Решение № 160 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002902364 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

С определение № 698/04.03.2025г. по к.т.д. № 2364/2024 г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 522/30.04.2024г., постановено по в.гр.д. № 402/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 127/03.10.2023г., постановено по гр. д. № 95/2023 г. по описа на Окръжен съд - Видин, в частта за отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ на касаторката М. Г. А. срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за разликата над сумата от 14 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 15.08.2022 г.

В касационната жалба на М. Г. А. се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката твърди, че при ПТП тя е получила тежка черепно - мозъчна травма и счупване на двете кости на лява предмишница в долния край в областта на гривнената става, с разместване на фрагментите, както и видима деформация в гривнената става, а също и посттравматично стресово разстройство. Сочи, че е изненадващ фактът, че при описаната нарастваща инфлация, при ясно изразена тенденция за увеличаване на лимитите на застрахователите, при наличието на 1 задължителната съдебна практика, й е присъдено обезщетение, което е значително по-ниско от справедливото по размер. Поддържа, че апелативният съд е допуснал процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, като заключението на съдебно-медицинската експертиза е обсъдено повърхностно и частично. Твърди, че реално по никакъв начин не е отчетено, че тя ще продължи до края на живота си да страда от деформацията и скъсяването на ръката, което води до неудобства в ежедневието, които ще изпитва завинаги. В проведеното съдебно заседание поддържа жалбата и претендира уважаването й чрез процесуалния си представител – адв. Лилия Борисова, която претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.

Ответникът по касационната жалба – „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД не е подал писмен отговор, не изпраща представител и не изразява становище по делото и в съдебно заседание.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че на 15.08.2022г. е настъпило ПТП по описания механизъм, като лекият автомобил „Рено Клио“, управляван от Калин Милков, спрял в центъра на пътното платно на улица в гр. Видин и предприел маневра за паркиране назад, а ищцата като пешеходка, движейки се по десния тротоар, без да се огледа, започнала пресичане. Настъпил удар, при който пострадалата паднала, опирайки се на лявата си ръка, и получила закрито счупване на долния край на лъчевата кост. Съдът е приел, че водачът на лекия автомобил „Рено Клио“ не е възприел пешеходката като опасност и не е предприел аварийно спиране, макар да е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП.

Апелативният съд е посочил, че пострадалата е диагностицирана с описаните фрактури, направена й е гипсова имобилизация, а след това е провела физиотерапевтични процедури. САС е приел, че липсват данни за мозъчно сътресение, както и за множество насинявания и наранявания по тялото, тъй като такива не са отразени в наличната медицинска документация от болницата. Посочил е, че ищцата има инсулинозависим диабет с дългогодишна давност и усложнения - диабетна полиневропатия, а посттравматичният стрес утежнява протичането на същите.

Въззивният съд е приел, че не се спори относно наличието на действащ към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управлявания лек автомобил, сключен с ответника, както и че на 08.11.2022г. пострадалата е депозирала покана до ответното дружество, с което го е поставила в забава. САС е приел, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на МПС, но и че пешеходката също е допринесла за настъпване на ПТП, тъй като тя е пресичала пътното платно на необозначено за целта място, въпреки че на 15-ина метра имало пешеходна пътека, и не е съобразила факта, че лекият автомобил се е канел да паркира.

Въззивният съд е счел, че застрахователят е доказал възражението си за 2 съпричиняване на вредоносния резултат, но за разлика от първата инстанция е приел, че процентът съпричиняване не е 50%, а е 30%, тъй като при преценка поведението на пострадалата, е отчел завишената отговорност на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, които са далеч по - уязвими участници в движението.

По отношение на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, апелативният съд е посочил, че ищцата е претърпяла болки и страдания от факта на получената една средна телесна повреда и обездвижване за период от около 2 до 3 месеца. Отчел е, че пострадалата е в напреднала възраст към датата на ПТП - 61г., че е проведено изцяло консервативно лечение, както и че от амбулаторен лист от преглед от 10.04.2024г., било видно, че е зараснало счупването на лъчевата кост, но не е коментирал отразената в листа видима деформация в гривнената става и посочения ограничен обхват на движението, нито обясненията на вещите лица при изслушването им, че функционално ищцата има 50% ограничение на движението на лява гривнена става и ръката й е почти наполовина като функция, което може да се отстрани само оперативно чрез „остеотомия“.

