Решение № 326 от 24.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 326

***, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100101148 по описа за 2025 година

Предявени са положителни установителни искове за собственост от Д. Т. К., ЕГН ********** от *** срещу Н. В. Ж., ЕГН********** от *** от *** и Община Варна, Булстат 000093442, административен адрес ***, бул. Осми Приморски полк №43, представлявана от *** в качеството му на кмет, за признаване за установено по отношение на всеки един от ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на ***, представляващ овощна градина с площ от 1219 кв.м. намираща се в ***, при граници имоти с идентификатори: ***,

***, *** и ***, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищцата в исковата си молба излага твърдения, че тя е собственик на процесния имот, който е придобила по наследство от нейните възходящи – Н.С.К., б.ж. на ***, починала през 2017г. и Т.С.К., б.ж. на ***. Родителите на ищцата приживе са се легитимирали за собственици на този имот, която собственост за тях била установена с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №10, том 11, дело №4114/1991г. За процесния имот бил съставен предварителен договор за покупко – продажба от 21.01.1958г. сключен между родителите на ищцата с техния праводател Н.П.М., последната легитимираща се за собственик на имота въз основа на нотариален акт от 1935г. Независимо от обстоятелството, че в документите за собственост имотът бил посочен с площ от 550 кв.м., нейните родители упражнявали фактическа власт досежно цялата площ на имота от 1219 кв.м.

Твърди, че нейните възходящи са упражнявали непрекъснато владение за себе си върху целия имот считано от 1958г. до 2019г., а след този момент фактическата власт върху имота упражнява ищцата. При тази съображения доколкото намира, че родителите й са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, а ищцата се легитимира за техен единствен наследник, то тя е придобила имота по наследство. В тази връзка излага, че те 1 са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като добросъвестни владелци на имота, която давност била изтекла в тяхна полза през 1963г., а в евентуалност през 1968г.

В условията на евентуалност твърди, че в нейна полза е изтекла придобивната давност досежно имота, като досежно упражняване владението върху имота се присъединява към това на своите праводатели считано от 1958г. до депозиране на исковата молба в съда. Имотът след смъртта на родителите й се владее и стопанисва от нея. По отношение на имота от надлежните административни органи по приходите била уведомена, че дължи данък, като за задълженията й в тази връзка било образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител. Имотът бил посетен от нея през 2024г. с оглед необходимост от почистване. Било осъществено трасиране от геодезист, но предвид наложителен ангажимент на ищцата в чужбина, то тя не успяла да организира поставянето на ограда.

Правният си интерес от предявяване на иск срещу първата ищца мотивира с твърденията, че същата формално се легитимира са собственик на процесния имот по силата на констативен нотариален акт издаден в производство по обстоятелствена проверка на 28.10.2024г., № 128, дело № 21033/2024г., чиято отмяна на осн. чл. 537, ал.2 ГПК се иска. С него в полза на първата ответница се признавали материални права на собственост върху имота въз основа на придобиване на същия по давност.

Вторият ответник Община Варна оспорва правата на ищцата досежно собствеността й върху имота, като за този имот бил съставен акт частна общинска собственост /АЧОС/ №10002/16.10.2018г., съответно и стар акт за общинска собственост №2250/18.02.2002г., в който имотът бил индивидуализиран под № 2160, с площ от 1567 кв.м. За имота в графа бележки било отразено, че е бил отчужден за училище за слепи деца. Оспорва провеждането на отчуждителната процедура, като поддържа, че нейните родители никога не са преустановявали владението върху процесния имот.

Отделно от изложеното твърди, че осъщественото отчуждение на имота е отменено с решение на Община Варна от 1992г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Н. В.

Ж., с който се излагат възражения за неоснователност на предявения срещу нея иск. Оспорва се идентичността на имота с този посочен в нотариален акт от 1935г., който е бил предмет на предварителен договор за покупкопродажба сключен между родителите на ищцата и обещателят по този договор с процесния имот. Оспорва се идентичността на процесния имот с имота посочен в предварителния договор от 1958г., така и имотът посочен в нотариален акт от 1991г., с който на праводателите на ищцата се признават права на собственост.

Процесният имот със стар №2160 по КП от 1968г. в разписните листи към този план не е бил вписан като собственост на родителите на ищцата, а на трето на спора лице - Х.. Този имот по стар план № 2160 е идентичен с процесния с идентификатор ***.

Оспорва автентичността на представения от ищцата частен диспозитивен документ – предварителен договор за покупко – продажба от 21.08.1958г., доколкото излага възражения, че той не е подписан от Н.П.Т. и Е.П.М., като продавачи по договора съответно Н. и Т.К., като купувачи.

Възразява, че договорът е антидатиран, като е съставен по-късно от датата, 2 която е посочена в него.

По отношение на обещателя по този предварителен договор от 1958г. – Н.П.М. поддържа, че в разписните листи в кадастралния план /КП/ от 1968г., последната е вписана за собственик на съседния на процесния /№2160 по КП/ имот, а именно № 2162 по КП. В разписните листи в следващия КП от 1978г. отново съседния имот № 2162 е записан на Н. М., така и на Е.Р. и Н. К.. По този план процесният имот № 2160 е вписан отново, като собственост на трето на спора лице - Х..

Оспорва се установеното фактическо владение и упражняваната фактическа власт досежно имота от родителите на ищцата за периода от 1958г. до 2019г., така и нейното лично владение считано от 2019г. до сезиране на съда с исковата молба.

