Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 511 от 25.11.2025, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 646/2025
Вид
Определение № 511
Подписан
25.11.2025
В сила
25.11.2025
Състав
Теодора Богомилова Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл.135, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1, 6 и 7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.234 · Закон за Министерството на вътрешните работи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Свищов, 25.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20254150100646 по описа за 2025 година

Административен съд гр. Велико Търново е прекратил производството по свое адм. д. № 682/2025г., по жалба на А. Н. М. против отказ за преизчисляване на обезщетение, обективиран в писмо рег. № 94-А136#2/5.6.2025г. на Министър на правосъдието,с което е отказано поискано изменение на Заповед №ЧР-05-52/4.03.2025г. Административен съд Велико Търново е прекратил производството по АД 682/2025г. с мотив, че липсва предмет за адмиминистративно оспорване и е изпратил делото за разглеждане в Районен съд Свищов като трудов спор с искане за доплащане на обезщетение по чл.234 от ЗМВР, във връзка с изменение на възнагражденията на служителите в териториалните структури на ГДИН, считано от 1.01.2025г.

С Разпореждане 1196/24.09.2025г. – жалбата е оставена без движение, с указание да се приведе жалбата , подадена пред ВТАдминистративен С по реда на чл.60 от АПК във вид, съобразно изисквания за искова молба. На 21.10.2025г. е постъпила нова жалба, с посочена цена на иска, но с идентично съдържание с първата.

Свищовския районен съд счита, че следва да откаже разглеждането на делото, като неподсъдно нему и да повдигне спор за подсъдност с Административен съд гр.Велико Търново, пред смесен състав на ВКС и ВАС, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, съобразно разпоредбата на чл.135, ал.5 от АПК.

Съдът счита, че компетентен да разгледа жалбата е Административен съд Велико Търново. Според чл.145, ал.1 от АПК административните актове 1 могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като оспорване подлежат първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт – какъвто е и настоящия случай. Жалбоподателят изрично оспорва отказ да се издаде конкретен административен акт с конкретни правни доводи – незаконосъобразност, поради нарушение на чл.146, т.1, 6 и 7 от АПК. А съгласно чл.128, ал.1, т.1 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори.

В жалбата на жалбоподателя няма предявен иск по чл.234 от ЗМВР – липсват изложени мотиви и каквото и да било искане за осъждане и присъждане от съда на обезщетение по чл.234 от ЗМВР. В случая жалбоподателят изрично сочи, че не е доволен конкретно от писмения отказ за преизчисляване на обезщетение, обективиран в писмо рег. № 94-А136#2/5.6.2025г. на Министър на правосъдието .

Същия отказ е административен акт и по правилата на АПК компетентен за се произнесе по неговата законосъобразност е административния съд. Преценката за липсата на самостоятелен характер на оспореното писмо, дали то е административен акт, дали подлежи на отделен съдебен контрол, следва да бъде извършена именно от административния съд и по повод на оспорването му от жалбоподателя.

При изрично заявена воля от жалбоподателя в жалбата му за оспорване на отказа, обективиран в писмо рег. № 94-А-136#2/5.6.2025г. на Министър на правосъдието, и при липса изобщо на предявен иск - липса на търсена от жалбоподателя защита от съдилищата на лични и имуществени права по смисъла на чл.2 от ГПК, СвРС приема, че подадената жалба на А. Н. М. против отказ за преизчисляване на обезщетение, обективиран в писмо рег. № 94-А-136#2/5.6.2025г. на Министър на правосъдието не му е подведомствена по правилата на чл. 14 от ГПК.

Водим от горните мотиви и на основание чл.122 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 646/2025г. по описа на СвРС.

2

ПОВДИГА спор за подсъдност с Административен съд гр.Велико Търново.

ИЗПРАЩА делото на основание чл.135, ал.5 от АПК, на смесен 5членен състав на ВКС и ВАС за произнасяне.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Свищов, 25.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20254150100646 по описа за 2025 година

Административен съд гр. Велико Търново е прекратил производството по свое адм. д. № 682/2025г., по жалба на А. Н. М. против отказ за преизчисляване на обезщетение, обективиран в писмо рег. № 94-А136#2/5.6.2025г. на Министър на правосъдието,с което е отказано поискано изменение на Заповед №ЧР-05-52/4.03.2025г. Административен съд Велико Търново е прекратил производството по АД 682/2025г. с мотив, че липсва предмет за адмиминистративно оспорване и е изпратил делото за разглеждане в Районен съд Свищов като трудов спор с искане за доплащане на обезщетение по чл.234 от ЗМВР, във връзка с изменение на възнагражденията на служителите в териториалните структури на ГДИН, считано от 1.01.2025г.

С Разпореждане 1196/24.09.2025г. – жалбата е оставена без движение, с указание да се приведе жалбата , подадена пред ВТАдминистративен С по реда на чл.60 от АПК във вид, съобразно изисквания за искова молба. На 21.10.2025г. е постъпила нова жалба, с посочена цена на иска, но с идентично съдържание с първата.

Свищовския районен съд счита, че следва да откаже разглеждането на делото, като неподсъдно нему и да повдигне спор за подсъдност с Административен съд гр.Велико Търново, пред смесен състав на ВКС и ВАС, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, съобразно разпоредбата на чл.135, ал.5 от АПК.

Съдът счита, че компетентен да разгледа жалбата е Административен съд Велико Търново. Според чл.145, ал.1 от АПК административните актове 1 могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като оспорване подлежат първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт – какъвто е и настоящия случай. Жалбоподателят изрично оспорва отказ да се издаде конкретен административен акт с конкретни правни доводи – незаконосъобразност, поради нарушение на чл.146, т.1, 6 и 7 от АПК. А съгласно чл.128, ал.1, т.1 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори.

В жалбата на жалбоподателя няма предявен иск по чл.234 от ЗМВР – липсват изложени мотиви и каквото и да било искане за осъждане и присъждане от съда на обезщетение по чл.234 от ЗМВР. В случая жалбоподателят изрично сочи, че не е доволен конкретно от писмения отказ за преизчисляване на обезщетение, обективиран в писмо рег. № 94-А136#2/5.6.2025г. на Министър на правосъдието .

Същия отказ е административен акт и по правилата на АПК компетентен за се произнесе по неговата законосъобразност е административния съд. Преценката за липсата на самостоятелен характер на оспореното писмо, дали то е административен акт, дали подлежи на отделен съдебен контрол, следва да бъде извършена именно от административния съд и по повод на оспорването му от жалбоподателя.

При изрично заявена воля от жалбоподателя в жалбата му за оспорване на отказа, обективиран в писмо рег. № 94-А-136#2/5.6.2025г. на Министър на правосъдието, и при липса изобщо на предявен иск - липса на търсена от жалбоподателя защита от съдилищата на лични и имуществени права по смисъла на чл.2 от ГПК, СвРС приема, че подадената жалба на А. Н. М. против отказ за преизчисляване на обезщетение, обективиран в писмо рег. № 94-А-136#2/5.6.2025г. на Министър на правосъдието не му е подведомствена по правилата на чл. 14 от ГПК.

Водим от горните мотиви и на основание чл.122 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 646/2025г. по описа на СвРС.

2

ПОВДИГА спор за подсъдност с Административен съд гр.Велико Търново.

ИЗПРАЩА делото на основание чл.135, ал.5 от АПК, на смесен 5членен състав на ВКС и ВАС за произнасяне.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 3