Решение № 421 от 04.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000488 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №126/13.04.2023г., постановено по търг.д. №111/2022г. по описа на окръжен съд С.З., ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК *** е осъдено да заплати на Г.

Ж. Г., ЕГН ********** сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и сумата от 84,80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на причинените увреждания от ПТП на 22.08.2017г., ведно със законната лихва от 30.08.2017г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на неимуществени вреди над сумата от 50 000лв. до претендираните 90 000лв., и искът за заплащане на имуществени вреди над сумата от 84,80лв. до претендираните 2 183,98лв.

Г. Ж. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК *** разноски в размер на 707,86лв., съразмерно отхвърлената част от иска.

ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК *** е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 2 003,39лв. за държавна такса и сумата 1 от 614,97лв. за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда, съразмерно уважената част от исковете.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Г. Ж. Г.. Според изложението на въззивната жалба и заявеното искане, обжалва се решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000лв. до 90 000лв. Водещите оплаквания се свеждат до неправилност на решението в обжалваната част, постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗС, в нарушение на въведения с нормата принцип на справедливост. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковата претенция за неимуществени вреди да бъде уважена в пълния предявен размер – 90 000лв., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2017г.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна ЗК ,,Л.“ АД се оспорва подадената въззивна жалба от ищеца Г. Ж. Г..

В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна ваззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – ЗК ,,Л.“ АД. Насрещната въззивна жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 25 000лв. до 50 000лв.

Жалбоподателят счита, че определеният размер обезщетение е силно завишен, несъобразен с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД. Изразено е несъгласие с извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалия. На самостоятелно основание е изразено несъгласие и с определения от окръжния съд начален момент, от който е присъдена законната лихва, като се поддържа възражение за погасяване на акцесорното вземане по давност. С насрещната въззивна жалба не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Г. Ж. Г., с който насрещната въззивна жалба се оспорва изцяло.

С въззивната жалба и насрещната въззивна жалба и постъпилите отговори не са предявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на 2 първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение /с изключение на частта, с която е присъдена законната лихва/.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като предмет на въззивното производство е искът за неимуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – Г. Ж. Г., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 22.08.2017г., около 18.25ч. на АМ „Т.”, км.226+600 /община С.З./ в посока Б. е настъпило ПТП между л.а. „М.” с рег.№ *** и л.а. „Р.” с рег. ***, в резултат, на което на Г. Ж. Г. е причинена средна телесна повреда и имуществени вреди. Ищецът се позовава на присъда №21/11.02.2020г. по НОХД №2561/2018г. по описа на Районен съд С.З., с която виновният водач М.П.Д., е призната за виновна в това, че на 22.08.2017г. на АМ „Т.” в района на км.220+600, община С.З., при управление на МПС - л.а. марка „Р.”, модел „М.” с английски рег. №*** , е нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на повече от едно лице, между които и Г. Ж. Г. на 64 години, като средната телесна повреда се изразява в гръдна травма, представляваща счупване на тялото на гръдната кост, първо дясно ребро, първо и второ леви ребра и минимален плеврален излив вляво, като е причинила трайно затруднение движението на снагата, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „а”, предл. първо, във вр. с чл.343, ал.1, б. „б”, предл. второ, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на която на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за 3 изпитателен срок от три години, като на основание чл.343г. вр.чл.37,ал.1,т.7 от НК съдът я е лишил да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Изложени са подробно факти относно констатираните увреждания и негативното им отражение в емоционален и психологичен аспект. Получената при ПТП средна телесна повреда - счупена гръдна кост, счупени ребра двустранно и плеврален излив вляво не отзвучават, за което ищецът се позовава на представени амбулаторни листове, издадени четири години след травмата, както и етапна епикриза. Освен физическата травма, която променя изцяло установения ритъм на живот на пострадалия, ПТП се отразило негативно и върху психиката и емоционалната му стабилност. Две години покъсно заболял от сънна апнея, а след това и получил микроинсулт. Счита, че най-вероятно тези заболявания са в причинна връзка с психическите и физически травми получени при процесното ПТП. От настъпване на ПТП ищецът изпитва затруднения и болки в областта на дясната ръка, която изтръпва и не може да си служи пълноценно с нея при извършване на определени дейности. ПТП се отразило и на неговото психическо и емоционално равновесие - ищецът изживял силен психически шок, непосредствено след инцидента, изпитвал страх при управление на автомобил, като го управлява само в краен случай, като при негативните усещания на страх и паник атака се възвръща споменът от инцидента.

Отговорността на ответника се ангажира на основание валидно сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. марка „Р.”, модел „М.” с рег. №*** със застрахователна полица №*** , валидна до 30.05.2018г. На основание чл.380 ал.1 от КЗ ищецът предявил застрахователна претенция пред ЗК „Л.” АД за опреД.е на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, вследствие на което при ответника са заведени щета №*** и щета №***/18.04.2018. С имейл от 11.03.2022г., ищецът е уведомен, че застрахователят предлага обезщетение в размер на 10 000лв. за причинените му неимуществени, който размер счита, че е изключително нисък и не може да репарира причинените неимуществени вреди.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 90 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, предизвикани от нанесената му средна 4 телесна повреда, /както и сумата от 2183,98лв., представляваща разходи за лечение/, заедно със законната лихва от датата, на която изтича срокът за произнасяне на ответника по заведените претенции до окончателното им изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗК ,,Л.“ АД е оспорил иска за неимуществени вреди. Относимите за настоящото въззивно производство възражения по иска за неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва заболяване от сънна апнея и паник атака, както и изстръпването и проблемите с дясна ръка на ищеца да имат връзка с ПТП, тъй като няма описана травма на дясна ръка, непосредствена след процесното събитие. Оспорва се проблемите с психиката на ищеца да са причинени в процесното ПТП. Въведени са и възражения за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Като поведение, изпълващо признаците на съпричиняване, с въззивната жалба се поддържа следното: водачът Г. Ж. Г. на л.а. „М.” е започнал маневра изпреварване без да се съобрази с движещите в лява скоростна лента участници в движението, насочил се е на ляво, започнал е престрояване от средна в крайна лява лента със скорост под 100 км./ч., при което водачът М.Д., управляваща л.а. „Р.” с 130 км./ч. е направила спасителна маневра надясно, при което е ударен отзад в дясно л.а. „М.“. Отделно от това водачът Г. е намалил рязко скоростта си на движение, с което е допринесъл за настъпването на събитието. Във въззивната жалба това възражение се доизяснява по следния начин: Водачите, които се движат по магистрала не трябва да се движат с прекалено ниска скорост или да променят рядко скоростта си, с което да създават пречка за движението – нарушение по чл.22 от ЗДвП. /Като възражение за съпричиняване е въведено и нарушение на правилата за движение по чл.137а ал.1 от ЗДвП – водачът Г. е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, което възражение правилно е преценено от окръжния съд за неоснователно и което не се поддържа с въззивната жалба/. На самостоятелно основание е оспоренона и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение. С отговора на допълнителната искова молба е въведено възражение за погасяване на вземането за лихви по давност, с позоваване на кратката тригодишна давност.

5

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни в настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: