Решение № 64 от 09.04.2026, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Административно наказателно дело 26/2026
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 09.04.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- Грета Иванова Денчева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал.2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Елин Пелин, 09.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно наказателно дело № 20261820200026 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. Б. с ЕГН: ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К, №5807859 за нарушение установено с автоматизирано техническо средство, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.2, т. 4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят излага оплаквания във връзка с допуснати нарушения при издаването му. Сочи, че е изтекъл предвидения давностен срок за връчване на оспорения електронен фиш, тъй като същия е издаден на 08.04.2022 г., като е връчен на дата 19.12.2025 г. Моли за уважаване на предявената жалба.
Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща представител. Представя писмена защита, с която поддържа, че жалбата е неоснователна и недоказана. Изпраща цялата административнонаказателна преписка. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, а именно лицето чиято административно наказателна отговорност е ангажирана с издаването на процесния електронен фиш. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване, което не се оспорва от въззиваемата страна, и е срещу електронен фиш, който подлежи на обжалване. Предвид това съдът приема жалбата за допустима и счита, че 1 следва да я разгледа по същество.
Административно наказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на електронен фиш за налагане на глоба серия К, №5807859 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР София. В този фиш е отразено, че на 08.04.2022 г. в 16:10 часа в Обл. София, общ. Горна Малина, АМ Хемус 33+800 км. с посока към гр. Варна, при въведено ограничение от 80км/ч. с пътен знак В-26., и отчетен толеранс от - 3 км. (% ) в полза на водача, е установено нарушение, като при ограничение на скоростта 80км/ч, е установена скорост на движение на посоченото МПС - 117 км/ч и превишение от 37 км/ч..Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. За това нарушение на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Посочен е собственик на когото е регистрирано МПС/ползвател: М. К. Б..
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява и от приложените по делото писмени доказателства: Заверена разпечатка на електронен фиш серия К - 5807859 от 08.04.2023 г. от АИС-АНД на МВР ;
Заверено ксерокопие на протокол от проверка № 12-41-22/21.03.2022 г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „TFR-1M”, с инвентарен № 550 от БИМ;
Заверено ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ; Заверени ксерокопия на 2 бр. заповеди, относно утвърждаване образец на електронен фиш на Министъра на вътрешните работи ведно с приложение към заповедта; Снимков материал № TFR1- М №550/28516 от 08.04.2023 г.; Заверено ксерокопие на протокол за използване на ATCC с „TRF1 - М”, с инвентарен № 550 на 08.04.2022 г.; Заверена разпечатка на справка за собственост на МПС с рег.№ СВ...СК от ИИС на МВР, АИС-КАТ;
Разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща статуса на електронен фиш Серия К № 5807859 връчен на 19.12.2025 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице - наказания с електронния фиш и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
По възражението за изтекла давност на жалбоподателя съдът намира същото за основателно по следните съображения:
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности - т. нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за 2 реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно наказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в административно наказателното производство.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното
/административно наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК. В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за действието по връчване на наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление/ЕФ тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение двугодишният срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида давност преследвателна и изпълнителна.
Преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Следователно, за да е приложим срокът по чл. 82 от ЗАНН, НП следва да е влязло в сила.
Предпоставка за влизане в сила на НП/ЕФ е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл.
82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК.
С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на ЕФ следва да тече обикновена 3 тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.
В случая от представената и неоспорена справка от АИС-АНД, удостоверяваща статуса на електронен фиш Серия К № 5807859, се установява, че същия е съставен на дата 19.04.2022 г. и връчен на 19.12.2025 г., т.е. след изтичане на тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Поради това и с оглед изтеклата тригодишна давност за връчване на обжалваният електронен фиш, същия следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора административно-наказаващия орган няма право на разноски.
На жалбоподателят следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 255.64 евро с ДДС /съгласно представен договор за правна защита/, което с оглед фактическа и правна сложност на делото и осъществената защита в съдебно заседание не се явява прекомерно.
Мотивиран от гореизложеното съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К, №5807859 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - София, с който на М. К. Б. с ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.2, т. 4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР - София да заплати на М. К. Б. с ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 255.64 евро с ДДС /двеста петдесет и пет евро и 64 цента/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава XII-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 4