Решение № 116 от 09.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков, като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за възобновяване № 20255000600239 по описа за 2025 година Производство по Глава 33 НПК.

Постъпило е искане от осъдения К. К. М. чрез защитника му адв.П. Ч. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 6864/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХІV н.с. и по ВНОХД № 1687/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив. С присъда № 133/26.06.2024г. К. М. е осъден условно на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв. за извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1 и т.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 вр.ал.1 вр. чл.2 ал.1 и ал.2 вр.чл.54 НК. С решение № 368/21.11.2024г. по посоченото въззивно дело присъдата е била потвърдена, като подсъдимият е оправдан за част от съучастието под формата на “отстраняване на спънки“.

В искането са изложени съображения, че при постановяване на присъдата и на въззивното решение е нарушен материалният закон както от обективна, така и от субективна страна и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствата- релевират се касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради което моли да се отменят по реда на възобновяването и делото се върне за ново разглеждане.

Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение.

1

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени налице ли са наведените в искането основания за възобновяване на делото, намира за установено следното:

Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

При разглеждането и решаването на делото както в първата, така и във втората съдебна инстанция не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на присъдата и на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В пълна степен това важи за доказателствената и оценъчна дейност на решаващите съдилища, която е изцяло съобразена с изискванията на процесуалния закон за пълен, комплексен, обективен и всестранен анализ на доказателствата по делото и средствата за тяхното установяване. Прави впечатление, че в мотивите на въззивното решение са обсъдени подробно, обективно и правилно оценени с оглед на действителното им съдържание и смисъл всички доказателствени източници по делото както поотделно, така и в логическата им цялост, за което са изложени обосновани, правилни и убедителни фактически изводи, напълно съобразени и удостоверени от проверената доказателствена съвкупност по делото. И това се отнася както за анализа и оценката на обвинителните, така и на оправдателните доказателства, събрани по делото, включително и обясненията на подс.М. и показанията на св.Н. Г. при двата му разпита по време на съдебното следствие. На практика с искането се иска да не се ценят като достоверни и обективни показанията на св. Г., депозирани в съдебно заседание по делото на 15.04.2024г., в които за разлика от първоначалните пред съда, подробно, конкретно и обстоятелствено е разказал каква е била ролята на подс. М. при извършване на престъплението и в какво се е изразила съучастническата му дейност. В този смисъл следва да се има предвид, че в настоящото производство не могат да се установяват нови фактически положения, а както първата, така и въззивната инстанция и особено въззивната, са извършили пълноценен, обективен и пълен анализ на показанията на този свидетел, които са били съпоставени не само с информацията от първия му разпит, но и с обясненията на подс.М., показанията на свидетелите Н. и И. А., както и с писмените доказателства, каквито са приложените справки от АПИ. По този начин и районният и окръжният съд са съобразили доказателствения си анализ с процесуалните изисквания на чл.14, чл.107 ал.5, чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 НПК като са изложили убедителни, логични и доказателствено обезпечени съображения защо дават вяра именно на показанията на св. Н. Г. при втория му разпит на 15.04.2024г. От вниманието на въззивния съд не е убягнало и възражението на защитата, че св.Г. бил променил показанията си под страх от наказателна отговорност по чл.290 ал.1 НК- в това отношение съдът резонно е отговорил, че няма данни материалите от делото, касаещи първия разпит на св. Г. да са пращани в Районната прокуратура, а от друга страна подобна инициатива не е предприемана служебно от първоинстанционния съд, за да се счита за предубеден при разглеждане на делото с оглед на преждевременно изразено становище относно достоверността на доказателствената съвкупност, и не на 2 последно място, че показанията на св. Г. от втория му разпит са убедително и достатъчно потвърдени от останалите анализирани от съдилищата доказателствени източници. Този качествен и процесуално издържан анализ и оценка на доказателствата за достоверност с оглед на действителното им съдържание и смисъл, са дали основание на първата и втората инстанция да изведат обосновани и верни фактически изводи, включително за това, че въпросният бус, с който Н. Г. е превозвал нелегалните 25 чужденци, е бил нает именно от подс.К. М., а впоследствие на инкриминираната дата с управлявания от него автомобил “Пежо 407“ с рег.№******** е придружавал свидетеля по маршрута му по АМ“Тракия“.

При правилно установена и възприета по делото фактология вследствие на пълен, обективен, задълбочен, логичен и правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, първият и вторият съд за приложили правилно материалния закон като са приели, че с поведението си подс.К. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.281 ал.2 т.1 и т.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 НК, като са съобразили и действащата редакция на нормата по време на извършване на деянието във връзка с правилото на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК. Прави впечатление, че въззивната инстанция е обсъдила подробно и приела правилни, фактически обосновани и законосъобразни доводи за формата, в която се е изразило съучастието от страна на подс.М. при осъществяване на престъплението от извършителя Н. Г., а именно да проверява за наличието на полицейски органи по маршрута съобразно предварително постигнатата уговорка. Поради това вторият съд е счел, че тази деятелност на подс.М. не представлява точно “отстраняване на спънки“ по смисъла на чл.20 ал.4 от НК и го е оправдал в тази част от обвинението, съвсем отделен е въпросът дали е бил нужен оправдателен диспозитив в посочения смисъл. Важното е , че въззивният съд по този начин не е изменил обвинението, както възразява защитата, нито е осъдил подсъдимия по непредявено обвинение, а един вид го е „прецизирал“ с оглед на установените по делото фактически обстоятелства за помагаческата дейност на М..

Убедителни и законосъобразни съображения са изложени от съдилищата и относно специалната цел на дееца- набавяне на имотна облага, както и за останалите квалифициращи белези- използване на буса и броят на чужденците- 25 афганистански граждани, т.е. по отношение на повече от едно лице, следователно приложен е законът, който е трябвало да бъде приложен.

Ето защо и предвид на изложените съображения искането за възобновяване на делото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, поради което ПАС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. К. М. за възобновяване на ВНОХД № 1687/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4