Решение № 572 от 18.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20241100900632 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с вх. № 20240326145240, подадена от адв.

Момчил Ангелов, в качество му на пълномощник на „М.Ж. Б.Г.“ ООД, ЕИК * * * * срещу отказ № 20240318165819/25.03.2024 г. на Агенция по вписванията – Търговски регистър по заявление А4, вх. № 20240318165819/18.03.2024 г. за вписване на промени по партидата на търговското дружество.

В жалбата е формулирано искане да бъде отменен отказа на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при Агенция по вписванията като незаконосъобразен. Твърди се, че ДЛР е излязло извън своите правомощия с постановения отказ, тъй като били представени всички необходими документи, от които се установявало спазване изискванията за свикване и провеждане на общото събрание на съдружниците /ОСС/ и за връчване на прудпреждение по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Към заявлението били представени предупреждение и покана за свикване на ОСС, които били редовно връчени на изключвания съдружник по реда на чл. 47 ГПК.

Неправилни били мотивите на ДЛР, че за връчване на поканата по чл. 139 ТЗ е неприложим предвидения в чл. 47 ГПК ред. В случая в дружествения 1 договор не е предвиден приоритетен начин на връчване на поканата, поради което дружеството имало право да избере по какъв начин да изпрати поканата за свикване на общо събрание. В този смисъл била и трайната и последователна практика на ВКС, съгласно която чл. 139, ал. 1 ТЗ не следва да се тълкува стеснително и при липса на изричен способ за връчване на поканата за общо събрание в дружествения договор, който би имал приоритет, следва да се приеме, че увеодомяването чрез връчване на поканата и предупреждението чрез ЧСИ, съставляват допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците на ООД при спазване на правилата на чл.

37 – чл. 58 ГПК – арг. чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ и чл. 43 ЗЧСИ. Нито закона, нито съдебната практика изисквали да бъде проведено общо събрание, на което да бъде взето решение за изпращане на предупреждение до другия съдружник за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Излагат се съображения затова, че регулацията на отношенията в дружество с ограничена отговорност следва да отдава приоритет на интересите на дружеството пред тези на отделния съдружник, поради което предвидената защита на правото на участие в ООД не може да бъде за сметка на функционирането на дружеството. В жалбата се заключава, че съществуването на заявен ите за вписване обстоятелства и съответствието им със закона се установява от представените документи, поради което се иска отмяна на постановения отказ, като на ДЛР да бъде указано да извърши вписване на исканите промени по партидата на търговското дружество. Не се претендират разноски.

Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и поддържа, че атакуваният отказ е законосъобразен. Претендира разноските за производството.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление А4, вх. № 20240318165819/18.03.2024 г. за вписване на промени по партидата на търговското дружество „М.Ж. Б.Г.“ ООД, ЕИК ****, а именно за заличаване на съдружниците Д.А.Х. и М.Х.Д., за вписване н а едноличен собственик на капитала Д.А.Х., както и за заличаване на обстоятелствата за вписан управител М.Х.Д. и начин на представляване:

2 заедно, като е заявено и обявяване на учредителен акт.

Към заявлението е представен протокол от общото събрание на съдружниците /ОСС/ от 18.03.2024 г., видно от който е взето решение за изключване на единия от съдружниците – М.Х.Д. на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, като с цел запазване капитала на дружеството е посочено, че съдружникът Д.А.Х. внася по банков път капиталова вноска в размер на 2500,00 лв., като по този начин се прави едновременно намаляване на капитала с дела на изключения съдружник и увеличаване на капитала с направената капиталова вноска; взето е решение за освобождаване на М.Х.Д. като управител на търговското дружество и приемане на учредителен акт на търговското дружество „М.Ж. Б.Г.“ ЕООД.

Към заявлението е представено писмено предупреждение по реда на чл.

126, ал. 3 ТЗ, видно от което съдружника М.Х.Д. е предупреден за изключването му поради изброени в същото причини, представени са констативни протоколи от 04.01.2024 г. на Помощник – Частен съдебен изпълнител А.П. при ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС, в ко ито е удостоверено, че след многократни посещения на постоянния и настоящия адрес гр. София, ул. „Иван Сусанин“, бл. ****, на 20.12.2023 г. е било залепено уведомление по чл. 47 ГПК на посочения адрес, както и след многократни посещения на адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 6**** на 18.12.2023 г. е било залепено уведомление по чл. 47 ГПК, като Помощник – ЧСИ е удостоверил надлежно връчване на предупреждението поради неявяване на адресата за получаване на документите в двуседмичения срок от залепване на уведомлението.

Видно от приложена покана, управителят и съдружник Д.А.Х. е свикал Общо събрание на съдружниците с посочен в същата дневен ред на 18.03.2024 г., адресирана до съдружника М.Х.Д.. Представени са констативни протоколи о т 12.03.2024 г. на Помощник – Частен съдебен изпълнител А.П. при ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС , в ко ито е удостоверено, че след многократни посещения на горепосочените два адреса, на 15.02.2024 г. е било залепено уведомление по чл. 47 ГПК, като Помощник – ЧСИ е удостоверил надлежно връчване на поканата поради неявяване на адресата за получаване на документите в двуседмичения срок от залепване на уведомлението.

