Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2716 от 15.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9392/2025
Вид
Решение № 2716
Подписан
15.07.2026
В сила
13.08.2026
Състав
КОНСТАНТИН НИКОЛОВ ПОПОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2716 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110209392 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба от Д. Г. П., ЕГН **********, подадена чрез процесуалният му представител – адв. Л. Б.- САК, срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-011331/27.05.2025 г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР /ОПП-СДВР/, с което на жалбоподателя са наложени две административни наказания за извършени две административни нарушения както следва:

1. на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 138, ал. 1 ЗДвП.

2. на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се иска отмяната на оспореното НП, което жалбоподателят счита за незаконосъобразно. Сочи се нарушение на процесуалните правила, поради неясно изложена фактическа обстановка, както непосочване на обективни елементи от твърдените нарушения. Твърди се наличие на дисонанс между разпоредбите, които наказващият орган е посочил като нарушени и съответстващите им санкционни норми. Излагат се доводи в насока несъставомерност на описаните в НП нарушения, в частност това по чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Моли се за присъждане на сторените деловодни разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от редовно упълномощената адв. Л. Б.- САК. В пледоария по същество адв. Б. моли за отмяна на оспореното НП поради липса на 1 съставомерност на вменените на Д. П. нарушения. Претендира присъждането на разноски в размера посочен в приложеният по делото договор за правна защита и съдействие сключен на 09.06.2025 година.

Наказващият орган – началник група при ОПП-СДВР, редовно уведомена не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки /на 28.04.2026 г./ от процесуален представител на въззиваемата страна /упълномощен юрисконсулт/, в които се излага становище по същество, като се моли издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В писмените бележки е отправена бланкетна претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и безмотивно се възразява срещу размера на насрещно сторените разноски.

Софийски районен съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.01.2025 г., лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *********, собственост на Х. В. Г.а, преминал годишен технически преглед в контролно-технически пункт /притежаващ разрешение № *****/, находящ се на адрес **************, собственост на „*****“ ЕООД, ЕИК ***********. В съставеният протокол № 37931367 е отразено вредно въздействие свързано с шума /издаван от автомобила/, като е допуснато движението на ППС по пътищата отворени за обществено ползване със срок на валидност на прегледа до 25.01.2026 година.

С АУАН серия G A № 3274309/19.04.2025 г. съставен от Д. Т. Л. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР е установено, че на 19.04.2025 г., около 16:41 часа в гр. София, по ул. „Лъчезар Станчев“, жалбоподателят П. е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *********, собственост на Х. В. Г.а, с посока на движението от бул. „Президент Линкълн“ към ул.

„Никола П.“. При извършена проверка /от служители на ОПП-СДВР/, пред амд. № 33 е установено, че водача управлява МПС, което е облепено върху цялата външна част (каросерия) с фолио в черен и червен цвят, което не съответства на с цвета отразен в системата РСОД – основен бял цвят на автомобила, като не е оставен и един детайл от външността в този основен цвят. С АУАН е установено още и че МПС е изменение на конструкцията, изразяващо се в смяна или промяна на шумозаглушителните устройства.

Крайният ауспух на изпускателната система на автомобила е заменен с такъв, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума видно от приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32/2011 г./ т. 8.1 за проверка на техническата изправност на ППС.

Актосъставителят квалифицирал описаното от него като нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на нарушител и един свидетел при установяване на нарушението. Соченият за нарушител отказал да подпише АУАН, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. Не са отправени възражения срещу акта, нито при съставянето му, както и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН, е издадено оспореното наказателно 2 постановление от началник група в ОПП-СДВР, с което при идентично изложение на фактическите обстоятелства в акта, жалбоподателят е санкциониран за извършването на две административни нарушения – по чл.

138, ал. 1 ЗДвП и по чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК, а именно: гласните – показанията на свид. Д.

Т. Л., свид. Х. В. Г.а; писмените – съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и приложените в хода на съдебната фаза на процеса, сред които и заключението по изготвената СТЕ /л.

88 – л. 96 от съд. дело/, защитено от вещото лице.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя – свид. Л., като намери същите за информативни относно възприетото от него при изпълнение на служебните му задължения свързани с контрола на движението и извършената проверка. Същите бяха белязани от наличие на конкретни спомени относно възприетите технически промени по процесното МПС.

Съдът кредитира и показанията на свид. Г.а, същите са логични, безпристрастно дадени /не обслужват някаква защитна теза на жалбоподателя, предвид роднинска връзка между Г.а и жалб. П./, както са информативни относно промените направени по процесния лек автомобил от нея в качеството на собственик, както и относно проведените годишни технически прегледи. Показанията на този свидетел се подкрепят от писмените доказателства по делото, като не се откри и едно друго доказателство, което да не е съответно на разказа на свид. Г.а.

