Определение № 1338 от 06.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1338 гр. Велико Търново, 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500929 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№21668/18.11.2023г. чрез ВТРС до ВТОС от страна на Й. Х. С. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.В.Търново ул.„Алеко Константинов”№7(чрез адв.Ж. Д.Димова от ХАК – съдебен адрес: гр.В.Търново ул.„Васил Левски“№3 ет.I) на против Определение№2287/31.10.2023г. по гр.дело№3162/2023г. на ВТРС, с което се връща подадената от него искова молба, в частта относно предявените срещу ответницата П. М. Д. обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 24.08.2011г., поради липса на съгласие и за развалянето му, поради неизпълнение и се прекратява производството по гр.дело№3162/2023г. на ВТРС в горепосочената част. Счита, че в случай, че бъде прогласена нищожност на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, то съответният акт, с който О Г А продава на П М Д процесния недвижим имот няма да е породил правни последици. Тази сделка е недействителна спрямо всички участвали лица, което пораждало правния интерес на Й. Х. С. да насочи главния иск и срещу П М Д. В случай, че бъде обявена недействителност на сключения договор, то процесния недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново *** вх.А ет.VII ап.19 щял да се върне в наследствената маса и Й. Х. С. като единствен наследник на С Х. С. щял да наследи описания недвижим имот. Моли съда да отмени Определение№2287/31.10.2023г. по гр.дело№3162/2023г. на ВТРС Районен съд, гр. Велико Търново като неправилно и незаконосъобразно и върнете делото на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените действия и изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Производството по гр.дело№706/2022г. на ВТОС е образувано въз основа на предявени искове от страна на Й. Х. С. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.В.Търново ***( в качеството на наследник на С Х. С. с ЕГН********** - чрез адв.Ж. Д.Димова от ХАК – съдебен адрес: гр.В.Търново *** ет.I) на против О Г А с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново ул.„Мария Габровска”№4 вх.Ж ет.VI ап.17 и П М Д с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.В.Търново *** бл.4 вх.А ет.II ап.4, за: -прогласяване на нищожност на договор от 24.08.2011г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №118, том I, per.№2563 нот.дело№99/2011г. от нотариус Петко Кънчевски с район на действие ВТРС; -при условията на евентуалност да бъде развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №118, том I, per.№2563 нот.дело№99/2011г. от нотариус Петко Кънчевски с район на действие ВТРС.

С Разпореждане№720/15.09.2023г. на съдията-докладчик по гр.дело№706/2023г. на ВТОС по реда на чл.129 ал.2 от ГПК е указал на ищцовата страна в триседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото допълнителна молба с препис за ответниците, в която да изложи конкретно и ясно обстоятелствата, които обосновават интереса му от насочване на главния и евентуалния иск срещу втория ответник, който не е страна по оспорената сделка с напомняне за последиците на чл.129 ал.3 от ГПК.

С молба с вх.№9843/12.10.2023г. Й. Х. С. (чрез адв.Ж. Д.Димова от ХАК) на практика е преповторила изложението в исковата си молба „…в случай, че бъде прогласена нищожност на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, то съответният акт няма да е породил правни последици. Тази сделка е недействителна спрямо всички участвали лица, което пораждало правния интерес на Й. Х.

С. да насочи главния иск и срещу П. М. Д. В случай, че бъде обявена недействителност на сключения договор, то процесният недвижим имот, находящ се в гр.В.Тръново *** вх.А ет.VII ап.19 ще се върне в наследствената маса.“. С Определение по реда на чл.118 от ГПК съдията-докладчик по гр.дело№706/2023г. на ВТОС е прекратил производството по делото и е изпратил същото, съобразно правилото на чл.104 т.4 от ГПК на ВТРС, където е образувано гр.дело№3162/2023г. на ВТРС.

С Определение№2287/31.10.2023г. по гр.дело№3162/2023г. на ВТРС е върната исковата молба на Й. Х. С., в частта относно предявените срещу ответника П М Д обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 24.08.2011г. поради липса на съгласие и за развалянето му поради неизпълнение и е прекратил производството по гр.дело№3162/2023г. на ВТРС в горепосочената част. В мотивите на първоинстанционния съд е посочено, че „по отношение на претенцията за нищожност липсва правен интерес от търсената защита. Посоченият ответник е приобретател на процесния имот по договор за покупко-продажба от 31.08.2011г., обосноваващо интерес за ищеца от оспорване на вещните 2 му права, което не може да се постигне чрез правните последици от недействителността на друга сделка. По отношение на конститутивния иск за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 24.08.2011г., П. М.

Д. не разполага с надлежна процесуална легитимация да бъде ответник, тъй като не е страна по оспореното облигационно правоотношение“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр. чл.129 ал.3 от ГПК.

Същата е подадена(на 15.11.2023г., а съобщението за атакуваното определение е връчено на 07.11.2023г.) в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Предметът на правния спор се определя от ищеца с исковата молба, чрез обстоятелствената част и петитума на която се индивидуализират спорното материално право и вида на търсената съдебна защита.

