Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 940 от 05.10.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2884/2026
Вид
Решение № 940
Подписан
05.10.2026
Състав
ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Бургас, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Административно наказателно дело № 20262120202884 по описа за 2026 година Производството е образувано въз основа на жалбата на С. Р. П., от гр.

София, срещу Електронен фиш за налагане на глоба № ...., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който, за нарушение на чл. 139, ал. 6, ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 153,39 евро (300 лева).

С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш и за присъждане на направените деловодни разноски; изложени са съображения.

В проведеното открито заседание жалбоподателят се явява, поддържа жалбата си.

Представителят на административно-наказващия орган – АПИ – изразява становище за неоснователност на жалбата; моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, при извършената проверка, констатира, че жалбата е подадена в законовия срок, тъй като фишът е връчен на жалбоподателя на 15.07.2026 год., жалбата е подадена на 29.07.2026 год. от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът приема, че тя е 1 процесуално допустима.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено:

С устройство № 40991, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, е установено, че лек автомобил „............“, рег. № ..........., собственост на Р..П., се е движил на 08.04.2023 год., в 10.35 часа, в гр. Бургас, на път 99 км 6-156, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посочения автомобил не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

За установеното нарушение е издаден Електронен фиш за налагане на глоба № ...........на АПИ, с който за нарушение на чл. 139, ал. 6, ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1, ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер от 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, които съдът кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15, ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

За правилното решаване на делото следва да посочи, че легална дефиниция на понятието „Електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Това означава, че електронният фиш представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 год. по тълк. д. № 1/2013 год. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че 2 изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – по аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

В производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН намира приложение единствено за неуредените случаи – вж. чл. 189, ал. 14, ЗДвП. При издаването на електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта:

АУАН, служещ за слагане началото на производството и имащ характер на предявено административно обвинение, и наказателно постановление, имащо характер на правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното нарушение административно наказание. В този смисъл не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш установяване на нарушението става с автоматизирано техническо средство. В производството по издаването на електронен фиш не се издава акт, аналогичен на АУАН, и не се връчва такъв, поради което и не се изисква да се съобразяват сроковете, посочени в ЗАНН. В този смисъл е константната практика на АдмС – Бургас – вж. Решение № 646 от 6.04.2015 год. по к. н. а. х. д. № 253/2015 год. и Решение № 539 от 19.03.2015 год. по к. н. а. х. д. № 150/2015 год.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 год. по тълк. д.

№ 1/2014 год. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност, и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11, ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

С оглед изложеното следва изводът, че макар при издаването на електронни фишове да не се прилагат сроковете по чл. 34, ЗАНН, намират приложение разпоредбите на НК относно погасяването на наказателното преследване по давност. Давностният срок се изчислява от момента на извършване на деянието, който в случая е 08.04.2023 год., и зависи от 3 предвиденото за нарушението наказание. За извършване на визираното в електронния фиш нарушение, както към момента на довършването му, така и към настоящия момент, законодателят предвижда налагане на административно наказание „Глоба“. Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 , НК, наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок, по-дълъг от 3 години, а според чл. 81, ал. 3 от същия кодекс, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК (т. нар. обикновена давност).

Макар това да не е изрично посочено в цитираното по-горе тълкувателно постановление, в административно-наказателното производство следва да се прилагат и правилата на обикновената давност – в този смисъл е Решение № 1664 от 08.10.2018 год. по к. а. н. д. № 1573/2018 год. на АдмС – Бургас.

По делото не са налице доказателства , че давността е била прекъсвана след установяването на нарушението с техническото средство, като след този момент започва да тече 3-годишна давност. Административно-наказващият орган се е позовал на електронна справка за датата на издаване на електронния фиш – тази справка е представена едва във фазата на устните прения, като приложение към писмено становище на страната, и не е приета за част от доказателствения материал по делото, поради което съдът не следва да основава решението си на това доказателство.

След като липсват каквито и да е било данни тази давност да е била спирана или прекъсната, съдът намира, че обикновената давност по чл. 80, ал.

1, т. 5, НК е изтекла на 08.04.2026 год. Обжалваният електронен фиш е бил връчен на адресата му на 15.07.2026 год., видно от известието за доставяне – л.

8 по описа на делото, т. е. след изтичането на повече от 3 години от 4 извършване на нарушението.

Изтичането на погасителната давност за преследване по НК в административно-наказателния процес означава, че не следва да бъде издавано наказателно постановление, а ако такова е издадено, то следва да бъде отменено при съдебния контрол. По аналогичен начин стои въпросът и при издаден електронен фиш, който също следва да бъде отменен.

Съдът намира за неоснователно твърдението на АНО, че давността не е изтекла, тъй като не е изминал период от 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението, съгл. 81, ла. 3, НК. Тази разпоредба въвежда т. нар.

„Абсолютна давност“, която не изключва приложението на общата давност.

Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, съдът приема, че общата 3-годишна давност е изтекла поради липсата на спиране или прекъсване на времевия период, а това изключва приложението на абсолютната давност.

Въпреки уважаването на жалбата, молбата на С. П. за присъждане на деловодни разноски е неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства за направен от тази страна паричен разход във връзка с правната му защита в съдебния процес.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба № ...., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който, за нарушение на чл. 139, ал. 6, ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1, ЗДвП, на С. Р. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер от 153,39 евро (300 лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5