Приобщените по делото писмени доказателства са последователни, еднопосочни и не са белязани от вътрешна противоречивост. От представените удостоверения от отдел „Човешки ресурси“ при СДВР се доказа материалната компетентност на актосъставителя, поради което съдът намира възражението на жалбоподателя в тази насока за неоснователно.

Съдът кредитира и заключението съдържащо се в Протокол № 61/30.04.2026 г. за изготвената по делото СТЕ. Заключението е дадено от вещо лице с конкретни познания в областта на техниката и е обективно и компетентно изложено, безспорно прието и от страните по делото.

Съдът кредитира и останалите приложени и приобщени по делото писмени доказателства, като поради еднопосочността и взаимната им свързаност по арг. от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК не дължи подетайлното им обсъждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна.

3

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, видно от приложените заповеди за компетентност и назначаване. Актът и оспореното наказателно постановление са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН, както и при издаването на оспореното НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Последните са довели до ограничаване правото на санкционираното лице от една страна да разбере ясно за какво се ангажира административнонаказателната му отговорност, а от друга да организира адекватно защитата си.

На първо място следва да се посочи, че въпреки изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН, актосъставителят е дал правна /респ. обвързал със съответна правна норма/ квалификация за установено за извършено едно административно нарушение – по чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Едва при издаването на оспореното НП, на жалбоподателят е вменено извършване и на друго нарушение – по чл. 138, ал. 1 ЗДвП, което е недопустимо, доколкото АУАН е правният документ, с който се повдига административнонаказателното обвинение и се рамкират границите на същото. След като актосъставителят не е посочил изрично, че намира за извършено нарушение по чл. 138, ал. 1 ЗДвП, то няма как същото да бъде изведено единствено по тълкувателен път от АНО и да бъде вменено на жалбоподателя на този етап от административнонаказателното производство, което по правило се образува със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /арг. чл. 36, ал. 1 ЗАНН/, като в конкретния случай е безпредметно обсъждането на изключението от това правило посочено в чл. 36, ал. 2 ЗАНН. В случая не може да става въпрос за издаване на НП при условията на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и при допусната нередовност при съставянето на АУАН, т.к. при съставянето на последния изобщо не е обсъден въпросът за вината по извършване на нарушение по чл. 138, ал. 1 ЗАНН. Както е установено безспорно по делото, текстовото съдържание на атакуваното НП повтаря текста на съставения АУАН /като единствено е добавено наименованието на информационната система посочена от актосъставителя/ по отношение на установените фактически положения. Поради изложеното, съдът намира, че недопустимият опит да бъде ангажирана в по-късен етап административнонаказателната отговорност на Д. П., като жалбоподателят е лишен от правото си на защита, което по правило възниква от момента на съставяне на

АУАН се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до отмяната на НП в тази му част /за нарушението по пункт 1/.

В тази връзка, съдът намира за безпредметно обсъждането и на материалноправната незаконосъобразност на така вмененото /едва при издаване на НП/ нарушение по чл. 138, ал. 1 ЗДвП, чиято норма е бланкетна и за да бъде вменена като нарушение, то се дължи посочване и на съответно конкретно правило /изискване/ по ЗДвП или подзаконов нормативен акт, 4 издаден въз основа на ЗДвП, а не просто посочване на наименование на наредба, в случая I-45/2000 г. на МВР, без да е ясно, на коя конкретно разпоредба от наредбата не отговаря процесното МПС, а е допуснато на пътищата за обществено ползване.

Налице са допуснати съществени процесуални нарушения и за основното нарушение /по пункт 2 в НП/, посочено от актосъставителя като нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП, потвърдено и от АНО. В случая съдът служебно констатира, че са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, при съставянето на АУАН и издаването на НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП се наказва с глоба от 2000 до 7000 лв., който без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на МПС. Видно от обстоятелствената част на АУАН /пренесена в НП/, липсва посочване на съставомерните елементи на твърдяното нарушение. Словесното описание за това нарушение, дадено от актосъставителя и възпроизведено от АНО е че „МПС е с изменение на конструкцията, изразяващо се в смяна или промяна на шумозаглушителните устройства. Крайният ауспух … е заменен с такъв, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, съгласно приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32/2011 г./ т. 8.1 за проверка на техническата изправност на ППС.“. Отново е налице пропуск да се посочи защо АНО е преценил, че не е спазен установеният ред, при твърдяното изменение на конструкцията на МПС. Отсъства посочване на разпоредбите, установяващи реда, при който може да бъде изменена конструкцията на МПС, които нарушителят не е спазил.