Решение № 477 от 17.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. П., 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500649 по описа за 2025 година

С решение № 609/23.05.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220100538 по описа на Районен съд – П. Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на Е. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„ДЗС“ № 12, че съществува вземане на „Топлофикация - С." ЕАД, ЕИК 831609046, по силата на което ответникът дължи сумата в размер на 5390,67 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и 582,39 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г., както и суми за дялово разпределение, както следва: 68,08 лева - главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г, ведно със законната лихва от 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 13,77 лева - мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2942/2023 г. по описа на РС П., като Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на дължимост на сумата в размер над 5390,67 лв. до претендирания размер от 5549,82 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2942/2023 г. по описа на РС П., като неоснователен.

1

ОТХВЪРЛЕНА Е молбата на Топлофикация - С." ЕАД, ЕИК 831609046, с правно основание чл.51 ЗН.

ОСЪДЕНА Е Е. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „ДЗС“ № 12, ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация - С." ЕАД, ЕИК 831609046, сумата в общ размер от 266,29 лв. разноски в заповедното производство и 2581,27 лв. разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лица-помагачи „Техем сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Проф. Г. Павлов" № 3.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Л., в качеството му на особен представител на ответницата, с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Основният довод, който се поддържа е, че по делото не е доказано, че между Е. К. и Топлофикация ЕАД е сключен договор и че тя е длъжникът, който следва да заплати посочените суми. Фактурите били издадени на името на друго лице. На името на Е. К. фактури не са издавани.

По изложените съображения се иска решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноски. Няма доказателствени искания направени във въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Топлофикация С. ЕАД с искане решението на РС да бъде потвърдено, тъй като дружеството, при условията на пълно и главно доказване било установило правотата на исковата си претенция.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в с. и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Е. К. ищецът „Топлофикация -С." ЕАД, ЕИК 831609046, е твърдял, че на 05.06.2023 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 156309 срещу Е. А. К. за сумата 6214,06 лв., от които 5549,82 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2020 г. - м.

04.2022 г., и 582,39 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 68,08 лв. главница за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърдял е, че с разпореждане, постановено по гр. дело № 2942/2023 г. по описа на Районен съд гр. П. искането е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжницата, но тя не 2 е била открита и при условията на чл. 47 ал.5 ГПК заповедният съд е дал указания на предявяване на иск.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът е клиент на топлинна енергия, по силата на наследствено правоприемство от нейния покоен баща, по смисъла на чл.153 от Закона за енергетиката. Съгласно чл.

150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация С." ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от "Топлофикация С." ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Ответникът не бил упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ / чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ/ и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация С." ЕАД на потребители за битови нужди в град С., одобрени с Решение 2019 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Монитор, в сила от 10.07.2016 г..

Съгласно раздел IX от ОУ от 2016 г. „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, в чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Посочено е, че в чл.33, от ОУ от 2016 г., били определени редът и срокът, по които купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ било установено, че това е в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така ищецът е твърдял, че потребителите на ТЕ имат задължение да заплащат стойностна на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочил е, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърдял е още, че на основание чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б ЗЕ, 3 собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма "Техем сървисис" ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки - начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки сочел сума за доплащане, тя се прибавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка бил сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започне от найстарото.

Искането е да бъде установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника за консумирана и незаплатена от последния ТЕ за топлоснабден имот с адрес: гр. С., н,к. 1779, обл. С., общ. С., ж.к. „М.“, бл.

101, ет. 8, ап. 136, за процесния период. Претендира разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител - адвокат В. Л. от АК П. депозира отговор на исковата молба, в който е оспорил предявените искове като неоснователни. Твърдял е, че нямало данни за това кой е ползвал процесния имот след смъртта на А.П.Д., дали ответницата е приела наследството на наследодателя й, дали е станала собственик на процесния апартамент, дали се е разпоредила с него, както и дали през процесния период е била негов собственик, респективно дали го е владяла и потребила топлинна енергия. Оспорил е ответницата да е клиент на ищцовото дружество. Посочил е, че в приложената по делото обща фактура № ***********/31.07.2021 г. и обща фактура с № ***********/31.07.2022 г. като получател било посочено лицето И.И.Д., но същото лице било починало още на 19.07.2009 г. Оспорил е, че имотът е топлоснабден, както и че процесната сума е за реално потребена топлинна енергия. Поддържал е, че същата е изчислена при максимална мощност, без да е осъществен реален достъп до имота. Твърдял е, че ако е налице потребление, то сумите са заплатени.

Изложил е твърдения, касаещи приложения по делото договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и протокол 4 за избор на фирма, че никъде в тези документи не било посочено ответницата да е участвала. Оспорил е и приложеното извлечение от сметки. Поддържал е, че ответницата не дължи обезщетение за забава, доколкото ищецът не бил изпълнил изискванията за публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството. Поддържал е и възражение за изтекла погасителна давност, доколкото началото на исковия период касае м. май 2020 г.

В производството пред районния съд е привлечено за участие като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Проф. Г. Павлов" № 3, за да имат мотивите на решението обвързваща спрямо него сила. Искането е мотивирано с обстоятелството, че двете дружества имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост.

Третото лице помагач не е взело становище по предявената искова претенция и депозирания отговор от ответната страна. В проведеното съдебно заседание не изпраща представител.

От приложеното по делото ч.гр.дело № 2942/2023 г. на РС- П. е видно, че по заявление на ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 1467/2023 г. с разпореждане длъжника Е. А. К. да заплати на заявителя „Топлофикация С.“ ЕАД сумата в размер на 5549,82 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2020 г. - м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането, 582,39 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г. върху главницата, както и сумата в размер от 68,08 лв. – дялово разпределение за периода за периода 05.2020 г. до 04.2022 г., ведно със сумата от 13,77 лв. лихва за забава върху главницата за периода 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г., както и внесената държавна такса в размер от 124,28 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер от 150,00 лв.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК не е постъпило писмено възражение от длъжницата, тъй като по отношение на нея е приложена процедурата по чл. 47 ал.5 ГПК, което обуславя правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта. При тези данни следва да се приеме, че искът е предявен в срока по чл.414 ГПК и е процесуално допустим.