Определение № 187 от 29.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 187 гр. Благоевград, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир К.

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500204 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. П. К., ЕГН **********, подадена срещу Определение № 1918 от 22.10.2025 г. по гр. д. № 2038/2025 г. на Районен съд Благоевград, с което е прекратено производството по делото поради отвод за местна подсъдност и делото е изпратено по компетентност на Районен съд Велинград.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Частният жалбоподател намира за необосновани изводите на районния съд относно редовността на исковата молба и допустимостта на иска. Счита, че ищецът не е обосновал основанието, на което предявява своя иск за заплащането на вземане, елемент от договорно правоотношение. Частният жалбоподател навежда доводи за необоснованост на определението, тъй като съдът е обсъдил само въпроса за постоянния му адрес като физическо лице. Излага съображения, че като според данните от регистър БУЛСТАТ той като адвокат осъществява дейност в гр. *. С оглед на това оспорва местната подсъдност, моли да се отмени обжалваното определение и делото да се изпрати по компетентност на Софийски районен съд. Жалбоподателят е направил и искане за отвод.

Ответникът по частната жалба Адвокатска колегия – Благоевград, БУЛСТАТ 101102386, /ищец в исковото производство/ чрез адв. М. К.-Ч., депозира отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното определение.

Счита, че делото е подсъдно на Районен съд Велинград, понеже се прилага чл.

105 ГПК. Навежда доводи, че частният жалбоподател осъществява дейност като адвокат в съдебния район на РС Благоевград.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е депозирана в срок от надлежна 1 страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване на осн. чл. 121 ГПК.

Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Окръжен съд Благоевград, след като се запозна с доводите на страните, материалите по делото и като съобрази закона, намира за установено следното:

Неоснователно е искането за отвод на съдиите от ОС Благоевград и найвече на настоящия състав на съда, разглеждащ делото. Безпристрастността на съдебния състав се предполага (виж § 47 от Решение на ЕСПЧ от 24.05.1989 г. по дело Hauschildt срещу Дания, жалба № 10486/83). Основанията за отвод са посочени в чл. 22, ал. 1 от ГПК. В случая не се установява да е налице някое от посочените основания относно съдиите от настоящия съдебен състав. Затова искането за отвод е неоснователно и същото следва да се остави без уважение.

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по искова молба, подадена от Адвокатска колегия – Благоевград, с която срещу В. П. К. е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 2154 лв., представляваща глоба, наложена на ответника като дисциплинарно наказание на осн. чл. 133, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. с Решене № 5 от 19.12.2024 г. на Дисциплинарен съд при АК Благоевград, трети състав, по дисциплинарно дело № 5/2024 г., което е било потвърдено с Решение от 30.05.2025 г. по дисциплинарно дело № 4 по описа на 2025 г. на Висш дисциплинарен съд, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите.

В срока по чл. 119, ал. 4 ГПК с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото и е изразил становище, че делото следва да се изпрати по компетентност на СРС, понеже в * е настоящия адрес на ответника и в този град той осъществява дейност като адвокат.

Районният съд е намерил за основателно възражението за неподсъдност на делото, но е счел, че същото следва да се изпрати по компетентност на РС Велинград, понеже е приел, че в случая се прилага общата подсъдност по чл.

105 ГПК според постоянния адрес на ответника.

Определението е правилно.

Определящ за подсъдността на спора е предметът на делото-видът на правоотношението, чиято защита се търси, с неговите индивидуализиращи белези, в това число и страни, въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба. Преди да се произнесе по своевременно направено възражение на ответника за местна неподсъдност на спора, съдът е длъжен първо да осъществи правомощията си по чл. 129 ГПК (в този смисъл определение № 1994 от 05.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2508/2023 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). В случая не се констатира основание за упражняването на правомощията по чл.

129 ГПК, понеже ищецът е изложил в исковата си молба обстоятелствата, които счита, че са породили претендираните от него вземания и е формулирал ясен петитум срещу надлежна страна. Предметът на делото е изяснен, поради което може да се осъществи преценка по определянето на подсъдността по спора.

Цената на иска е 2154 лв., което по аргумент от чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК обуславя родова подсъдност на делото на районен съд. Спорна между страните по делото е местната подсъдност на делото.

2

Законът използва различни териториални връзки, като делото е подсъдно на този районен съд, в чийто район то стои в посочената от закона връзка (Сталев, Ж. „Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК“, „Сиела Норма“ АД, София, 2020, стр. 123). В случая местната подсъдност не се определя по някоя от териториалните връзки, за които съдът следи служебно, понеже не са приложими разпоредбите на чл. 109, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК.

Затова следва да се преценят правилата на общата местна подсъдност и тези, които уреждат хипотезите на изборната местна подсъдност.

Ответникът е физическо лице, поради което общата местна подсъдност според чл. 105 ГПК се определя по неговия постоянен адрес. Постоянният адрес на В. П. К. се намира в гр. *, което обуславя компетентност на РС Велинград да разгледа делото по правилата на общата местна подсъдност.

