Решение № 1213 от 12.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. Варна, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110108299 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от К. И. Г., ЕГН **********, действаща чрез адв. П. Н., против „В.Б.“ ЕООД /с предишна фирма „* Ф.“ ЕООД/, ЕИК * осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер от 999.32 лева, представляваща престирана сума от ищцата в полза на ответника въз основа на нищожен договор за потребителски кредит № * от * г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на * г. между страните е подписан договор за кредит с предмет заета сума в размер от 800.00 лева. Страните били договорили усвоената сума в размер от 800.00 лева да бъде възстановена на кредитодателя-ответник в срок до 30 дни, при фиксиран ГЛП от 40.99% и ГПР 49.65%. Страните били договорили още ищцатакредитополучател да заплати в полза на ответника-кредитодател две такси, а именно за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредита, чийто размер бил 123.78 лева и за удължаване срока на кредита, която такса възлизала на 76.80 лева за 7 дени; 115.20 лева за 14 дни и 192.00 лева за 30 дни. Поддържа се, че за периода от 25.02.2020 г. до 27.08.2020 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата в общ размер от 1 119.32 лева, която била отнесена за погасяване на шест такси за удължаване на срока на кредита в общ размер от 999.32 лева и едната вноска е послужила за частичното погасяване на дължимите лихви.

Твърди се, че процесният договор е нищожен, като конкретно са релевирани следите основания за нищожност на същия:

- Договорът бил нищожен по арг. от чл. 22 от ЗПК, тъй като клаузите му, уреждащи двете такси, са в пряк разрез с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото таксите, представляващи разход по усвояването и управлението на кредита, не били включени при формирането на ГПР;

1

- Договорът бил нищожен и поради това, че посредством двете клаузи от договора, уреждащи таксите, се заобикаля ЗПК – в частност разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като същите, ако са били включени в ГПР, последното е щяло да надхвърли законоустановения максимум, което е самостоятелно основание за нищожност по арг. от чл.

21, ал. 1 от ЗПК;

- Договорът за кредит бил нищожен и поради противоречието му с добрите нрави, тъй като липсва еквивалентност на насрещните престации, с оглед размера на договорената възнаградителна лихва, която многократно надхвърляла законната лихва;

Сочи се, че предвид нищожността на договора за кредит, ищцата следва да възстанови единствено чистата стойност на кредита, но не и начислените лихви и такси, на основание чл. 23 от ЗПК, поради което се претендира връщане на вноските, послужили за погасяване на начислените такси за удължаване на кредита в общ размер на 999.32 лева.

По същество се моли съдът да уважи предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит при сочените от ищцата параметри. Оспорва наведените твърдения за нищожност, като поддържа, че същият е валидно сключен при спазване на всички законоустановени изисквания. Излага се, че договорът не страда от твърдените в исковата молба пороци, което обуславя отхвърлянето на иска.

Твърди се, че при усвоена главница от 800.00 лева начислената възнаградителна лихва е в размер на 26.95 лева; таксата за експресно разглеждане на заявлението за кредит в размер на 123.78 лева или общият размер на кредита възлизал на 950.73 лева. Заетата сума била усвоена на каса на „И. П.“ АД на * г. Процесният договор за кредит бил шести поред за ищцата. Сочи се, че ищцата два пъти е упражнила правото си и е заявила и изтеглила допълнителни суми по процесния договор за кредит, в резултат на което дължимата от ищцата главница била 1 200.00 лева. Първата допълнителна сума била на стойност 250.00 лева, а втората допълнителна сума била на стойност 150.00 лева. Всички заявени промени по основния договор за кредит били отразени в анекси, неразделна част от него. В резултат от допълнително изтеглените суми общият размер на заетата сума била 1 200.00 лева, като начислената договорна лихва била 37.27 лева, а такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит – 184.46 лева. Твърди се, че ищцата е упражнила правото си по договора и поискала да бъде удължен срокът за връщане на кредита. По този начин кредит влизал в редовност и наказателни лихви не се начислявали за сметка на дължимите такси.

Последното плащане по кредита било на 27.08.2020 г. в размер от 120.00 лева, с което частично били погасени задълженията по кредита. Сочи се, че на 03.09.2020 г. е настъпил падежът на договора и от тази дата ищцата изпаднала в просрочие.

При съобразяване на горното ответникът предявява насрещни осъдителни искове с правни квалификации по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК при условията на последващо обективно кумулативно съединяване за осъждане на първоначалната ищца да заплати на ответното дружество сумите, както следва:

1./ 1 200.00 лева – главница по договор за кредит от * г.; 2./ 37.27 лева – възнаградителна лихва; 3./ 64.46 лева – такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и 4./ 247.99 лева – наказателна лихва за забава, начислена за периода от 03.09.2020 г. до 16.09.2022 г.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че клаузата, уреждаща таксата за удължаване на кредита, е нищожна, се претендира сумата в размер от 117.95 лева – главница и сумата в размер от 48.62 лева – наказателна лихва за периода от 27.02.2020 г. до 2

16.09.2022 г.

