гр. *****, ЕГН: **********, Г. П. П. от гр. *****, ЕГН: **********, Б. П. П. от гр. *****, ЕГН: **********, В. П. П. от гр.

*****, ЕГН: ********** и Б. П. П. от гр. *****, ЕГН: **********, действащ лично и чрез съгласието на законния си представител неговата майка В. С. М. от гр. *****, на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** находящ се в гр. *****, ***, с площ от 628 кв.м., с номер по предходен план: 913, кв. 102, парцел VI, при съседи: ***;

***; *** и ***, заедно с построените в него: сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна с площ от 123 кв.м.; сграда с идентификатор

***, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна с площ от 16 кв.м., при следните квоти:

- М. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

- И. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

- Г. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

- Б. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

- В. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

- Б. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имота.

Разпечатката съдържа 60 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6895791d-09c9-4f48-99db-c0b4047fc4f1