В случая ищецът е депозирал исковата си молба в Районен съд Благоевград. В определени изчерпателно посочени случаи ГПК урежда хипотези на изборна местна подсъдност – когато са налице посочени критерии, свързани с особения предмет на делото, законът предоставя възможност на ищеца да предяви иска си и пред друг съд, който по правилата на общата или специалната местна подсъдност не е местно компетентен да разгледа спора („Ръководство на граждански съдебен състав. Книга първа“, НИП, ISBN 978-954-9419-97-9, стр. 57). Нормите са императивни и изключенията от общата подсъдност не може да се тълкуват и прилагат разширително (пак там).

В конкретният случай не е налице основание да се изключи приложението на общата местната подсъдност. Ответникът не е потребител, поради което местната подсъдност не може да се определени по настоящият му адрес на осн. чл. 113 ГПК. Разпоредбата на 114 ГПК е приложима само при трудови спорове (определение № 482 от 23.09.2009 г. по ч. гр. д. № 503/2009 г., Г. К., III г. о на ВКС) и тя се прилага само относно лицата, наети по трудово правоотношение (определение № 376 от 28.05.2012 г. по гр. д. № 291/2012 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 551 от 03.08.2012 г. по ч. гр. д. № 289/2012 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС). Ответникът не е работник или служител, който да предявява иск срещу свой работодател, поради което местната подсъдност не може да се определи на осн. чл. 114 ГПК по мястото, където той обичайно полага своя труд. С исковата молба не се претендира деликтно вземане, поради което подсъдността не може да се определи на осн. чл. 115, ал. 1 ГПК по местоизвършването на деянието.

Според чл. 111 ГПК иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника. Тази подсъдност важи само за парични вземания на договорно основание, защото се предполага, че на мястото на продължителното си пребиваване ответникът ще влезе в облигационни отношения, по които другата страна ще трябва да бъде облекчена при своята защита (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 128, определение № 94 от 15.10.1984 г. по гр. д. ч. пр. № 1007/1984 г., II г. о. на ВС, определение № 360 от 25.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4415/2013 г., Г. К., I г. о. на ВКС). В конкретният случай ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационно отношение, въз основа на което ответникът му дължи заплащането на претендираните парични суми. Дори и да се възприеме становището, че вземанията за заплащането на глобата ведно със законната лихва са елемент от облигационно отношение с договорен характер и че 3 затова в случая се претендират парични вземания на договорно основание, което да обуславя хипотезата на чл. 111 ГПК, следва да се отчете, че тази разпоредба предвижда хипотеза на изборна местна подсъдност.

Правото на избор принадлежи само на ищеца (Сталев, Ж., цит. съч., стр.

128, определение № 90 от 30.08.1969 г. по гр. д. № 1707/1969 г., I г. о. на ВС).

Според съдебната практика изборът на подсъдност се извършва от ищеца с подаването на исковата молба до съответния съд (определение № 473 от 11.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3143/2018 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). В случая ищецът не е предявил иска по настоящия адрес на ответника, поради което разпоредбата на чл. 111 ГПК не е относима. Когато ищецът не е направил избор на съд по критерия, посочен в чл. 111 ГПК, е ирелевантна съдебната практика по този текст (в този смисъл определение № 2057 от 10.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2043/2023 г., Г. К., І г. о. на ВКС относно критерия по чл. 115, ал. 1 ГПК). В хипотезите на изборна местна подсъдност изборът не се прави от ответника, поради което не може по негов отвод да се уважи неговия избор за подсъдността, дори и да се констатира, че в конкретен случай е налице хипотеза на изборна местна подсъдност.

След като ищецът е сезирал съд, който не е компетентен да разгледа спора му по правилата на местната подсъдност, при заявено от ответника възражение за неподсъдност на спора, в правомощията на сезирания съд е да изпрати делото на съда, който е компетентен по правилото на чл. 105 ГПК, тъй като съдът не може да замести ищците при избора им на компетентен съд по правилата на изборната местна подсъдност (в този смисъл определение № 2057 от 10.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2043/2023 г., Г. К., І г. о. на ВКС).

Следователно при невъзможност да бъде приложена разпоредбата за особената изборна местна подсъдност, при направено възражение за местна подсъдност същата следва да се определи по правилата на общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК.

В определени случаи е възможно ищецът да упражни правото си на избор и в хода на висящността на процеса относно проверката на местната подсъдност на спора (виж определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г., Т.К., I т. о. на ВКС). В случая ищецът е посочил в отговора на частната жалба, че желае делото да се разгледа от РС Велинград, поради което този съд е компетентен да разгледа делото дори и да се приеме, че в случая е била налице хипотеза на изборна местна подсъдност, понеже ищецът е упражнил правото си на избор, като е избрал съда, който е компетентен по правилата на общата местна подсъдност.

По делото не е налице хипотеза, при която местната подсъдност да може да се определи по настоящия адрес на ответника или по мястото, където той осъществява своята дейност. Ищецът е сезирал РС Благоевград, който не е компетентен да разгледа спора му по правилата на местната подсъдност.

Затова след заявеното от ответника възражение за неподсъдност на спора е приложимо общото правило по чл. 105 ГПК. Постоянният адрес на ответника се намира в гр. *, поради което компетентен да разгледа делото е Районен съд Велинград.

По тези съображения е правилно определението на районния съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на РС Велинград.