Решение № 170 от 18.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001000740 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Серена трейд“ ООД, чрез адв. Д. срещу решение № 776 от 15.06.2023г., постановено по т.д. № 20211100901916 по описа на СГС за 2021г., VI - 14 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника - „ДЗИ - Общо застраховане” АД, иск за главница от 25 100 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 31.01.2021г. в с. Калкан, Община Каш, област Анталия, Република Турция, при което са нанесени щети на лек автомобил марка „SKODA“, модел „Kodiaq“ с рег. № ********, по застраховка „КАСКО+“, обективирана в застрахователна полица № 440120021006053, иск за сумата от 1 638,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.02.2021г. до 23.09.2021г. и е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 650 лева.

Въззивникът/ищецът – „Серена трейд“ ООД счита, че първоинстанционното решение е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че водачът на лекия автомобил е допуснал „груба небрежност“, което представлявало „изключен риск“ по т.

9.1.8. от общите условия/ОУ/ към застрахователния договор. Твърди, че неправилно не било разгледано възражението за нищожността на тази клауза от ОУ. Освен това, първоинстанционният съд не е изследвал конкретните условия, при което е реализирано нарушението на правилата на движение – „преминаване на червен светофар“. Според 1 въззивника, недоумение будел извода на първостепенния съд, че водачът на катастрофиралия автомобил не бил със слънчеви очила и не ползвал сенници по време на ПТП. Счита, че при ползване на сенници щяло да се закрие част от стъклото на автомобила и това било съзнателно ограничаване на видимостта при динамичната пътна обстановка, с което се застрашавала пътната безопасност на водача и останалите участници в движението.

Счита, че слънчевите очила нямало да спомогнат за правилно възприемане на спрелия камион на пътя с предимство и другия участник в ПТП(микробус), който е навлязъл внезапно и с висока скорост в кръговото кръстовище и не се виждал от застрахованото МПС, тъй като спрелия камион преди светофарната уредба го закривал. Според въззивника, от показанията на свидетеля Т. О. се установявало, наличието на ярка слънчева светлина, която затруднявала водачите да определят светлинна маркировка на светофара, който факт бил установен и от вещото лице. На следващо място твърди, че делото не било изяснено от фактическа страна, не съдействал на страните и не посочил кой факти не били доказани от страните, недопускане на свидетел при условията на довеждане, поради което били допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че първостепенният съд е игнорирал факти по делото, поради което неправилно е оценил пътната обстановка и поведението на водача на пострадалия автомобил, който при управление не се е доверил на възприятията си за светлинния сигнал на светофарната уредба и е съобразил поведението на останалите участници в движението, непосредствено преди преминаването през кръговото кръстовище. Според ищеца, от събраните доказателства не можело да се установи, че е действал при груба небрежност. На последно място твърди, че СГС неправилно е определил сумата от 23 570,18 лева като размер на щетите. Според заключението на вещото лице, размерът на стойността на ремонта в официален сервиз е 24 356,10 лева, но не бил установен с точност. В случая следвало да се приложи разпоредбана на чл. 161 ГПК, поради неоказано съдействие от ответника и от автосервиза „Еуратек ауто“ ООД. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ответникът – „ДЗИ - Общо застраховане” АД е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез юр. Я.. Счита, че от показанията на свидетеля и от заключението на вещото лице, се установявал механизмът на осъществяване на конкретното ПТП. Оспорва твърденията във въззивната жалба за неправилност на решението във връзка с изводите на съда за наличие на груба небрежност, представляващ изключен риск по процесния застрахователен договор. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение за въззивното производство.

Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против 2 подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Страните по делото не спорят и от доказателствата по делото се установява, че със застрахователна полица № 440120021006053 от 29.02.2020г., между „Серена трейд“ ООД и „ДЗИ Общо застраховане” АД е сключен договор за застраховка „Каско +“. Ответникът се задължил за периода 29.02.2020г. – 27.02.2021г. да носи риска от увреждане на лек автомобил марка „SKODA“, модел „Kodiaq“ с рег. № ********, с номер на шаси TMBLJ9NSK8007436. Видно от раздел I, т. 9.1.8 от Общите Условия за застраховка на МПС /Каско/, се установява, че страните са уговорили изключен риск при пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, когато са причинени от умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, трето ползващо МПС лице или водача на МПС, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. В т.

10.1. е уговорено задължението на застрахования, да ползва и пази МПС с грижата на добрия стопанин. В т. 10.3. е уговорено задължението на застрахования, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди и да спазва стриктно правилата за движение, съгласно ЗДвП. В т. 10.8. е уговорено, че при неспазване на задължението на застрахования по тези ОУ, застрахователят има право да откаже или намали застрахователно обезщетение. Видно от фиш-протокол за ПТП № 68054263 от 31.01.2020г., придружен с превод от турски на български език, се установява, че поради преминаване на забраняващ сигнал червено в с.

