Определение № 17358 от 14.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17358 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно частно гражданско дело № 20261100506250 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от В. В. Н. срещу разпореждане № 63444 от 26.06.2026 г., постановено по гр. д. № 719/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 141-и състав, в частта, с която е прекратено производството по иска по чл. 124 ГПК за установяване на трудово правоотношение при условия, различни от подписания трудов договора и по иска по чл.224 КТ е за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск върху размера на реално получаваното трудово възнаграждение, а именно 1900 лева месечно, като недопустими.

Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, като посочва, че в настоящия случай е предявен иск относно изпълнението на трудовото правоотношение, произтичащо от сключените между страните писмен трудов договор, поради което правното му основание бил чл. 357, ал. 1 КТ. Твърди, че предмет на спора е индивидуален трудов спор относно реалното съдържание и фактически параметри на престиране на работната сила, които са останали прикрити зад симулативни параметри в писмения документ. Намира, че индивидуалният трудов спор по чл. 357 КТ обхваща правото на работника да докаже съществуването на правоотношението при неговите действителни, реално договорени фактически условия, когато се твърди частична симулация на писмения договор. Според жалбоподателя установяването на реалния размер на възнаграждението е абсолютна и обуславяща предпоставка за определяне на законосъобразния размер на главното производство по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от ищеца, като с оглед характера на спора и на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК държавна такса не се дължи, поради което частната жалба е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск за признаване за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен договор при следните условия: работно време – осем часа на ден; получавано трудово възнаграждение на ден – 90 лева; получавано месечно трудово възнаграждение – 1900 лева; петдневна работна седмица, както и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед № 123 от 24.11.2025 г. на „КА-ИНВЕСТ“ ЕООД уволнение и 1 неговата отмяна, възстановяването на заеманата до уволнението длъжност като „общ работник“, строителство на сгради в отдел строителни бригади и изплащане на обезщетение в размер на 11 500 лева за времето от 25.11.2025 г. до 25.06.2026 г. Предявен е и иск с правно основание чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен в отпуск за 10 дни по 90 лева.

Във връзка с предявения иск с правно основание чл. 357 КТ в исковата молба са изложени твърдения, че между страните е бил сключен писмен договор, по силата на който са се договорили, че ищецът ще полага труд при четиричасов работен ден срещу трудово възнаграждение в размер на 500 лева, но в действителност ищецът полагал труд при осемчасов работен ден, при петдневна работна седмица при заплащане на дневно трудово възнаграждение в размер на 90 лева.

Първоинстанционният съд е квалифицирал иска за установяване на трудовото правоотношение при условия, различни от подписания в трудовия договор по чл. 124 ГПК.

Приел е, че исковете по чл. 124 ГПК и чл. 224 КТ са недопустими на основание чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като въведената форма не е за доказване на трудовото правоотношение, а за действителност на същото на основание чл. 66, ал. 1, т. 8, вр. чл. 62, ал. 1 КТ. Съдът е изложил в мотивите си, че не намират приложение общите разпоредби на гражданското право досежно симулативно на сделките. При тези съображения съдът е прекратил производството по исковете по чл. 124 ГПК и чл. 224 КТ като недопустимо.

Съгласно чл. 357 КТ трудов е спорът между работника /служителя/ и работодателя относно съществуването на трудовото правоотношение. Предвид тази специална норма и доколкото продължителността на работния ден и размерът на получаваното трудовото възнаграждение са елементи от съдържанието на трудовия договор, предявеният иск не следва да се квалифицира като такъв по чл. 124 ГПК, а по чл. 357 КТ за признаване за установено, че съществените компоненти на съществуващото трудово правоотношение се различават от тези, уговорени в трудовия договор /в този смисъл и Решение № 294 от 29.11.2013 г. по гр. д. № 292/2012 г. на Върховен касационен съд/.

Противно на приетото от първоинстанционния съд, следва да се посочи, че уредбата в Кодекса на труда обхваща предимно специфичните въпроси на недействителността на трудовия договор. По останалите въпроси, касаещи сключения трудов договор, субсидиарно се прилагат правилата на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ - Определение № 1360 от 09.11.2009 г. по гр. д. № 1296/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 57 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 2584 / 2014 г. на Върховен касационен съд.

Страните не могат да се позовават на недействителността на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена. Когато трудовото правоотношение вече е прекратено, обявяването на недействителността от съда няма да има за последица преустановяване съществуването на трудовото правоотношение и правният интерес от иска за недействителност произтича единствено от уреждане на последиците на недействителността. По-конкретно, в хипотеза на вече прекратено трудово правоотношение страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяване на недействителността му или на отделна негова клауза, когато недействителността е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение, и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или други престации по трудовото правоотношение / Решение № 161 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 4848 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 13 от 14.01.2025 г. по гр. д. № 50 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.

В светлината на изложеното, в конкретния случай, правният интерес на ищеца от установяване на действителните параметри на трудовото му правоотношение с работодателя, произтича от значението на тези уговорки за законосъобразността на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и за дължимостта на трудовите възнаграждения и обезщетения. Следва да бъде посочено, че решението по иска с правно основание чл. 357 КТ за установяване на съществуване на трудово правоотношение при параметри, различни от договорените между страните, ще е от преюдициално значение за предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл. 224 КТ, с които съдът е сезиран. В тази връзка следва да се посочи и че допустимостта на предявения иск не е 2 предпоставена от изискването за писмена форма на трудовия договор, който въпрос следва да бъде обсъден по същество на спора.

С оглед констатираната допустимост на предявените искове, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в обжалваната част, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Доколкото с настоящото определение не се прегражда развитието на производството, същото не подлежи на обжалване – арг. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 63444 от 26.06.2026 г., постановено по гр. д. № 719/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 141-и състав, в частта, с която е прекратено производството по иска по чл. 124 ГПК за установяване на трудово правоотношение при условия, различни от подписания трудов договора и по иска по чл.224 КТ е за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск върху размера на реално получаваното трудово възнаграждение, а именно 1900 лева месечно, като недопустими.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3