Решение № 30 от 09.02.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр. Димитровград, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610101499 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл.

240, ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът Г. Г. М. твърди в исковата си молба, че страните поддържат лични контакти и в контекста на тези отношения ищеца е оказвал на Я. Ч. В. финансова помощ с цел тя да се справи с нейни неотложни проблеми, и която помощ тя е обещавала да възстанови незабавно.

На дата 13.08.2024 г. в 9,00 часа ищецът предал на ответника сумата от 1 050 лв., която сума ответникът поел задължение да възстанови с падеж до 16,30 часа на същия ден и ако това не се осъществи в посочения срок, то Я. Ч.

В. поела задължение да възстанови сумата в двоен размер т.е. да върне на Г. Г.

М. сумата от 2 100 лв.

На дата 01.09.2024 г. ищецът предал на ответника сума от 200 лв., а ответникът поел задължение да му върне сумата от 2 300 лв. с падеж до 12.00 часа на дата 04.09.2024 г. Процесните 2 300 лв. представлявали сбор от предадената на 01.09.2024 г. сума от 200 лв. и сумата от 2 100 лв., която е описана в предходния абзац. Предадената като финансова помощ /заем/ от ищеца на ответника сума е 1 250 лв. /1 050 лв., описана в раздел първо и 200 1 лв., описана в раздел второ/.

Помощта, която ищеца е оказвал на Я. Ч. В. е била с цел тя да се справи с нейни неотложни проблеми, която тя може да реши безпроблемно, но в текущия момент й е било невъзможно.

В тази връзка тя е поемала задължение да възстанови парите от помощта незабавно, в много кратък срок и поради тази причина страните не са уговаряли възнаграждение за ищеца т.е. за предоставящия помощта. Такова възнаграждение страните са уговорили, респ. предвидили едва в случай, че ответника не спази сроковете за връщане на предоставената финансова помощ.

Претендираната сума над реално предоставената такава като финансова помощ е в размер на 3 350 лева , които произтичат от една страна -1 050 лв., дължими като възнаграждение на ищеца при неизпълнение от ответника на поето задължение да върне сума 1 050 лв на падежа 14,30 часа на 13.08.2024 г. и от друга страна - 2 300 лв., дължими като възнаграждение на ищеца при неизпълнение от ответника на поето задължение да върне сума 2 300 лв. на падежа 12,00 часа на 04.09.2024 г. Тези 3 350 лв. представлявали възнаграждение на ищеца за предоставения заем, но само в хипотезата, в която Я. Ч. В. не изпълни задължението си да върне в срок предоставената й като помощ сума т.е. 1050 лв. на падежа до 16,30 часа на 13.08.2024г. и 2300 лв. на падежа до 12,00 часа на 04.09.2024г. Падежът за плащане на възнаграждението от 1 050 лв. бил до 12,00 часа на 04.09.2024 г., а дата на падежа за плащане на възнаграждението от 2 300 лв. страните не са уговорили, като в този случай исковата молба служела за покана за изплащане на сумата.

Искането до съда е да бъде осъдена Я. Ч. В. с ЕГН ********** от Димитровград, ул. ********** да заплати на Г. Г. М. с ЕГН ********** от гр.

Димитровград, **********, както следва:

1.Сумата от 639,11 евро, която е предадената като финансова помощ /заем/ от ищеца на ответника /1 050 лв. на дата 13.08.2024 г. и 200 лв. на дата 01.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

2.Сумата от 536,86 евро, представляваща възнаграждение на ищеца при неизпълнение от ответника на поето задължение да върне сума от 1 050 лв. на падежа 14,30 часа на 13.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на 2 депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

3.Сумата от 1 175,97 евро, представляваща възнаграждение на ищеца при неизпълнение от ответника на поето задължение да върне сума от 2 300 лв. на падежа 12,00 часа на 04.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Я. Ч. В. не е подала писмен отговор.

