Определение № 1930 от 21.07.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1136/2023
- Вид
- Определение № 1930
- Подписан
- 21.07.2023
- В сила
- 20.07.2023
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Таня Димитрова Евтимова, Радостина Петкова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1930 гр. Бургас, 20.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501136 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Фреш Дринкс Груп“ ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. Б*****, представлявано от управителя И.В. против определение № 389/04.04.2023г., постановено от Районен съд – Несебър, с което е прекратено производството по гр. д. № 1083/2022г.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. В обстоятелствената част на жалбата, търговското дружество възпроизвежда фактите по делото, описани в молба вх.№ 2966/28.03.2023г. и цитира ТР № 6/14.03.2014г., което смята, че съдът не е приложил.
Дружеството подчертава, че съдът неправилно е отказал да отмени определение № 1242/04.11.2022г., постановено по ч. гр. д. № 852/2022г. на РС – Несебър, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 344/08.08.2022г. по чл.410 от ГПК. Частният жалбоподател иска от съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната страна „Пе- Ге Холидей“ ЕООД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът изразява съгласие с мотивите на районния съд, че не е компетентен да отмени постановено от него определение, с което се прегражда развитието на съдебното производство. Дружество иска от съда да отхвърли частната жалба и да потвърди обжалваното определение.
Като взе предвид твърденията на страните и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:
ФАКТИ:
На 08.08.2022г. Районен съд – Несебър издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпорежда на длъжника „Пе-Ге Холидей“ ЕООД да заплати на „Фреш Дринкс Груп“ ЕООД сумата от 5 280 лева, представляваща сбор от стойността на Сок машина „SPM Speedy Drinks 0 4 Hotti“ със сериен № 2683 в размер на 1 800 лева и стойността на машина за топли напитки „SPM Hottiе“ в размер на 3 480 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.08.2022г. до окончателното изплаща на вземането, както и сумата от 505,60 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Длъжникът подава възражение по чл.414 от ГПК, в резултат на което съдът указва на 1 заявителя да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането в едномесечен срок от уведомяването и да представи доказателства за това по делото. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 27.09.2022г.
По делото не са представени доказателства за предявяване на иска до изтичане на едномесечния срок – 28.10.2022г.
С определение № 1242/04.11.2022г., Районен съд – Несебър обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение № 344/08.08.2022г. и прекратява производството по ч. гр. д. № 852/2022г. Определението е съобщено на заявителя на 26.01.2023г., не е обжалвано и вляза в сила на 03.02.2023г.
На 10.10.2022г. „Фреш Дринкс Груп“ ООД подава искова молба с правно основание чл.422 от ГПК против „Пе-Ге Холидей“ ЕООД, за да установи дължимост на сумата от 5 280,00 лева, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 344/08.08.2022г. По молбата е образувано гр. д. № 1083/2022г. по описа на Районен съд – Несебър.
В отговор на иска, ответната страна прави възражение за недопустимост на производството, тъй като заповедта за изпълнение е обезсилена. По делото е извършен доклад по чл.140 от ГПК и са проведени две съдебни заседания.
С протоколно определение от 22.03.2023г. съдът оставя без движение исковата молба на „Фреш Дринкс Груп“ ЕООД и указва на дружеството в едноседмичен срок, считано от деня на заседанието да представи молба с препис за ответната страна, в която да уточни какъв е правният му интерес от провеждане на иска по чл.422 от ГПК.
В молба вх.№ 2966/28.03.2023г., „Фреш Дринкс Груп“ ЕООД заявява, че е предявил иска в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и по него е образувано гражданско дело с № 1083/2022г., което е различно от ч. гр. д. № 852/2022г., по което издадена заповедта за изпълнение.
Дружеството не твърди да е представило доказателства за предявяване на иска в заповедното производство. В молбата дружество-ищец излага твърдения за незаконосъбразност на определение № 1242/04.11.2022г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение и е прекратено производството по ч. гр. д. № 852/2022г. и иска от съда, разглеждащ гр. д. № 1083/2022г. да отмени това определение и да продължи производството по делото.
С определение № 389/04.04.2023г. Районен съд – Несебър прекратява производството по гр. д. № 1083/2022г. За да постанови това определение, съдът приема, че ищецът не е изпълнил указанията да обоснове правния си интерес от търсената защита по реда на чл.422 от ГПК. Съдът очертава предпоставките за допустимост на иска по чл.422 от ГПК, развити в практиката на ВКС и подчертава, че заповедта по чл.410 от ГПК е една от тях. В допълнение към това, съдът посочва, че не е компетентен да отмени определение № 1242/04.11.2022г., с което се слага край на съдебното производство, тъй като същото е от категорията актове, които преграждат развитието на процеса.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК, когато при проверка на исковата молба, съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. В конкретния случай, съдът констатира, че заповед № 344/08.08.2022г. е обезсилена с влязло в сила определение и с нарочен акт от 22.03.2023г. дава указание на ищеца да посочи какъв е правният му интерес от провеждане на иска по чл.422 от ГПК. Това указание не е изпълнено, поради което районният съд правилно прекратява производството по делото.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че съдът неправомерно е отказал да отмени определение № 1242/04.11.2022г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение и е прекратено производството по ч. гр. д. № 852/2022г. Определението по чл.415, ал.5 от ГПК е от категорията актове, които подлежат на обжалване през съответния окръжен съд. Окръжният съд е компетентен да отмени или да потвърди определението, с 2 което е обезсилена заповедта за изпълнение. В настоящия случай, това определение е съобщено на ищеца на 26.01.2023г., не е обжалвано и е влязло в сила на 03.02.2023г. При това положение, първата от процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.422 от ГПК, а именно – заповед за изпълнение на парично задължение не е осъществена и този иск се явява процесуално недопустим. В молбата от 28.03.2023г. ищецът не сочи друго основание, различно от заповедта по чл.410 от ГПК, от което произтича правния му интерес да иска установяване дължимостта на сумата от 5 280,00 лева, поради което районният съд правилно е приел, че производството е недопустимо и правилно е постановил прекратяването му.
По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на определение № 389/04.04.2023г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 1083/2022г.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на ответната страна извършените от нея разноски за процесуално представителство във въззивното производство в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 389/04.04.2023г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 1083/2022г.
ОСЪЖДА „Фреш Дринкс Груп“ ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. Б*****, представлявано от управителя И.В. да заплати на „Пе-Ге Холидей“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление в гр. Н****, представлявано от управителя Г.С.Ж. съдебни разноски в размер на 300 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3