Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 362 от 15.03.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3449/2021
Вид
Решение № 362
Подписан
15.03.2022
Състав
Нели Куцкова, Яна Вълдобрева, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000503449 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 264930 от 21.07.2021г., постановено по гр.дело № 3399/2021г. на Софийския градски съд, ГО, 14 състав, Гаранционен фонд е осъден да плати на Б. Ч. Ч., на основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.558, ал.5 КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ, сумата 40 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.04.2019г., ведно със законната лихва от 19.11.2020г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лева до предявения размер 90 000 лева, частично претендиран от 120 000 лева, както и за законна лихва за периода от 29.10.2020г. до 18.11.2020г.; на основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, вр.чл.558, ал.5 КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ, Гаранционният фонд е осъден да плати на Б.Ч. и сумата 3 623,43 лева, като обезщетение за имуществени вреди, причинени от същия пътен инцидент на 24.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от 29.10.2020г. до 18.112020г.; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ГФ е осъден да плати по сметка на СГС сумата 1924,33, като разноски по делото и на основание чл. 38 ЗАдв е осъден да плати на адв.К.П. адвокатско възнаграждение в размер 1535,80 лева.

Въззивна жалба против решението е подадена от Б. Ч. Ч., чрез пълномощника адв. К.П., в частта, с която е отхвърлен искът за плащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лева до 60 000 лева, претендирани частично от общо обезщетение в размер 120 000 лева.

Жалбоподателят сочи, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен броя и вида 1 на причинените при ПТП телесни увреждания, обстоятелството, че пострадалият е претърпял три оперативни интервенции; продължителността на лечебния и възстановителен период, както и установения с гласните доказателства интензитет на търпените болки и страдания. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което на ищеца се присъди още сумата 20 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2020г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ГФ не е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца.

Въззивна жалба против решението на СГС е подадена и от ГФ, чрез пълномощника юрк. Т. М., в частта, с която са уважени предявените искове. Този жалбоподател смята, че по делото е останало недоказано наличието на противоправно и виновно поведение на водача на неидентифицирано МПС. Сочи, че единствената причина за настъпването на инцидента е в субективните действия на ищеца, който като мотоциклетист пада и пуска МПС да продължи да се плъзга до настъпването на удар със спрял автомобил. Поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на правилото на чл. 52 ЗЗД. Сочи, че в нарушение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД съдът не е отчел приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, който е управлявал мотоциклета с несъобразена и превишена скорост, както и не е упражнил достатъчен контрол върху превозното средство, като смята, че в случая следва да бъде прието съпричиняване в размер 80%. Предвид изложеното ГФ иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, Б.Ч., чрез пълномощника адв. К. П., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. Ч. Ч. с искова молба, с която против Гаранционен фонд са предявени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т.1, във вр.с чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 90 000 лева, частично претендирани от общо обезщетение в размер 120 000 лева и сумата 3 623,43 лева, като обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 24.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.10.2020г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 24.04.2019г., около 16,20 часа в гр. София в ж.к.Студентски град, по ул.Акад. Борис Стефанов, в района на магазин Фантастико, ищецът управлявал мотоциклет Ямаха с посока на движение от ул.

Атанас Манчев към ул. „8-ми декември“, когато в района пред входа на магазин Фантастико, от паркираните перпендикулярно автомобили внезапно неидентифициран автомобил с неустановен водач предприел маневра „движение 2 назад“, навлязъл върху платното за движение, по което се движил ищецът и със задната си част достигнал до средата на дясната пътна лента, след което спрял.

Сочи се, че за да избегне удара, ищецът реагирал с аварийно спиране, като мотоциклетът се наклонил на лявата си страна и паднал върху платното за движение. Според ищеца вина за настъпването на инцидента имал водачът на неидентифицирания автомобил, който в нарушение на правилата за движение по пътищата при предприемане маневра движение назад, не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за движението.

Ищецът твърди, че в резултат на инцидента получил телесни уврежданиядвойно кондилно счупване на левия крак и счупване на главата на лявата лъчева кост на лявата ръка; спешна медицинска помощ му била оказана в УМБАЛ „Света Анна” АД-София, където било проведено оперативно лечение на фрактурата на крака, а на левия лакет била поставена ортеза; на 30.07.2019 ищецът отново постъпил за лечение, поради болки в областта на долния ляв крайник и му била направена втора операция. Сочи, в резултат на причинените при ПТП травми претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Твърди, че направил разходи за лечение в общ размер 3 623,43 лева за закупуване на медикаменти, медицински изделия и плащане на потребителска такса.