Според въззивния съд категорично е отречено наличието на черепно-мозъчна травма и мозъчно сътресение, но е налице посттравматично стресово разстройство. Апелативният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 20 000 лв., при отчитане, че за период от няколко години занапред при промяна на атмосферните условия, висока влажност или пренапрежение на увредения крайник, пострадалата може да има неприятни усещания до явна болка в мястото на счупване. При отчитане на 30% съпричиняване / 6000 лв./, е счел, че следва да й бъдат присъдени 14 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на поканата

08.11.2022г.

Така мотивиран е отменил частично първоинстанционното решение и е присъдил разликата до горепосочената сума, а за разликата до пълния предявен размер на иска – 60 000лв. е потвърдил решението за отхвърляне на претенцията.

С определение № 698/04.03.2025г. по к.т.д. № 2364/2024 г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“.

По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, свързан с приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от 3 съда при определяне размера на обезщетението. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС 4/1968г. критерии. Настоящият съдебен състав намира, че това е отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, споделяйки горепосочената практика.

По основателността на касационната жалба:

Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Апелативният съд не е отчел част от установените увреждания при ищцата, които не са отминали не само в приетия от него възстановителен период от два-три месеца, но и почти две години след инцидента. Въззивният съд е приел, че от амбулаторен лист от преглед от 10.04.2024г. било видно, че е зараснало счупването на лъчевата кост, но не е съобразил отразеното изрично в същия, че пострадалата има видима деформация в гривнената става и посочения ограничен обхват на движение на ръката. Апелативният съд не е съобразил и обясненията на вещото лице К. С. при изслушването му в съдебно заседание, че функционално ищцата има 50% ограничение на движението на лява гривнена става, че ръката й е ограничена почти наполовина като функция, което може да се отстрани само оперативно чрез „остеотомия“ – инвазивна последваща операция. Съдът е посочил, че при ищцата нямало проведено оперативно лечение и не било необходимо да се вадят имплантирани остеосинтези, винтове или игли, но деформацията в гривнената става на ищцата представлява увреждане, което би наложило допълнителна операция и което не е отминало. Горното води до извод, че определеното от апелативния съд като справедливо обезщетение на ищцата в размер на 20 000лв. не е съответно на всички критерии по чл. 52 ЗЗД в конкретния случай.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор следва да бъде разрешен по същество.

4

При преценка на вида и характера на полученото от ищцата телесно увреждане, възстановителния период, интензитета и продължителността на претърпените физически и психически болки и страдания, данните за актуалния й физически статус досежно полученото увреждане на ръката, възрастта й към момента на настъпване на произшествието /61 години/, а също и при съобразяване на самия момент на настъпване на произшествието и на социално икономическата конюнктура в страната / август 2022г./, настоящият съдебен състав намира, че справедливият по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществените вреди възлиза на сумата от 40 000 лв. Следва да се отчете не само полученото счупване на ръката на ищцата, но и че в резултат на същото е налице описаното от експерта С. скъсяване на лъчевата кост, в резултат на което поради завъртане, има деформация на лява гривнена става, която води до ограничение на движението на крайника / китката/ във всички посоки. Необходимо е да се съобрази, че това увреждане води до ограничаване функцията на ръката на ищцата почти наполовина, както сочи вещото лице, т.е. функционално тя има 50% ограничение на движението на лява гривнена става, което може да се отстрани само чрез операция – прерязване на костта под определен ъгъл и изправяне на ръката. Горното е допълнителен факт, който води до болки и страдания у ищцата, който не е отчетен от апелативния съд при определяне на обезщетението. Същевременно съдът споделя изводите на апелативния съд, че не е надлежно установено при ищцата да е налице черепно - мозъчна травма нито от медицинските документи, нито от експертното заключение, поради което доводите на касаторката за определяне на обезщетение в по - голям размер, а именно пълния претендиран от 60 000 лв., са неоснователни.