Калкан, област Каш на осветено кръстовище, водачът на л.а. „SKODA“, модел „Kodiaq“ с рег. № ******** – Т. С. С. е наложена глоба 314 лири и 20 наказателни точки. По делото е разпитан свидетелят Т. М. О. Д., която дала показания, че е съдружник в дружеството на ищеца и седяла до шофьора управлявал процесния автомобил при настъпване на събитието.

Видно от кредитираното от първоинстанционния съд заключение на вещото лице А. В., се установява, наличието на причинна връзка между вредите по застрахования автомобил и процесното ПТП, както и че средната стойност на ремонта на автомобила е 23 570,18 лева с включен ДДС. Стойността на процесното МПС към 31.01.2021г./датата на застрахователното събитие/, е 44 050 лв. по средни пазарни цени, поради което не е налице „тотална щета“. Според вещото лице, процесният автомобил се движел в посока Анталия, навлязъл в кръстовище с кръгово движение на червен сигнал и реализирал ПТП с идващия от дясната му страна автомобил. При навлизане в кръговото движение слънцето светело срещу посоката на движение, но по време на удара се измествало в дясно на автомобила. В случая било възможно слънцето да осветявало светофарната уредба, което да затрудни определянето на моментното показание на светофара.

За да отхвърли предявения иск за главница по имуществена застраховка „Каско +“ срещу застрахователя, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че водачът на застрахования автомобил е преминал на червен забранителен светофар, с което е нарушил 3 правилата за движение по пътищата и е причинил процесното ПТП. Според първоинстанционния съд, водачът на автомобила не е съобразил поведението си с конкретната обстановка/като да ползва слънчеви очила или сенници/ и това следвало да се квалифицира като „груба небрежност“, която в областта на гражданското право е с повисока степен на укоримост форма на обикновената небрежност и длъжникът в конкретната ситуация не е положил и най-елементарната грижа, която и най-небрежният водач на МПС би положил. Според съда, неспазването на основни правила за безопасност на съответната дейност се квалифицирало като „груба небрежност“. При преминаване на кръговото кръстовище на 31.01.2021 г., около 13:00 ч., в с. Калкан, водачът на застрахования лек автомобил е проявил груба небрежност при управление на застрахования автомобил, което представлява изключен риск по см. на т.9.1.8 от ОУ на застрахователя на Автомобилна застраховка „Каско+“ Следователно на основание чл.407, ал.1 от КЗ вр. с т. 9.1.8. от ОУ отговорността на застрахователя е отпаднала и предявеният иск за присъждане на обезщетение е неоснователен. Поради неоснователността на главния иск, неоснователен бил и акцесорният иск за лихви за забавено плащане.

В първоинстанционнот производство като свидетел е разпитана Т. М. О., а във въззивното производство Т. С..

Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че Т. С. и Т. М.

О. са управители и съдружници в „Серена трейд“ ООД.

Въззивният съд приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск за главница в размер на 25 100 лева, по чл. 405, ал. 1 от КЗ. Правната квалификация на иска за заплащане на законна лихва за забава върху главницата в размер на 1 638,60 за периода от 01.02.2021г. до 23.09.2021г. и за законна лихва върху главницат,считано от предявяването до окончателното му заплащане е чл. 409 от КЗ.

Страните не спорят във въззивното производство, че между тях е възникнало валидно застрахователно правоотношение по „Каско +“, настъпването на процесното застрахователно събитие в 13.00 часа на 31.01.2021г. при преминаването на процесния автомобил на червен светофар и удар на микробус Форд, уведомяването на застрахователя от застрахования за събитието, както и предоставянето на всички документи, необходими за удостоверяването и заплащане на застрахователното обезщетение.

Предмет на правния спор във въззивното производство е наличието на обстоятелството – груба небрежност, уговорено като изключен риск по т. 9.1.8 от общите условия към застрахователния договор във вр. с чл. 345, ал. 5, т. 1 от КЗ.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че клаузите на т. 9.1.8. от ОУ са нищожни поради накърняване на добрите нрави и противоречие със закона. Настоящият съдебен състав споделя становището на правната доктрина и трайно установената практика на съдилищата, за действителност на уговорките между страните по договор при действия с груба небрежност. „Допустими са и съглашенията, с които се стесняват границите на 4 отговорността. Това са така наречените „клаузи за неотговорност“=clauses d’irresponsibilite. Така например може да се уговори, че длъжникът ще отговаря само за груба небрежност или само за неполагане на грижата, с която той се носи към своите собствени работи…но длъжникът не може да се освободи предварително от отговорност за умишлено неизпълнение: пактът de dolo non praestando е недействителен“. Известното римско правило culpa lata dolo aequipolens est=грубата небрежност е равна на умисъл.“ Учебник по Облигационно паво, Част първа, Общо учение за облигацията, проф. А., И., БАН-1990г., с. 258, раздел ІV, т.2 и т. 3.