Решение № 362 от 08.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Кюстендил, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500233 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№3361/06.04.2023г. от Г. Й. Н. от ******, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв.Й. Г. от АК Кюстендил, насочена срещу решение №160/28.03.2023г. по гр.д.№ 1369/2022г. по описа на Районен съд – Дупница, с което Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на Г. Й. Н. срещу А. Е. И. по чл.132 от СК.

Въззивникът сочи доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Възразява като неправилни срещу изводите на районния съд, че лишаване от родителски права се допуска при опасно поведение на родител спрямо детето и при застрашаване на неговата личност и здраве, каквото поведение на ответницата не било доказано по делото, като счита тези съображения за ирелевантни по делото, доколкото предявеният иск е с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК, а не по чл.132 ал.1 т.1 от СК.

Навежда аргументи за основателност на предявения иск, като акцентира върху липсата на заинтересованост, полагани грижи и предоставяне на средства от ответницата за издръжката на детето от момента на раждането му. Изразява несъгласие с приетото от съда в мотивите, че целта на производството е съпругата на ищеца да осинови детето, като подчертава, че такива твърдения не са наведени нито в исковата молба, нито от някоя от страните в производството. Допълва, че ответницата не е оспорила основателността на предявения иск.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна - А. Е. Г..

Прокурор при ОП-Кюстендил изразява становище за отхвърляне на жалбата, 1 съответно – за обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Представител на ДСП-Дупница изразява становище за основателност на жалбата.

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочената въззивна жалба, намери, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Съгласно чл.269 изр.1 пр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението изцяло.

В изпълнение на задължението си за преценка валидността на обжалваното съдебно решение, настоящата въззивна инстанция намира, че постановеното от ДнРС решение е нищожно.

ДнРС е бил сезиран с искова молба, подадена от Г. Й. Н. от ******, с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Й.Г., против А. Е. И., с ЕГН ********** от ******, с която е бил предявен иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване на ответницата И. от родителски право по отношение на детето В.Г. Н., с ЕГН **********, с родители – А. Е. И., майка, и Г. Й. Н., баща, с твърдения, че И. от раждането на детето трайно не е полагала грижи за него и не е давала издръжка.

В обжалваното решение, при посочване на искането, с което е сезиран, районният съд се е ограничил в това да отрази, че „Г. Й. Н. е предявил иск срещу А. Е. И. по чл.132 СК за лишаване от родителски права.“. В мотивите на решението липсва изложение на фактическа обстановка.

С диспозитива на решението е отхвърлен като неоснователен иска на „Г. Й. Н. ЕГН ********** от с.П. срещу А. Е. И. по чл.132 от СК“. Липсва всякаква друга конкретизация относно предмета на произнасянето.

Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение (така мотивите на Тълкувателно решение №1 от 10.02.2012г. на ВКС по т.д.№1/2011г., ОСГТК).

В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в неговата цялост, като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната воля на съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което въззивният съд го счита за нищожен. От този съдебен акт не е ясна правораздавателната воля на съда, не е видно какъв правен спор е разгледан – в диспозитива липсва посочване на съдържанието на иска, не е индивидуализирано детето, което този иск касае. Решението – по начина, по който е формулирано – не позволява да бъде припознато като валиден съдебен акт, именно поради липсата на ясно и пълно волеизявление.

Смисълът на обжалваното решение не би могъл да се извлече дори при тълкуване, тъй като никъде в решението съдът не се е ангажирал да посочи на какво основание (при визирани в закона две правни хипотези) ищецът е претендирал ответницата да бъде лишена от родителски права, нито по отношение на кое дете. Така, освен посочване на страните и на съвсем общата правна квалификация на иска, в диспозитива на решението не се съдържа никаква друга конкретика и същото не е годно да формира сила на пресъдено нещо между страните, по смисъла на чл.298 ал.1 от ГПК, тъй като не съдържа индивидуализация на искане и основание. При това положение, въззивният съд намира, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от съда воля е неясна и не може да бъде проверена от въззивната инстанция.

С оглед посоченото, на основание чл.270 ал.1 от ГПК, следва да бъде прогласена нищожността на така постановеното решение на ДнРС и тъй като делото не подлежи на 2 прекратяване, същото следва да се върне обратно на Районен съд-Дупница за разглеждането му от друг състав на съда.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение №160/28.03.2023г. по гр.д.№ 1369/2022г. по описа на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Дупница.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-месечен срок, считано от датата на получаване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3