Определение № 460 от 06.08.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Разград, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500285 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 в.в. с чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Кредирект“ЕООД, против определение № 506/15.05.2026г. по гр.д. № 1646/2025г. на РС Разград, с което е оставено без уважение искането на „Кредирект“ЕООД за изменение на решение № 160/19.03.2026г. по същото дело в частта за разноските. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалвания акт с твърдения за злоупотреба с правото на иск на ищеца, незаконосъобразно прилагане на правилата за осъществяване на безплатно процесуално представителство и прекомерност на разноските. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се постанови отказ от присъждане на разноски на процесуалния представител на ищеца, а в условията на евентуалност – за тяхното намаляване.

Подаден е писмен отговор от адв.Д. Г. – процесуален представител на ищеца А. А. Я., в който са изложени съображеия за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд констатира следното по отношение на деловодните разноски, направени от ищеца в хода на първоинстанционното производство: А. А. Я. е предявил иск против „Кредирект“ЕООД за устанояване на нищожност на договор за потребителски кредит с предмет отпускане на кредит в размер 2000лв. Предявен е насрещен иск от „Кредирект“ЕООД за осъждане на А. А. Я. за сумата 976,25лв., представляваща неизплатена част от чистата стойност на кредита. С решение решение № 160/19.03.2026г. районният съд е уважил предявените главен иск и насрещен иск. Осъдил е „Кредирект“ЕООД да заплати на А. Я. по правилата на чл.78 ал.1 ГПК деловодни разноски в размер 102,71 евро, а на упъллномощения адвокат Д.Г. – 492,19 евро за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца пред районния съд. Също така съдът е осъдил А. Я. да заплати на „Кредирект“ЕООД деловодни разноски – 50лв. за платена ДТ за насрещния иск и 245,42 1 евро за платено адв. възнаграждение,270,98 евро. С обжалваното определение съдът е отказал да измени решението в частта на присъдените в полза на А. Я. и представляващия го адв.Г. разноски, по подадена молба от „Кредирект“ЕООД.

Въззивният съд приема следното по отношение на изложените в частната жалба възражения: не е нА.це злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца. Същият е подал освен настоящата искова молба, още една, посочена в частната жалба, по която е образувано гр.д. № 1645/2025г. на РРС. Жалбоподателят е поискал въззивният съд да изиска делото, но това действие не е необходимо. От извършената от настоящия съдебен състав проверка в ЕИСС се установява, че гр.д. № 1645/2025г. е приключило с решение, от съдържанието на което е видно, че между същите страни е разгледан правен спор относно друго договорно отношение. В този смисъл въззивният съд вече се е произнесъл с определение по ч.в.гр.д. № 169/2026г. При заведени две искови молби, правните основания на които се основават на различни факти, макар и водени между същите страни, не може да се приеме, че ищецът е злоупотребил с правото си на иск. Приложената към частната жалба съдебна практика на други съдилища в страната, при която между едни и същи страни са водени многобройни дела, е неприложима за настоящия случай, при който се сочат две заведени дела между А. Я. и „Кредирект“ЕООД – настоящото и още едно. Както бе уточнено по-горе, двете искови молби почиват на различни факти, което води до извод от необходимост от правна защита по двете дела, а не до превратно упражняване на правото на иск.

Съдът не споделя възражението за липса на предпоставките на чл.38 ал.1 т.3 ЗА поради липса на данни за близки отношения между ищеца и упълномощения от него адвокат. На въззивния съдебен състав е известно ообразуваното тълкувателно дело № 3/2025 г., ОСГТК, по което един от въпросите е има ли право съдът на преценка дА. са нА.це обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38 ал. 2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда. Към настоящия момент няма произнасяне на ВКС по поставения за тълкуване въпрос. Съдът приема съдебната практика, според която доверителят няма задължение да доказва нА.чието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дА. да окаже безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказА.я безплатната правна помощ адвокат. В този смисъл е определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение № 203 от 17.05.2022 г. по ч. т. д. № 2

1518/2021 г. на І т. о. на ВКС, определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч. т. д.№ 2370/2022 г. на І т. о. на ВКС, определение № 289 от 27.08.2020 г. по ч. т. д. № 992/2020 г на І т. о. и др.

