Решение № 47 от 25.03.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно наказателно дело 1016/2025
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- Чавдар Андреев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.145, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Кюстендил, 25.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно наказателно дело № 20251520201016 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл.ЗАНН.
Подадена е жалба от А. М. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.К. против наказателно постановление №********г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв.и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3 пр.1 ЗДвП.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, твърдят се допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения.В хода на съдебни прения се твърди липса на субективен елемент от извършеното нарушение, респ. наличие на хипотезата на чл.28 ЗАНН.
Ответникът по жалбата е изразил становища за неоснователност на подадената пред съда жалба..
След преценка на доводите по жалба и събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
На 11.08.2025г. срещу жалбоподатля в производството е съставен АУАН , за това, че на същата дата, в 10.50 часа, в гр.Кюстендил, на ул.Цар П.“ до №1 с посока на движение от ул.“Цветни градини“ към ул.“Георги С.Раковски“, управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№*****, видно от договор за покупко-продажба на МПС от 14.05.2025г., нотариално заверен 1 от нотариус №*** М. М.., След извършена в информационните системи на МВР проверка, се установило, че лекият автомобил бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15
ЗДП от
16.07.2025г.Непререгистрирано МПС в рамките на два месеца след покупка, с което е нарушил чл.140, ал.1 пр.1 ЗДП-управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДП.
Върху акта е поставена резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл.33, ал.2 ЗАНН.Приложено е постановление на КРП от 01.09.2025г .за отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 НК.На основание чл.36, ал.2 ЗАНН е издадено обжалваното наказателно постановление.
При проверка от външва страна за съда се налага извод, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обуславящи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.Фактическата обстановка се установи по делото от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, като същата е и безспорна между страните.
Анализа на събраните по делото доказателства-административно наказателната преписка и показанията на разпитаните в хода на съдебно следствие свидетели водят съда до извод, че в производството по делото се доказа извършеното нарушение.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС се определя с Наредба №I-45/24.03.2000г.Задължението за деклариране на настъпили промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика-чл.15, ал.1 от същата наредба.В чл.143, ал.15 ЗДвП е предвидена възможност за служебно прекратяване регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
В случая не е спорно, че нарушителят е управлявал собствен автомобил, придобит с договор с нотариална заверка на подписите.Безспорно е също така, че МПС е било с прекратена регистрация, поради неспазване на законоустановения срок за смяна на собствеността, което води до хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДП-собственик, който в двумесечен срок от придобиването не регистрира превозното средство.В този смисъл, по правилото на чл.145, ал.2 ЗДП за собственика и водач на автомобила е било налице задължението да регистрира в предвидения в разпоредбата срок.
Наличието на законово задължение за регистрация на автомобила на собственика, управлявал го на посочената дата, както и липсата на изискване 2 за уведомяване в хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДП, водят съда до извод, че е налице и субективния елемент на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДП.При въведеното законово изискване за регистриране на закупения автомобил и при неизпълнението му в срок, то нарушителят е знаел и съзнавал, че МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДП и е налице и субективния елемент на това нарушение.
Следва да се посочи, че служебното прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДП настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган и закона не предвижда издаване на акт или уведомяване на собственика, както например това е предвидено в хипотезата на чл.143, ал.10 ЗДП.
Наличието и формата на вина се извеждат от установената по делото фактическа обстановка и от обективираните действия на нарушителя.В качеството си на водач, управляващ процесния-собствен автомобил, жалбоподателят е длъжен да познава произтичащите от ЗДП задължения към приобретателите на МПС за регистриране по реда и в срока по чл.145, ал.2 ЗДП и да знае последиците от неизпълнението на това задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като в ал.2 се предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.Такова изключение не е предвидено в чл.175, ал.3 ЗДП, поради което и деянието правилно е било санкционирано, дори при липса на установен пряк умисъл за извършването му.В хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липса на регистрация на същия.На всеки водач на МПС е вменено задължение да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежния ред.Прекратяването на регистрацията по този ред има за последица липса на разрешение за управление на това МПС по пътищата на страната.
По делото не се доказа, че санкционираното лице е знаело за прекратената регистрация, но това изключва само и единствено прекия умисъл.Анализа на описаните по горе законови разпоредби, както и задължението на всеки правоспособен водач да се убеди, че липсват законови пречки да управлява това МПС, водят съда до извод, че деянието е извършено с форма на вина „непредпазливост“, което не изключва съставомерността му.В този смисъл дори да не е съзнавал и да не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, той е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Настоящия случай не може да се определи като маловажен по см. на чл.28 ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичните такива нарушения.Следва да се съобрази и това, че управлението на МПС, което не е регистрирано, се отличава със значителна степен на обществена опасност, с оглед засегнатия обект на обществените отношения.Допълнителен довод в тази насока е и приложената справка за нарушител, видно от която процесното нарушение не е изолиран случай, което е допълнителен довод за съда относно неприложимостта на чл.28 ЗАНН.
3
При констатираното нарушение, съдът намира, че правилно е приложена и санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДП, като наложените наказания са в минималния предвиден в разпоредбата размер, действаща към датата на нарушението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление №*******г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, С-р Пътна полиция, с което на А. М. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв./102.26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3 пр.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд гр.Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4