3

Към заявлението са представени Документ за внесен в банка капитал;

Актуален учредителен акт, Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР и Адвокатско пълномощно. Към жалбата са представени спарвки за настоящ и постоянен адрес на съдружника М.Х.Д. за вписан настоящ и постоянен адрес гр. София, ул. „Иван Сусанин“, ****, както и нотариална заварено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя;

За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е приело, че от представените предупреждение за изключване и покана за общо събрание, връчени от частен съдебен изпълнител, не се установява обстоятелството, че същите са достигнали до знанието на съдружника М.Х.Д., както и че същият е уведомен в срок за датата на проведеното общо събрание /адресатът не е открит на посочения адрес, поради което е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК/. ДЛР е посочило, че при връчване на поканата за провеждане на общо събрание не могат да намерят приложение по аналогия общите положения за връчване на книжа по ГПК, а Търговският закон съдържа изрични разпоредби, съгласно които е предвидено лично получаване на поканата за свикване на Общото събрание с цял пълното охраняване интересите на съдружника и вземането на решения, които го засягат.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/.

В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за 4 спазване на изискванията за вписване на заявените промени по партидата на дружеството.

По заявените за вписване обстоятелства, свързани с изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност следва да се държи сметка за характера на изключването като най-тежката санкция. Тази санкция следва да бъде осъществена по установената в чл. 126, ал. 3 ТЗ и чл. 137 ТЗ процедура, която включва отправяне на писмено предупреждение до съдружника и провеждане на Общо събрание, което да вземе решение за неговото изключване. Връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал.

3 ТЗ поставя началото на процедурата по изключване. Предупреждението за изключване следва да бъде отправено писмено, като е налице задължителна съдебна практика (Решение № 221/2013 г. по т. д. № 529/2012 г. на ВКС ), че предупреждението като изявление на дружеството за констатирани нарушения на съдружника, може да е материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание. Изключването на съдружника не е последица от връчването на писменото предупреждение, а е резултат от решението на ОСС, в чиято компетентност е да прецени дали конкретни действия или бездействия на съдружника, посочени в предупреждението, представляват основания за изключването по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Търговският закон не съдържа разпоредба, предвиждаща специален ред за вземане на решение за отправяне на предупреждение за изключване, още по-малко пък, че това следва да стане с решение на ОС за отправяне на предупреждение за изключване /по аргумент от разпоредбата на чл. 137 ТЗ - компетентност на ОС /. Ето защо и предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ не е задължително да бъде отправено по решение на ОС на дружеството, тъй като ако волята на законодателя бе отправянето на предупреждение да бъде предварително санкционирано от ОСС, то той задължително би го включил при изчерпателното изброяване на правомощията му, визирани в чл. 137 ТЗ.

В конкретния случай, от приложените документи се установява, че е налице надлежно връчено както на предупреждението за изключване до съдружника М.Х.Д., така и надлежно връчена покана за ОСС на „М.Ж. Б.Г.“ ООД за 18.03.2024 година.

5

В императивната норма на чл. 139, ал. 1 ТЗ са предвидени изискванията, на които следва да отговаря поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност, а именно да бъде писмена, в нея да е посочен дневният ред и същата да бъде получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е регламентиран способ за връчване на поканата за общото събрание, поради което в съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини - с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства. Ако такъв способ не е предвиден в дружествения договор, какъвто е настоящия случай, то изборът за начина на изпращане на поканата е предоставен на дружеството, като фактът на получаване на поканата за общото събрание от съдружника следва да бъде доказан /така Решение № 104 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 876/2010 г., I т. о и Решение № 84 от 5.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1220/2013 г., II т. о. и др./.

В процесния случай към заявлението са представени протоколи от 12.03.2024 г., съотв. от 04.01.2024 г. на помощник ЧСИ, в които е удостоверено, че на 15.02.2024 г., съотв. на 20.12.2023 г. са били залепени уведомления на регистрирания постоянен и настоящ адрес на съдружника, касаещи връчване на поканата и предупреждението до съдружника. По своята правна същност тези удостоверителни изявления на ЧСИ, обективирани в протоколите, които са изготвени във връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила, обвързваща съда относно удостоверените правнорелевантни обстоятелства. Правната норма на чл. 43 ЗЧСИ урежда пряко препращане към реда за връчване на книжа от частни съдебни изпълнители – чрез определен служител в неговата кантора, по реда на чл. 37 - 58 ГПК. Член 47, ал.1 ГПК урежда хипотезите на връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да ги получи. В чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК са изброени местата, на които се залепва уведомление, съдържанието му и срока на получаването му, а в ал. 5 е посочено, че съобщението се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, а в случаите на 6 връчване от Ч С И това ще бъде канцеларията на ЧСИ. След като ТЗ не предвижда специален способ за връчване на предупреждението и поканата и ако дружественият договор не урежда такъв способ, връчването може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, в т. ч. и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа, включая чрез връчване чрез ЧСИ. Ето защо съдът не споделя изложеното от длъжностното лице по регистрация, че е налице ненадлежно връчване на предупреждението и поканата. От представените протоколи на помощник ЧСИ и разписки към тях, изготвени от служител при ЧСИ /приложени към заявлението/, в които са отразени датите и часовете на посещенията на адреса на съдружника и свързаните с тях обстоятелства, съдът приема да са налице предпоставките на нормата на чл. 47 ГПК за връчване на книжата по реда на същата законова разпоредба чрез залепяне на уведомление на входната врата на адресата. В законоустановения срок от две седмици никой не се е явил в канцеларията на ЧСИ и не е получил книжата, по която причина Ч С И е оформил поканата и предупреждението като редовно връчени по реда на чл.