Определение № 3717 от 17.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3717 гр. София, 17.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002103197 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. А. А-У., против решение № 340 от 10.06.2024 г. по гр. дело № 150/2024 г. по описа на Врачански окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявен от Е. И. К. иск по чл. 23, ал. 1 СК за признаването й като собственик въз основа на пълна трансформация на лични средства на недвижим имот – апартамент, с идентификатор ***** по КККР на [населено място].

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до необоснованост на направените с него изводи. Аргументира касационните основания по чл.

281, т. 3 ГПК с необсъждане на релевантни за спора обстоятелства, от които се извежда ясно изразена воля на съпрузите за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност в споразумението за развода, в която част същото има характер на спогодба по чл.

365 ЗЗД и ги обвързва, нищожността на декларацията му като предхождаща придобивната сделка, представляваща бъдещо несигурно събитие, обсъждане на нерелевирани твърдения и получаване на сумата по лихвоточките след сделката, цената по която е заплатена при сключването й. Иска отмяна на решението. Няма претенция за разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба с допълнителното основание, регламентирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса налице ли е ясно изразена воля от съпрузите в споразумението по бр. дело № 327/2023 г. на Врачански районен съд, че процесният имот е съпружеска имуществена общност, и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 1

ГПК с очевидна неправилност на извода на въззивния съд относно липсата на ясна воля на страните за придобиване на имота в съпружеска имуществена общност (СИО), респ. за възникване на съсобственост с прекратяване на брака с развод въз основа на постигнатото помежду им споразумение.

Ответникът по касационната жалба Е. И. К. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подала отговор, в който са наведени съображения за липсата на основания за допускането му до касационно обжалване и за неоснователност на наведените касационния основания. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и със съответстващо на изискванията на чл. 284 ГПК съдържание.

За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения иск по чл. 23, ал. 1 СК, въззивният съд, е приел от фактическа страна, че сключеният между страните Е. К. и Д. М.

А. А-У. на 15.05.1999 г. граждански брак е прекратен по взаимно съгласие на съпрузите на 29.05.2023 г. въз основа на решение № 332 от 29.05.2023 г. по гр. дело № 327/2023 г. на Врачански районен съд. Със същото са утвърдени условия по споразумение семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], вх. А, ап. 21, ет. 6, да се предостави за ползване на съпругата Е. К., а тя от 01.06.2023 г. да заплаща на Д. М. А. А-У. месечен наем за ползването му от 200 лева месечно, платим за текущия месец до 10-то число по банкова сметка, съпрузите да не си дължат издръжка, имуществените отношения да уредят в отделен процес и съпругата да продължава да носи предбрачното си фамилно име К..

Взето е предвид, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ № 3 от 01.12.2000 г. И. К. К. и Н. В. Ц. са продали на ищеца Е. К. собствения си недвижим жилищен имот, представляващ апартамент № 21, с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 6, за сумата 8159 лева, платена напълно. Прието е за установено по представената декларация от 29.11.2000 г., с нотариална заверка на подписа на ответника Д.

М. А. А-У., че същият е декларирал, че му е известно, че средствата, с които съпругата му ищецът Е. К., ще закупи процесния недвижим имот от своите родители И. К. К. и Н. В. Ц., са изцяло нейни лични средства отпреди сключването на брака им.

Прието е за установено от представените по преписката на Комисията по чл. 8, ал. 2 Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУЖВГМЖВ) при Община Враца документи за правата на ищеца Е. К. по този закон, че същите са й прехвърлени по спестовна книжка с лихвочисла от баща й И. К., по която е влогоспеститела 81247 лихвочисла при времепрестояване на влога от 12 години и се е отказала с молби от 29.02.2000 г. и 07.08.2000 г. от възможността за преобразуване на лихвочислата от жилищно-спестовния й влог в жилищни компенсаторни записи. Обсъдено е и приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от 2 което е прието за установено в обжалваното решение, че към 30.07.2001 г. ищецът Е. К. е притежавала по жилищно-спестовния си влог 81247 лихвоточки, левовата компенсация на които е възлизала на 2437.41 лева и която е получила на 30.07.2001 г. по жилищноспестовния й влог, изплатена й на 30.07.2001 г. в поделение на Банка ДСК и сметката й е закрита.

Обсъдил е и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. К., Н.

Ц. и Г. Н., ангажирани от ищеца Е. К.. От показанията на първите двама свидетели, съответно майка и сестра на ищеца Е. К., които въззивният съд е преценил по реда на чл.

172 ГПК с другите данни по делото, е прието за установено, че част от цената по договора за продажба за процесния имот, сключен от ищеца Е. К. с родителите й, които по това време живеели в него, представлявала сумата по лихвоточките от жилищно-спестовния влог, условието за получаването на която е било и сключването на същия (показанията на св. Н.

