Решение № 1364 от 10.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110210140 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ч. М. Г.“ ЕООД против Наказателно постановление № **********/06.06.2024г., издадено от зам.кмет на СО, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.14, ал.4, вр. ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното НП, като се твърди, че не налице извършено административно нарушение. Сочи, че са налице и съществени процесуални нарушения свързани с нарушения на чл.36 и чл.52, ал.4 ЗАНН, които са засегнали правото на защита на наказано лице.

В съдебно заседание жалбоподател е редовно уведомен, не изпраща процесуален представител, не сочи уважителни причини за отсъствието си. Представена е молба от адв.

П. САК за даване ход на делото в нейно отсъствие, моли да се уважи жалбата.

Административно наказващият орган, редовно призован, представлява се от процесуален представител-юрк. А. / с пълномощно по делото/. Моли да се потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно, като нарушението е безспорно доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено 1 от фактическа страна следното :

Жалбоподателя е наказан за това, че като собственик на недвижим имот – магазин № 1, находящ се в гр.София, ул.“Т.“ № 8, ет.1, не е подал данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. На 26.01.2024г. жалбоподател е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ в Столична община Район Лозенец.

Видно от приложени по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ в Столична община Район Лозенец от дата 26.01.2024г. и нотариален акт рег. № 5545 от 04.09.2023г. за покупко продажба жалбоподателя е придобил недвижим имот - магазин № 1, находящ се в гр.София, ул.“Т.“ № 8, ет.1.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът установи, че са спазени изисквания на закона за съставяне и предявяване по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Налични са и реквизитите, които закона вменява в съдържанието на акта по чл. 42 от ЗАНН, гарантиращи правото на защита. Конкретно по т. 3 е посочена датата на извършване на нарушението и мястото. Актоставителят разполага с правомощия, съобразно длъжностната си характеристика.

При издаване на НП, са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като изрично е указан и срока за доброволно изпълнение и банковата сметка за внасяне на имуществената санкция. НП е издадено от компетентен орган - заместник-кмета В.

Столична община, съгласно Заповед №СОА24-РД09-1867/01.02.2024г. на кмета на Столична община.

Констатациите в акта и НП, се установиха от показанията на разпитан по делото свидетел, които съдът кредитира като единни, последователни и незаинтересовани, а и потвърдени от приложените към жалбата и съдържащи се доказателства в АНП. Свидетел В. съставила Акт за установяване на административно нарушение № 7211000486 от 28.05.2023г. за това, че декларацията е подадена със закъснение, след изтичането на законово определения двумесечен срок по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. На основание акта, било издадено и обжалваното Наказателното постановление. Показанията на разпитан свидетел намират подкрепа в приложени по делото писмени доказателства.

Жалбоподателят не оспорва начина и датата на деклариране на имота, с декларация по чл.

14, ал. 4 от ЗМДТ, подадена в Столична община на 26.01.2024 г. По делото не оспорва, че недвижимият имот е придобит с нотариален акт рег. № 5545 от 04.09.2023г. за покупко – продажба. Така по правилата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, за придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, т. е. в 2-месечен срок от датата на придобиване, дружеството е следвало да подаде информация за 2 отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, като подаде данъчна декларация. Тъй като не е сторило това до 06.11.2023г., означава, че с подаване на данните - декларацията по чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ на 26.01.2024г., която е извършило нарушение на цитираната разпоредба и е декларирало данните със закъснение от около два месеца.

Ето защо, категорично се доказа извършеното нарушение, за което дружеството е наказано.

Правилно, наказващият орган е определил размера на наказанието по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ от 500 лева, който е минимален, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът не приема, че е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не може да се приеме за маловажен съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Тук закъснението не е малко - около два месеца, а отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. Затова не може да се обосновава по-ниска степен на обществена опасност само защото дружеството е подало декларацията, без да е било нужно да започва проверка, в резултат на което, то да е мотивирано да изпълни задължението си. Обстоятелството е отчетено като смекчаващо от наказващия орган, налагайки минималната наказание.

При така изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП, а това е Столична община, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се представлява по делото от юрк. А., в размер по чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на това, че делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно заседание, съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №**********/06.06. 2024 г., издадено от зам.кмет на СО, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.14, ал.4, вр. ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

3

Осъжда „Ч. М. Г.“ ЕООД да заплати на Столична община направени разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4