От изложението в исковата молба се установява, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №118, том I, per.№2563 нот.дело№99/2011г. от нотариус Петко Кънчевски с район на действие ВТРС, С Х. С.(бивш жител на гр.В.Търново, починал на 22.07.2023г.), прехвърлил на О Г А недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново *** вх.А ет.VII ап.19, заедно с прилежащите на апартамента таванско помещение№30, избено помещение№28, заедно с 1.24% ид.части от общите части на сградата, както и съответните ид.части от правото на строеж върху мястото срещу задължението на О Г А да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя С Х. С., като полага грижи, състоящи се предоставяне на храна, лекарства и всичко необходимо за осигуряването на спокоен и нормален живот. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.08.2011г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №124, том I, per.№2639, нот.дело№105/2011г. от нотариус Петко Кънчевски с район на действие ВТРС, О Г А продала на П М Д подробно описания по-горе недвижим имот за сумата 20500.00лв.

Със смъртта на прехвърлителя на правото на собственост срещу издръжка и гледане настъпва и прекратителното действие на договора. Ако са останали нереализирани вземания до момента на смъртта му, те преминават върху неговите наследници и всеки един от тях има основание да получи част от тези вземания, съответстваща на наследствения му дял. В наследството се включва и правото на иск за разваляне на договора, поради неизпълнение по отношение на неизправния длъжник в обем на притежаваните от наследника права. В случая е предявен не само иск за разваляне на алеаторния договор(в условията на евентуалност), но и е предявен иск за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 24.08.2011г.

Съгласно чл.8 ал.1 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да 3 се създаде, уреди или унищожи една връзка между тях, като съгласно чл.21 ал.1 oт ЗЗД той поражда действие между страните, а спрямо трети лица само в предвидените от закона случаи. Това означава, че правата и задълженията по договора възникват и обвързват само страните по него, а свързаните с него правни последици настъпват в тяхната правна сфера.

Тези правни последици са различни(в зависимост от вида на договора) за всяка една от страните и са самостоятелни от тези на другата страна. Същевременно с това, те са във връзка едни с други, тъй като наличието им зависи от съществуването на договора.

В случай, че договорът не породи правно действие, предвидените за него правни последици не биха настъпили, а ако бъде унищожен или развален, същите биха отпаднали с обратна сила. Не съществува възможност за непораждане на последиците или за тяхното отпадане само за една от страните, а за пораждането им или запазването им за другата страна. Затова прогласяването на нищожността на договора, съответно унищожаването или развалянето му, намират отражение в правната сфера и на двете страни по него. Нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, на нищожността може да се позове всеки(не само страните по договора) без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуващия порок.

В конкретния случай ищцовата страна е упражнила правото си на иск против приобретателката по алеаторния договор и против последващата прибретателка съобразно извършената покупко-продажба, съобразно чл.215 от ГПК. В чл. 216 ал.2 от ГПК са установени общите предпоставки, при които е налице необходимо другарство, като е предвидено, че такова възниква с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона(това се дискутира и в Тълкувателно решение от 29.06.2017г. по тълк.дело№3/2016г. на ОСГК ВКС, като се приема за достатъчно да е налице само една от двете предпоставки, за да е наличието на задължително необходимо другарство).

Разпоредбата посочва в кои случаи е налице необходимо другарство на страната на ищците или на ответниците, като не прави разлика между вида на другарството - задължително или факултативно, нито пък предвижда допълнителни предпоставки за съществуването на някое от тях. В този смисъл видът на необходимото другарство следва да бъде изведен от естеството на спорното правоотношение - чл.216 ал.2 пр.I от ГПК. Възможно е всички другари да са участници в спорното правоотношение или другарите да имат едно и също правно положение спрямо предмета на делото. Когато положението на необходимите другари следва от естеството на спорното право, тяхното другарство трябва да се определи като факултативно.

Ответниците – необходими другари О Г А и М Д, обаче не са участници в едно и също материално правоотношение, което е и предмет на делото(алеаторен договор), а са свързани друго правоотношение(договор за покупко-продажба). Правният резултат от спора обвързва участниците в процеса поради това, че те имат еднакво правно положение по отношение на спорния предмет на делото. Това е основание в тoзи случай необходимото другарство да бъде определено като факултативно. Евентуалното уважаване на иска за нищожност би довело до невъзникване на породените от него права на 4 страните(прехвърлител и приобретател по алеаторния договор), т.е. би се отразило на техния патримониум. Тази самостоятелност на произтеклите от договора материални права на страните(прехвърлител С Х. С., съответно Й. Х. С. - приобретател О Г А наред с обстоятелството, че О Г А и П М Д са страни по друго правоотношение, е накарала ищеца, отчитайки конкретния си интерес, да насочи иска си освен срещу О Г А, и срещу П М Д. В този случай ищецът се позовава на нищожност на алеаторния договор, а оттам и на липса на правни последици от същия, които да правят невъзможно упражняването на правата от третото лице П М Д. За да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право, щом правата на ищеца зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Прогласяването на нищожността по съдебен ред ще има за пряка последица установително действие спрямо имуществения патримониум на разпоредилия се отчуждител, свързано с материално право на ищеца, по отношение на конкретното имущество. Изложеното обосновава правен интерес от конституирането на двете ответници в производството. Определението на първоинстанционния съд в частта относно предявения срещу ответницата П М Д иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 24.08.2011г., поради липса на съгласие и за развалянето му, поради неизпълнение и се прекратява производството по гр.дело№3162/2023г. на ВТРС, следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.