Решение № 775 от 14.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20241110200781 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 8354267 на СДВР с дата от 09.11.2023 г. срещу С. П. В., ЕГН: **********, с който е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, извършено на 08.11.2023г.

В жалбата се съдържат доводи, че ЕФ е издаден след използване на мобилна система за засичане на скоростта, което е недопустимо като оспорва АТСС да е одобрен тип средство за измерване и да е преминало надлежно периодична проверка.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба, с която моли делото да се разгледа в отсъствие на адв. П..

Излага аргументи по същество. Претендира разноски

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. Представя писмени бележки.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На дата 08.11.2023. в 10:54 часа на АМ Тракия, на първи километър, с посока на движение от гр. София към с. Нови хан жалбоподателят С. П. В. управлявала МПС – лек 1 автомобил МЕРЦЕДЕС ЦЛА 220 ЦДИ, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер СВ****СР със скорост на движение от 95 км/ч при ограничение от 140 км/ч. за магистрални участъци, въведено на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП (видно от справка на АПИ на лист 30 от делото). Съгласно представения чертеж от АПИ на АМ Тракия при км 1+000 дясно платно с посока на движение от гр. София към с. Нови Хан, няма въведено ограничение на скоростта с пътни знаци.

Видно от представения чертеж на участъка, на километър 0+690 е поставен знак отляво и отдясно B33 - ″Край на въведената с пътен знак забрана за движение със скорост, повисока от означената“, като се отменя забраната, въведена преди км 0+690 на АМ Тракия с пътен знак В26 за движение с максимална скорост от 60 км/ч.

Видно от база данни КАТ , собственик на процесния лек автомобил било Максо България АД, но като ползвател към датата на нарушението бил вписан жалбоподателят С.

П. В.. В този смисъл същата макар и да не е притежавала правото на собственост върху автомобила, заснет да се движи на посоченото място на АМ Тракия, е имала фактическа власт върху него към датата на нарушението и автомобилът е бил ползван от нея. В случая, видно от ЕФ, С. П. В. е наказана в качеството си на ползвател, а не на собственик на МПС.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение със съответната скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от 2 получаване на електронния фиш напълно правомерно е наказан ползвателят на МПС.

След установяване на собственика на лекия автомобил е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, а въззивникът по справката за собственост е посочен като лице ползвател на процесния автомобил.

В случая отговорността на въззивника е допустимо да бъде ангажирана за описаното в ЕФ административно нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1, вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП, при извършване на нарушение при управление на превозно средство, собственост на юридическо лице, с електронен фиш може да бъде наложена единствено глоба или на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство. Следователно въззивникът като физическо лице, попада в обхвата на лицата по чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Така в Решение № 2884 от 28.04.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 1468/2022 г.

Макар и да се доказва по несъмнен начин, че автомобилът, управляван от жалбоподателката, се е движел със скорост от 95 км/ч, съдът намира, че административно нарушение не е извършено, доколкото в участъка, контролиран от АТСС и където е заснет автомобилът, разрешената скорост на движение е въведената в чл.21, ал.1 от ЗДвП за магистрални участъци – 140 км/ч. Жалбоподателката се е движела със скорост от 95 км/ч. която е по-ниска от максимално допустимата.

Съгласно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв. В случая максимално допустимата скорост на движение не е била превишена от жалбоподателката, респективно обективните признаци на административното нарушение, описани в диспозицията на административнонаказателната правна норма, не са се реализирали. Това е така, защото видно то ЕФ и от протокола за използване на АТСС, последното е било разположено на АМ Тракия, първи километър и там, видно от справката на АПИ, с оглед изричното им писмо на лист 30 от делото и представения чертеж, е действало общото ограничение за магистрален участък. Въведената забрана за движение с пътен знак В26 – 60 км/ч е отменена със знак В33 над тридесет метра преди посоченото в ЕФ място на нарушението и посоченото място в протокола за използване на АТСС, доколкото знак В33 се е намирал на километър 0+690 на магистралния участък, след който участък вече е било важимо общото ограничение от 140 км/ч. Няма данни, видно от справката на АПИ, в този участък към датата на нарушението да е действало друго ограничение на скоростта.

Избирайки скорост на движение по-ниска от максимално допустимата на АМ Тракия, километър първи, жалбоподателката не е извършила административното нарушение, санкционирано с електронния фиш.

Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде отменен.

Право на разноски има жалбоподателката, която претендира и доказва плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и същото следва да ѝ бъде присъдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 8354267 на СДВР с дата от 3

09.11.2023 г. срещу С. П. В., ЕГН: **********, с който е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, извършено на 08.11.2023г.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на С. П. В., ЕГН: ********** сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4