Депозирала е по делото писмено становище, с което ответницата заявява, че оспорва изцяло предявения иск с правно основание чл. 79 от 33Д. Счита, че същия е неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото е представен саморъчно изготвен документ от ответницата, в който са посочени сумите и падежите на същите, което по своята същност е разписка за получените суми и представлява частен свидетелстващ документ, в който ответницата признава неизгодни за нея факти. Същият не е оспорен за автентичност.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Между страните е налице облигационно правоотношение по повод на неформален договор за заем.

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е двустранен, възмезден, реален договор, като предаването на паричната сума, предмет на договора, е елемент от фактическия състав на неговото сключване. Договорът за заем на пари е неформален договор и за неговата действителност не се изисква форма – същата има отношение към доказването, предвид ограниченията в чл. 164, ал.1, т.3 ГПК.

По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е установяването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, 3 така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.

Доказването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание – ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. В този смисъл и решение №180/26.11.2019 по дело №4345/2018 г. на ВКС, според което при доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл. 240 ЗЗД, а именно предаване на парична сума, не се презумира наличието на другия съществен елемент от договора - поето задължение за връщане на сумата, а този факт подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.

Представената по делото разписка, представлява частен свидетелстващ документ, в който ответницата признава неизгодни за нея факти, а именно, че сумата от 639,11 евро, която е предадената като финансова помощ /заем/ от ищеца на ответника /1 050 лв. на дата 13.08.2024 г. и 200 лв. на дата 01.09.2024 г., падежа на тези задължения, както и сумите уговорени като възнаградения при забава - сумата от 536,86 евро, представляваща възнаграждение на ищеца при неизпълнение от ответника на поето задължение да върне сума от 1 050 лв. на падежа 14,30 часа на 13.08.2024 г. и сумата от 1 175,97 евро, представляваща възнаграждение на ищеца при неизпълнение от ответника на поето задължение да върне сума от 2 300 лв. на падежа 12,00 часа на 04.09.2024 г.

Тежестта на доказване на факта на връщане на заемната сума е на ответницата съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, което означава, че те следваше да проведе главно и пълно доказване, което означава да създаде сигурно убеждение у съда, че е върнала изцяло заемната сума, което тя не стори в настоящото производство.

Предвид гореизложеното исковете се явяват основателни.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените п делото разноски в размер на 94,10 евро заплатена държавна такса /184 лева/, сумата от 424,37 евро /830 лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът следва да посочи, че в представения списък разноски за държана такса са посочено в размер на 187 лева, но заплатените такива са 184 лева, като от сумата 187,96 лева, както е посочено в приложеното платежно 4 нареждане, чрез която е заплатена държавната такса, сумата от 2,76 лева, представлява таксата към банката и не е сторени разноски по делото.

На основание чл. 78а, ал. 2 от ГПК ответницата следва да заплати разноски в размер на 30,68 евро /60 лева/ в полза на бюджета на ОС – Хасково – същата е задължена от съда да участва в информационна среща и не се е явила, нито са посочени уважителни причини за неявяване, видно от протокол от 10.12.2025 г. на съдебен център по медиация към ОС – Хасково.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Я. Ч. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Димитровград, ул. ,************* да заплати на Г. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ******** сумата от 639,11 евро /1 250 лева/ представляваща сбор от главница по неформален договор за заем от 13.08.2024 г. и неформален договор за заем от 01.09.2024 г., сумата от 536,86 евро, представляваща възнаграждение на ищеца при неизпълнение от ответника на поето задължение да върне сума от 1 050 лв. на падежа 14,30 часа на 13.08.2024 г., сумата от 1 175,97 евро, представляваща възнаграждение на ищеца при неизпълнение от ответника на поето задължение да върне сума от 2 300 лв. на падежа 12,00 часа на 04.09.2024 г., ведно със законната лихва от 19.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Я. Ч. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Димитровград, ул. ,************* да заплати на Г. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ******** сумата от 518,47 евро, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Я. Ч. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Димитровград, ул. ,************* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт на ОС – Хасково сумата от 30,68 евро, представляваща разноски за възнаграждение за медиатор.

5

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 6