Решение № 3828 от 24.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3828 гр. В., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20223110115501 по описа за 2022 година и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „А. З. С. Н. В.” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Д-р П. Д.”******** срещу ответника Д. В. Р. ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж. к. "В. В.", ******* осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно:

- сумата в размер на 4347,45 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 4000800243/23.02.2018г., сключен между „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК 131134023 и Д. В. Р., вземанията по който са прехвърлени от „Т. Б. А. Б.” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 29.10.2021 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 31.08.2018 г., в полза на „А. З. С. Н. В.“ ЕАД;

- сумата в размер на 1987,40 лв., представляваща договорна лихва за периода от 24.04.2018 г. до 25.02.2021 г.;

- сумата в размер на 2455,30лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – т.е. до 22.11.2022 г. вкл., като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНС; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2022 г. до окончателно изплащане на задължението.

1

Моли се за осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди се в исковата молба, че на 23.02.2018г. между Т. Б. А. Б.“ ЕАД и ответника е сключен процесният договор за заем - Договор за потребителски кредит № 4000800243/23.02.2018 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 4428.48 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Твърди се още, че кредиторът е превел средствата по договор за закупуване на стока или услуга по банкова сметка на трето лице – продавач или доставчик на стоката, избран от потребителя на основание фактура или протокол за приемане на закупена стока /неразделна част от договора/. Договорната лихва по кредита била уговорена в размер на 2087.69 лева. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 25.02.2021 г. на 36 броя месечни погасителни вноски, от които първите 35 – в размер на 181 лева, а последната – в размер на 181.17 лева. Сочи се, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно: 25.02.2021 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. На длъжника е била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 25.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда /без периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г./.

Излага се,че на 29.10.2021 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и „А. З. С. Н. В." ООД, по силата на което вземането на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, произтичащо от потребителски кредит № 4000800243 от 23.02.2018 г. е прехвърлено в собственост на „А. З. С. Н.

В." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Сочи се, че ответникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от 09.11.2021г. от страна на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, изпратено с известие за доставяне.

Твърди се, че към настоящия момент не е налице плащане от страна на ответника, като срокът на договора е изтекъл на 25.02.2021г.

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените в производството по делото разноски.

Ответникът Д. В. Р. ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж. к. "В. В.", *******, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба , не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на производството по делото ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявените искове бъдат уважени.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

2

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приобщени към доказателствения материал следните писмени доказателства, представени от ищцовото дружество, а именно: Договор за потребителски кредит № 4000800243, сключен на 23.02.2018 г., заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 29.10.2021 г., ведно с Анекс към същия, заверено копие от Потвърждение за извършена цесия; заверено копие от Изявление от Приложение № 1/29.10.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.10.2021, от което се удостоверява, че вземането спрямо ответника е предмет на договора за цесия; заверено копие от Пълномощно от „Т. Б. А. Б." ЕАД; заверено копие от Уведомително писмо за извършената цесия, ведно с известие за доставяне/разписка.

Видно от приобщения към доказателствения материал Договор за потребителски кредит № 4000800243/23.02.2018г., сключен между „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК 131134023 и Д. В. Р., по силата на същия на ответника е предоставен кредит в размер на 4428.48 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като заемателят се задължил да върне кредита в срок до 25.02.2021 г. на 36 броя месечни погасителни вноски, от които първите 35 – в размер на 181 лева, а последната – в размер на 181.17 лева. Договорът е подписан от Д. В. Р. в качеството й на заемополучател, като не е оспорен подписа на заемополучателя в процесния договор. Представеният договор представлява частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са направени именно от ответника, което от своя страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по заема в договора.

При наличие на осъдителната претенция , основана на вземания, произтичащи от потребителски договор, съдът следва да извърши служебна проверка за валидност на основанието, от което кредиторът черпи признатите права. Само тогава ще може да се допусне и присъждането на претендираните вземания. Защитата на потребителите, получили услуга от специализиран доставчик , изисква проверка за неравноправно съдържание на договора, независимо от процесуалната позиция на длъжника, а за да изпълни основно свое задължение съдът трябва да изложи съображенията си за съответствието на въпросното задължение с изисквания на специалния закон(ЗПК) и общите правила (ЗЗП). Съдебният състав, при изследване на съдържанието на процесния договор за кредит констатира, че не се установява наличие на неравноправни клаузи, като съдебният състав намира, че са спазени императивните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Спазени са разпоредбите на чл. 10 ал.1 ЗПК , като съдържанието на процесния договор за кредит е ясно и разбираемо и за двете страни , налице е оповестяване на всички елементи на договора по начин, който средния потребител да възприеме като едно цяло, без да има отделни пасажи, чиято форма е значително по-трудна за възприемане (т.нар. незабележими клаузи с дребен шрифт), ясно са посочени условията за усвояването и издължаването, предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските.

Следователно съдебният състав формира извод, че са спазени изискванията на специалния закон(ЗПК) и общите правила (ЗЗП) в съдържанието на процесния договор за кредит.

3

По делото не са представени доказателства, установяващи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задълженията на ответника за заплащане на претендираните дължими вземания по силата на процесния договор.

Липсват твърдения от страна на ответника, респективно и не са ангажирани доказателства ответникът да е внасял погасителни вноски по договора.

Видно от представеното Приложение № 1 от 29.10.2021 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 31.08.2018 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, сключен между „Т. Б. А. Б.” ЕАД и „А. З. С. Н. В." ЕАД, ЕИК ****, по силата на същото вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 4000800243/23.02.2018г., сключен между „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК 131134023 и Д. В. Р. е прехвърлено в полза на „А. З. С. Н. В." ЕАД, ЕИК **** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Следователно предмет на договора за цесия са и вземанията по процесния договор.

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н.

Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор.

Представено е уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-ПТБИ/4000800243 от 29.10.2021 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от страна на „Т. Б. А. Б.” ЕАД чрез „А. З. С. Н. В." ЕАД за станалата продажба на вземания, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, което е върнато като непотърсено. Същевременно исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника , поради което съдът намира, че същият е уведомен за извършената цесия.

Липсват твърдения от страна на ответника , респективно и не са ангажирани доказателства ответникът да е внасяла погасителни вноски по договора.

Вследствие на приобщените към доказателствения материал писмени доказателства, съдът намира, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание - Договор за потребителски кредит № 4000800243/23.02.2018г., сключен между „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК 131134023 и Д. В. Р. /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума; валидно учредено между цедента и ответника договорно правоотношение, изправността на първия по същото/, както и по размер, длъжник и падеж; факта и момента на уведомяването на длъжника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; настъпилата изискуемост на претендираната сума.

Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68943428-281e-4b0d-9aa7-c0751fa8850c