По същество се моли съдът да отхвърли иска на първоначалната ищца и да уважи насрещните осъдителни искове.

Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по насрещния иск К. И. Г. е подала писмен отговор на насрещната искова молба, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер с доводи, които се преповтарят с тези от първоначалната искова молба.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 13.03.2023 г. поддържа исковата молба и отговора на насрещната искова молба, като моли за уважаването на предявения иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 02.03.2023 г. поддържа отговора на исковата молба и насрещната искова молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно по делото обстоятелството, че между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит № * от * г. с предмет заета сума в размер от 800.00 лева при ГПР 49.65% и фиксиран ГЛП 40.99 %, възлизащ на 26.95 лева, за срок от 30 дни при договорен краен падеж до 27.02.2020 г.; че между страните е договорено ищцата да заплати освен възнаградителната лихва и такса за експресно разглеждане на кредита и такса за удължаване срока на кредита. Тези факти са в пълен унисон с ангажираните на л. 78 и следв. писмеми документи.

Видно е още от съдържанието на договора, че договорената такса за експресно разглеждане е за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, която гарантира експересна обработка на кандидатурата на заметалея за отпускане на кредит и/или допълнителни кредити при срокове и условия, посочени в ОУ.

Таксата за удължаване също е за допълнителна и незадължителна услуга, при чието заплащане срокът за връщане на заема се отсрочва, респективно със 7 /седем/, 14 /четитиринадесет/ или 30 /тридесет/ календарни дни над първоначално определения срок за връщане на кредита. Договорената такса е, както следва – за удължаване със седем дни – 78.80 лева; за удължаване с четиринадесет дни – 115.20 лева и за удъожаване с тридесет дни – 192.00 лева.

Съгласно чл. 4 от ОУ, ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителните и незадължителни услуги, предоставяни на кредитополучателя по негово искане – в това число таксите за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за удължаване на срока за връщане на заетата сума.

Видно е от чл. 13.2 от ОУ, че при забавеното погасяване на вземанията на кредитора, кредитополучателят дължи и надбавка за наказателна лихва, прибаване към договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата на подписване на договора за кредит наказателният лихвен процент за просрочние възлиза на 10.00%. Наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи ная изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент, определен от БНБ.

От приобщения Анекс за допълнителна сума от 29.01.2020 г. към Договор за кредит 3

№ */* г. е видно, че ответникът се задължил да отпусне на ищцата допълнителна сума в размер на 250.00 лева. Крайният падеж на договора е 27.02.2020 г., а договореният ГЛП и ГПР, съответно 40.98% и 49.70%. Таксата за експресно разглеждане възлиза на 38.07 лева, а общата сума за връщане – 1 246.94 лева.

Видно е от втория Анекс за допълнителна сума от 14.05.2020 г. към Договор за кредит № */* г., че ответникът се задължил да отпусне на ищцата още 150.00 лева; при ГПР 49.90% и ГЛП 40.81%. Договореният краен падеж е до 27.05.2020 г., а таксата за експресно разглеждане 184.46 лева. Общата дължима сума по кредита възлиза на 1 421.73 лева.

Т.е. от изложеното следва от фактическа страна, че заетата главница възлиза на 1 200.00 лева, а договореното възнаграждение в полза на кредитодателя, за временното ползуване на неговите пари от заемателя възлиза на 37.27 лева.

От приложените по делото разписки на л. 93 и след. се констатира по несъмнен начин, че на * г. в полза на ищцата е преведена сумата в размер на 800.00 лева; на 29.01.2020 г. още 250.00 лева и на 14.05.2020 г. още 150.00 лева.

Видно е от ангажираните от ищцата разписки на л. 16 и следва., че последната е престирала в полза на ответника сумата в общ размер от 1 119.32 лева, както следва: на 25.02.2020 г. – 252.00 лева; на 27.03.2020 г. – 176.40 лева; на 24.04.2020 г. – 176.40 лева; на 26.05.2020 г. – 121.00 лева; на 10.06.2020 г. – 155.52 лева; на 07.08.2020 г. – 118.00 лева и на 27.08.2020 г. – 120.00 лева. Основанието на всички престации, с изключение на последната, е „удължаване на кредита“, а на тази от 27.08.2020 г. – „вноска по кредита“.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд – гр. Варна е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и с правно основание чл. 79, ал.

1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

В тежест на ищцата К. И. Г. по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД е да докаже по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е престирала процесната сума в полза на ответника без основание в претендирания размер.

Разпечатката съдържа 44 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/688f13f4-5a0b-45d5-af6c-9e7f69003a64