Ответницата излага своите насрещни възражения, като поддържа, че тя е собственик на този имот. Имотът е придобила по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, което оригинерно основание е и единственото придобивно основание, на което тази страна се позовава, съобразно изрични уточнения направени от нея в първото по делото съдебно заседание.

Фактическо владение върху имота е установила през 1993г., като се присъединява към владението, което е било установено и упражнявано от нейните праводатели – баща В.Й. П. и дядо Й. П. П..

Имот №2159 по КП от 1968г. попада в южната част на процесния имот.

Имотът е разделен на две части от преминаваща улица. Имот №2159 е придобит от дядото на ответницата въз основа на договор за покупкопродажба от 13.11.1954г., оформен в нотариален акт № 104/1954г., целият с площ от 4 дка. С част от този имот дядото на ответницата се е разпоредил в полза на бащата на последната, като по силата на дарение от 09.11.1969г., оформено в нотариален акт № 148/1969г. е дарил част от този имот с площ от 1 дка. Впоследствие с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 26.10.1993г., дядото на ответницата й е прехвърлил собствеността върху 615кв.м., за което обстоятелство е съставен нотариален акт № 133/1993г. Придобитият от праводателя на ответницата имот през 1954г. представлява имот с идентификатор ***, който имот се разделя с улица с процесния имот с идентификатор ***. В имот с идентификатор *** са изградени жилищни сгради, а в процесния имот *** праводателите на ответницата са изградили септични ями за отичане на отпадните води от имот с идентификатор ***.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от втория ответник - Община Варна, с който се излагат възражения за неоснователност на предявения срещу иск.

Излагат се съображения, че процесният имот с идентификатор *** по КККР на *** е идентичен с имот № 2160 по КП от 1950г., същият с площ от 1567 кв.м. Този имот №2160 попада в обхвата на зона за отчуждаване въз основа на заповед № 60/13.06.1974г. на председателя на ИК на ГНС, като същият е отреден за площадка за училище за слепи. За този имот към момента на осъществяване на административната отчуждителна процедура, като собственик се легитимира трето на спора лице - Е.Х., която собственост за последния произтича от нотариален акт № 173/1970г. За имота е осъществена оценка през 1976г. от комисия при ВНС, съответно със заповед 3

№ 691/27.03.1976г. на председателя на ГК на ГНС, имотът е отчужден в полза на държавата, като на бившия собственик е изплатено обезщетение.

Мероприятието, за което е бил отчужден процесния имот №2160 не е изпълнено, но независимо от това правоимащото лице не е поискало отмяна на отчуждаването, поради което и на основание на действащите към тази момент материални разпоредби визирани в ЗТСУ, отчужденият имот е станал държавна собственост. С влизане в сила на ЗМСМА собствеността върху имота силата на §7 от посочения закон от държавна преминава в общинска такава.

Отделно от изложеното се позовава и на разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, при което посочва, че имотът е придобит от Община Варна в един по-ранен момент, като със съставените АОС № 2250/18.02.2002г. и последващия АЧОС № 10002/16.10.2018г. имат само декларативен характер, не и правопораждащ ефект.

Посочва, че предварителният договор за покупко – продажба от 1958г., от който ищцата черпи права няма вещно – прехвърлителен характер досежно правото на собственост. Установеното владение е било прекъснато с оглед проведената отчуждителна процедура, като наред с това се позовава и на разпоредбите на чл.86 ЗС, съответно чл.7, ал.1 ЗОС, които изключват възможността да бъде придобит имот държавна или общинска собственост по давност.

При изложените съображения оспорва предявения иск, като желае същия да бъде отхвърлен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за покупко – продажба от 20.04.1935г., оформен в нотариален акт том 2, дело №103, рег. №1811, дело №321/1935г., по силата на който Н.П. М. е придобила правото на собственост върху недвижим имот представляващ „лозе“ с площ 1904 кв.м., същото находящи се в местност „***“, ***.

Представен по делото е предварителен договор за продажба на недвижим имот от 21.01.1958г., с който Н.П.М. и Е.П.М. продават на Н. С. К. и Т.С.К. недвижим имот представляващ „лозе“ с площ от 550 кв.м.

Прието по делото е заключение по съдебно – графологична експертиза на вещото лице Е. А., в чието заключение се посочва, че при изследване на оспорената автентичност на документ представляващ договор за продажба на имот от 1958г., установява, че е налице автентичност на подписите на лицата посочени в документа, като купувачи и продавачи. Този си извод допълнително аргументира и в обясненията си при защита на заключението в съдебно заседание досежно автентичността на подписа на Н.П.М..

Въз основа констативен нотариален акт за собственост на имот придобит по давност №16, том 9, дело №4114/1991г. по описа на нотариус при ВРС, Н.С.К. е призната за собственик на недвижим имот представляващ „овощна градина“ с площ от 550 кв.м. намиращ се в местност „***“, землище на ***.

От представеното по делото удостоверение за наследници на Н.С.К., б.ж. на *** се установява, че низходяща на същата е ищцата Д. Т. К., а съпруг 4 на посочения наследодател е Т.С.К., б.ж. на ***.

Представен по делото е нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №170, том 2, рег. № 6100, дело №370/2024г., с който ответницата Н. В. Ж. е призната за собственик на имот с идентификатор ***, целият с площ от 1219 кв.м., намиращ се в местност „***“, ***, община Варна.

Представен по делото е акт за частна общинска собственост № 2250/18.02.2002г., с който имот с пл.№2160 намиращ се в ***, район ***, местност „***“ е актуван, като имот частна общинска собственост при посочено придобивно основание в полза на Община Варна чл.2, ал.1, т.4 ЗОС.