По възражението за невъзможност да се установи дА. представеният пред районния съд договор за правна защита е относим конкретно към осъществяване на процесуална защита на ищеца по гр.д. № 1646/2025г. на РРС, съдът приема следното: по делото е представено пълномощно от А. Я. в полза на адв.Д.Г. с предмет процесуално представителство пред съда във връзка с договори за потребителски кредит, по които е страна А. Я., като го представлява и защитава по новообразуваните дела пред компетентния съд, да завежда и води дела до окончателното им приключване. Пълномощното не е оспорено от ответника – сега жалбоподател. От неговото съдържание се налага извод, че адв.Г. е надлежно упълномощен от ищеца да осъществи процесуално представителство в настоящото съдебно производство, което е с предмет именно договор за потребителски кредит със стана А. Я.. Представителната власт на адвоката не е оспорена в хода на съдебното производство. От друга страна, договорът за правна защита, който единствено е оспорен от ответника – сега жалбоподател, е неформален – писмената форма е за доказване, но не и за действителност. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36 ал.1 ЗА, независимо дА. между него и клиента е съставен или не писмен договор. Непосочването на конкретното гражданско дело в представения договор не е основание да се приеме, че подписА.те го страни не са в договорни отношения. След като в конкретното съдебно производство упълномощеният адвокат е извършил работата, за която е бил упълномощен, на същия се следва и възнаграждение. Предоставената безплатна адвокатска услуга в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА води до задължение на съда да определи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА. Като е определил възнаграждението на адвоката, районният съд е процедирал в съответствие със закона.

Следващото възражение в жалбата е относно завишен размер на присъденото адв.възнаграждение. Съдът приема следното: възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Настоящият случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно който минималното адв.възнаграждение в случая се определя на 309,19 евро, съотв. 371,03 евро с ДДС – цената на иска е 3047,33лв. и се определя от стойността на договора, съгл. трайно установената съдебна практика /вж. решение № 76/15.07.2016г. по т.д. № 888/2015 г., I т.о. на ВКС/.

Претендираното от адвоката и присъдено от районния съд възнаграждение в размер 492,19 евро не съответства на материално защитимия интерес на ищеца, фактическата и правна сложност на делото, извършената от адвоката работа. Възнаграждението не е съобразено и с изхода от правния спор, предвид факта, че е осъществена защита по два иска – главен и насрещен, от които главният иск е уважен, а по насрещния иск, който също е уважен, А. Я. е осъден. Упълномощеният адвокат е изготвил и депозирал една искова молба, подал е отговор и е осъществил защита по насрещния иск, проведено е едно съдебно заседание без 3 явяване на страните. В този случай възнаграждението следва да се определи в размера, определен по реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа – 371,03 евро с ДДС. Предвид изхода от правния спор – успешна защита по главния иск и осъждане по насрещния иск, на упълномощения от ищеца адвокат се следва половината от горното възнаграждение – 185,52 евро. Обжалваното определение следва да се отмени и да се постанови ново, с което решението на РС в частта за разноските да се отмени и присъденото в полза на адв.Г. адв.възнаграждение да се намА. на 185,52 евро.

Не са нА.це основания за отмяна на определението в частта, с която е отказано изменение на решението за присъждане на разноски в размер 102,71 евро в полза на А. Я., доколкото същите съставляват платена ДТ по главния иск, който е уважен в цялост.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 506/15.05.2026г. по гр.д. № 1646/2025г. на РС Разград в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Кредирект“ЕООД за изменение на решение № 160/19.03.2026г. по същото дело в частта на присъденото по реда на чл.38 ЗА в полза на адв.Д.Г. възнаграждение над размера 185,52 евро до размера 492,19 евро, като вместо това постановява:

Намалява присъденото с решение № 160/19.03.2026г. по гр.д. № 1646/2025г. на РС Разград възнаграждение, което „Кредирект“ЕООД е осъден да заплати на осн. чл.38 ЗА в полза на адв.Д.Г., от размера 492,19 евро до размера 185,52 евро.

Потвърждава определение № 506/15.05.2026г. по гр.д. № 1646/2025г. на РС Разград в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване /цената на иска е 3047,33лв. и определението попада в хипотезата на чл.280 ал.3 т.1 в.в. с чл.248 ал.3 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4