Ц.). Средства по договора за продажба на имота се осигурили и от открития на ищеца Е. К. от нейните баба и дядо (родители на св. Н. К.) детски спестовен влог за 1000 лева и предоставените от тях на родителите й 5000 лева като продавачи по така сключения договор, които е трябвало да им послужат и за придобиване от тях на друго жилище. Свидетелките познавали ответника Д. М. А. А-У. отпреди брака на страните, когато двамата живеели в [населено място]. Там той останал да живее и работи и след раждането през 2001 г. на техния син, отглеждан тогава от своята майка (ищеца Е. К.) в жилището в [населено място].

От познанството им ответникът Д. М. А. А-У. говорил български език и можел да чете и пише, работел на различни места, но нямал постоянна работа. Когато той отишъл при семейството си в [населено място], синът им бил на година и половина, две (св. Г. Н., която живеела в същия блок). Започнал да работи като барман, а след това на други места, като се занимавал и с продажба на дюнери.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд от правна страна е изложил съображения, че за да бъде призната пълна трансформация на лични средства в придобиването на вещни права по време на брака и да се уважи иск по чл. 23, ал. 1 СК, в тежест на ищеца е да докаже придобиването им изцяло с негови лични средства, респ. да обори презупцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК, каквото в случая е проведено.

Прието е за установено от преценката на събраните доказателствени средства (свидетелски показания, писмени доказателства и експертно заключение), че за закупуването на процесния имот са вложени само лични парични средства на ищеца Е. К.. Част от тези средства, представлявали дарени й от нейните баба и дядо - детски влог, в размер на 1000 лева, и сумата 5000 лева, платена от тях направо на нейните родители и продавачи по договора за продажба на процесния жилищен имот по нотариален акт № 3 от 01.12.2000 г. За друга част от тези средства са посочени получените от ищеца Е. К. срещу лихвоточките по жилищно-спестовния й влог, придобит от нея преди брака й с ответника, парични средства в размер, установен от експертното заключение, от 2437.41 лева. Прието е също, че тези лични средства в общ размер на 8437.41 лева са достатъчни за заплащане на продажната цена, посочена в нотариалния акт за придобиване на процесния имот - 8159 лева. Изложени са и съображения, че получаването на паричните средства по жилищно-спестовния влог въз 3 основа на така сключения от ищеца Е. К. договор за продажба на процесния имот, представляващ жилище, макар и след сключването му, представлява несъмнено влагане на нейни лични средства при придобиването на имота, каквото разрешение по този въпрос е дадено и в решение № 132 от 18.12.2015 г. по гр. дело № 2560/2015 г. на ВКС, II г. о.

Прието е, че изводът за влагане на лични средства следва и от представената декларация от 29.11.2000 г. на ответника Д. М. А. А-У. за използването на лични средства от съпругата му при закупуване на процесното жилище от нейните родители, която като признание при преценката му по реда на чл. 175 ГПК е намерено за достоверно, а възражението му за порок на нотариалното удостоверяване за неоснователно поради доказването, че при подписването на същата той е знаел български език. За неоснователно е прието и възражението на ответника за придобиване на имота в съпружеска имуществена общност, респ. за възникване на съсобственост помежду им, при постигнатите в споразумението по бракоразводното дело условия за ползването му като семейно жилище от съпругата Е. К. и плащане на наем, посочвайки че такава ясно изразена воля от съпрузите в споразумението липсва и изложеното от него е само предположение, което не кореспондира с другите събрани доказателства по делото, включително и с декларацията му с признание на факта на влагането на лични средства на неговата съпруга в придобиването на имота.

При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване не са налице.

Касационното обжалване на въззивното решение се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. при формулиран от него материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК; актовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен въпрос да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.

Въпрос от обуславящо значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл и по отношение на който да се прецени допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, липсва в изложението за допускане на касационното обжалване към касационната жалба. Така поставеният от касатора въпрос за преценка на волята на страните в споразумението по бракоразводното делото помежду им не е правен въпрос съобразно разясненията на посоченото тълкувателно решение. Той е относим към обосноваността на изводите на въззивния съд от извършената преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства, респ. на споразумението по 4 бракоразводното дело между страните по условията за ползване на семейното жилище, и в този смисъл същият има отношение към преценката за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство във фазата на съобразяване на основанията за допускане на касационното обжалване, което е предпоставено от формулиране на общ и принципен правен въпрос, отговарящ на уредените в чл. 280, ал. 1 ГПК алтернативни предпоставки за ангажиране компетентността на ВКС по спора. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че при постановяване на решението си въззивният съд изцяло се е съобразил с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, формирана при разглеждането на спорове за трансформация на лично имущество, придобито по време на брак, както и за начина, по който следва да бъде извършвана преценка на събраните доказателства.