Решение № 262084 от 23.07.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№

15619 23.07.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I граждански състав, в публично заседание на втоори юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15619 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М.М.Г., ЕГН ********** ***, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********.

Ищецът твърди, че между него и ответника

„Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ***** е сключен договор за паричен заем № *********., който договор е недействителен на осн. член 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ищецът твърди, че уговорената с договора за паричен заем неустойка е нищожна поради противоречието й със закона, добрите нрави и заобикаляне на закона, като се иска връщането й като недължимо платена със зак. лихва от от завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.

131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Излага се, че твърденията на ищеца за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и за нищожност на неустойката били неоснователни. Уговорената клауза за неустойка не била нищожна, т.к. ищецът е усвоил предоставена му сума от 4000 лева, без да даде каквато й да е гаранция за връщането й, както и че природата на неустойката е не само да обезпечава и обезщетява, но и да санкционира при договорно неизпълнение на задължение и претърпени вреди. Претендира разноски.

Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявен е иск по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

От представения договор за паричен заем, сключен на 17.01.2018г. в град Пловдив между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с *****, като заемодател, и ищеца, като заемател, е видно, че на ищеца е била предоставена сумата от 4000 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 35 %, ГПР в размер на 41,716%, общ размер на всички плащания от 4444,20 лева, срок на заема в месеца: 15, на петнадесет броя двуседмични погасителни вноски в размер на 435,45 лева за периода 31.01.2018г. – 5.08.2018г., като висчики описани суми били платени.

Видно от договора в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 не е посочен начина на изчисляване на ГПР като липсва яснота по какъв нчин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. В ГПР съгласно пар. 1, т. 2 от ДР ЗПК се включва възнаградителната лихва и всички други разходи свързани с кредита, а уговорента в договора за заем неустойка представлява скрито оскъпяване на кредита, чийто размер ако беше включен към общата сума за плащане, ГПР ще надвиши 50%. С това се нарушава член 19, ал 4 от ЗПК като клаузата за ГПР е нищожна, а оттук следва че нищожен е и целият договор за заем.

Съгласно договора е предвидено поръчителство или поемане на солидарното задължение по договора за кредит, което е следвало да се учреди в тридневен срок, който срок е твърде кратък, и поставя в невъзможност поръчителят, евентуално солидарният длъжник да представят на кредитора неоходимата документация в рамките на този изключително кратък срок. В договора за заем не са посочени правилата по които се определят вредите от непредствяне на поръчителството, като всички преки или косвени разходи по договора се покриват от ГПР, затова и неустойката е начислена за покриване на тези разходи.

Клаузата за неустойка противоречи и на член 71 от ЗЗД, тъй като когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитоа обезпечения, последният може да иска предсрочно изпълнение на всички задължения на длъжника, а с уговорената неустойка в случая се натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което е в противоречие със закона.

Единствената санкция при неизпълнение на договорните задължения на длъжника в ЗПК е правото на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а с предвидената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, което влече нищожност на клаузата за неустойка.

От представените писмени доказателства се установява, че длъжникът е платил по договора неустойка от 1355,77 лева, като в о.с.з. на 31.03.2021г. искът е увелимен от 50 лева на 1355,77 лева.

С оглед на изложеното предявеният осъдителен иск за връщане на сумата от 1355,77 лева подлежи на уважаване като основателен, като ще се присъди и зак. лихва от датата на подаване на исоквата молба в съда до окончаателното й изплащане.

По разноските:

На адвокат Б. на осн. член 38, ал. 2 от ЗА ще се присъдят разноски за адв. възнаграждение в размер на 389,88 лева съобразно представения списък с разноски, а на ищеца разноските за държавна такса в раземр на 54,23 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА

„Изи Асет Мениджмънт“

АД с ЕИК *****да върне на М.М.Г., ЕГН **********, на осн. член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 1355,77 лева, представляваща недължимо платена неустойка, уговорена в договор за паричен заем № ***** сключен на **** г. в град *****, между Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ****** и М.М.Г., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – 26.11.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА

„Изи Асет Мениджмънт“

АД с ЕИК *****да заплати на адв. Д.Б. на осн. член 38, ал. 2 от ЗА адв. възнаграждение в размер на 389,88 лева.

ОСЪЖДА

„Изи Асет Мениджмънт“

АД с ЕИК **** да заплати на М.М.Г., ЕГН ********** разноски от 54,23 лева за държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: /п/

Анета Трайкова

Вярно с оригинала.

Секретар:

Н. Н.