Решение № 720 от 20.05.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Плевен, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430107248 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Д. И. П., чрез адв. Д. М., против „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ЕИК***, с която са предявени: иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №***/08.11.2022г,като главен, иск с правно основание чл. 26, ал.1, от ЗЗД, вр. чл. 22, вр.чл. 11, вр. чл. 19 от ЗПК- за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №***/10.082022г.- като евентуален.; чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл. 143 от ЗЗПотр. за прогласяване нищожността на клаузата по чл.27 от Договор за паричен заем №***/10.08.2022г.- като евентуален Твърди се, че между страните е сключен Договор за паричен заем №***/08.11.2022г, за сумата от 3000лв., при ГПЛ от 36% и ГПР от 42,58%.

Твърди се, че по силата на чл.17, ал.1 от Договора, задължението по него следва да бъде обезпечено с гарант, който да отговаря на посочени условия или чрез банкова гаранция, в полза на заемодателя, като обезпечението. Сочи, че съобразно чл. 27 от Договора, при неизпълнение на задължението по чл. 17, заемателя дължи неустойка от 0,9% от стойността на кредита, като неустойката се заплаща разсрочено, включена във всяка погасителна вноска.

Твърди се, че е начислена неустойка от общо 2610лв. Твърди се, че ищецът е заплатил изцяло дължимите суми по кредита, в т.ч. и начислената неустойка.

1

Твърди се, че договорът за заем е нищожен, поради нарушения в изискванията за форма и при посочване на ГПР; сочи се, че клаузата, установяваща ГПЛ също е нищожна; сочи се, че клаузата по чл. 27 от договора също е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „СТИК- КРЕДИТ“АД, ЕИК ***, чрез адв. Хр. Н., изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва се факта на сключването на договор за заем между страните и отпускането на сумата от 3000лв, в полза на заемателяищец; сочи се, че сумата е предоставена чрез РКО. Оспорват се твърденията за нищожност на неустоечната клауза. Сочи се, че на заемателя е представен СЕФ и след запознаване, същия е изразил желание за сключване на договора.

Посочва се, че размерът на неустойката е определен по чл. 46, ал.1 от ОУ в размер на 0,9%. Твърди се, че клаузата за неустойка е действителна. Не се спори, че неустойката е заплатена от ищеца.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото с определение №1607/26.03.2025г, е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните: факта на сключване между страните на Договор за паричен заем №***/08.11.2022г, за сумата от 3000лв. и факта на усвояване на сумата от ищеца.

По делото, от заключението по допуснатата ССЕ се установява, че на 08.11.2022г., между страните е сключен процесия договор за потребителски кредит, за сумата от 3000 лв. и срок от 12 месеца, при ГЛП 36,00% и ГПР 42,58%. ВЛ е установило, че заемателя е усвоил сумата от 3000лв, на 08.11.2022г. в брой. ВЛ е установило, че от страна на ищеца има предсрочно погасяване на сумите по заема, на 06.03.2023г., като същата е заплатила сума в размер на 2715,08лв., включваща: главница от 3000лв., договорна лихва 327,58лв., неустойка 534,37лв. и нак. лихва от 2,13лв. ВЛ е установило, че посоченият ГПР по кредита от 42,58% включва изплащането на главница от 3000 лв. и договорна лихва в годишен аспект от 36%- общо 616,64 лв. за целият период. ВЛ сочи, че при включването на платената неустойка, ще се установи ГПР в размер на 88,23 %.

2

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно. Съдът приема за основателен довода на ищеца, че така въведената клауза за неустойка в чл.27 от Договора е нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Така определената неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите. Съдът приема, че така въведената неустойка не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Уговорената неустойка е начислена еднократно, а не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, включена във вноската по погасителния план. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната 3 неустойка не се осъществява обезщетителната й функция. Съдът счита, че в случая липсва обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Така уговорената неустойка в чл.27 от Договора противоречи на чл.143, ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Така уговорено, това задължение всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с определено от заемодателя лице, а санкцията за неизпълнение- неустоечната клауза, е включена предварително в погасителния план. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните. Уговорката за неустойка противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Неустойката обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита-съобразно заключението на ВЛ. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява 4 действителният такъв, тъй като не включва разхода за неустойка; ВЛ изрично посочва, че ако същата бъде включена ГПР по договора ще е 88,23 %.

С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата на чл. 22 от ЗПК, и целият договор за кредит е нищожен. Предявеният като главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на договора за паричен заем №***/08.11.2022г. е изцяло основателен и следва да бъде уважен като такъв.

С оглед изхода но главния иск, не следва да бъдат разглеждани по същество предявените искове при условията на евентуалност.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените деловодни разноски, съобразно представеният списък на разноските– общо сумата от 2656,68лв. /вкл. адв. възнаграждение, държ. такса и деловодни разноски/.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

На основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №***/08.11.2022г., сключен между Д. И. П., ЕГН********** с адрес в ***- като заемател и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Т., като заемодател.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Т.. ДА ЗАПЛАТИ НА Д. И. П., ЕГН********** с адрес в *** сумата от 2656,68лв.деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5