В исковата молба се твърди, че автомобилът станал причина за процесното ПТП напуснал местопроизшествието, без да изчака пристигането на органите на Пътна полиция, като и до момента липсват данни за този автомобил и за водача му, поради което на 18.08.2020г. ищецът отправил до ГФ искане да му бъде платено обезщетение за причинените при ПТП вреди. Твърди се, че с писма от 29.10.2020г. и от 18.02.2021г. ответникът отказал плащане. Предвид всичко изложено ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираните суми, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът Гаранционен фонд оспорва предявените искове. Оспорва твърденията в исковата молба относно механизма на настъпване на инцидента и наличието на противоправно поведение на водача на неустановения автомобил. Поддържа, че представеният към исковата молба констативен протокол не обвързва съда относно описания в него механизъм на ПТП, тъй като е съставен единствено по данни на ищеца. Смята, че претендирният размер на обезщетението е силно завишен и не отговоря на принципа на справедливостта. Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че същият е нарушил разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП-управлявал е мотоциклета без поставена предпазна каска и с превишена скорост. Предвид изложеното ответникът иска да бъдат отхвърлени заявените претенции.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.04.2019г. в гр.София, около 16,20 часа в ж.к.Студентски град на ул.Академик Борис Стефанов, в района на магазин Фантастико е настъпило ПТП с участието на неидентифициран лек автомобил, с неустановен водач и мотоциклет Ямаха, управляван от Б.Ч., вследствие на което последният е получил 3 телесни увреждания.

За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът в първоинстанционното производство са приети като доказателства констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието с фотоалбум към него, изслушани са показанията на свидетел-очевидец на инцидента - Г. Л. Ю..

Прието е и заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Т.. Въз основа на тези писмени и гласни доказателства и заключението на САТЕ, въззивният съд намира за установен следния механизъм на ПТП: на 24.04.2019г. около 16,20 часа в гр.София, по ул.Акад. Борис Стефанов, на прав пътен участък, в района на магазин Фантастико, в светлата част на денонощието, в дясната пътна лента с посока от ул. Ат.Манчев към ул. 8 декември, с 45 км/час се движи мотоциклет Ямаха, управляван от ищеца. Вещото лице инж. Т. е установил, че улица „Акад.

Борис Стефанов“ се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента, а в дясно от мотоциклета е имало паркирани успоредно на платното за движение автомобили. Установено е, че пред входа на магазин Фантастико извън платното за движение, вдясно за посоката на мотоциклета, е имало паркирани автомобили, перпендикулярно на платното за движение, като на посоченото място е бил паркиран и неустановен автомобил, с предната част към магазина. Водачът на неустановения автомобил потегля на заден ход и автомобилът навлиза върху платното за движение, по което в същото време се движи мотоциклетът, управляван от ищеца. Автомобилът достигнал със задната си част до средата на дясната пътна лента за посоката на движение на мотоциклета и спрял.

Мотоциклетистът реагирал с аварийно спиране като наклонил мотора на лявата си страна, водачът паднал върху платното за движение, а мотоциклетът продължил движението си плъзгайки се по платното, като се ударил в задна дясна гума на автомобила. Мотоциклетистът се установил върху платното за движение на около 5 метра преди автомобила. Според инж. Т. причина за настъпване на ПТП се субективните действия на водача на неустановения автомобил, който навлязъл върху платното за движение в момент, в който по него се движи и приближава мотоциклет, като автомобилът е навлязъл в опасната му зона за спиране. Експертът е установил, че мястото на удара между неустановения лек автомобил и мотоциклета е на около 3м вляво по продължение на десния бордюр по посока на движение на мотоциклета и по дължина на платното за движение, в района на магазин Фантастико, като е настъпил в дясната пътна лента за посоката на движение на мотоциклета. Изчислил е, че опасната зона за спиране на мотоциклета при скорост на движение 45 км/час е около 30 метра и е направен извод, че ударът за мотоциклетиста е бил непредотвратим, тъй като отстоянието между мотора и мястото на удара е 20 метра, когато водачът на мотоциклета е имал възможност да види неустановения лек автомобил при опасна зона за спиране от 29,7метра. Посочил е, че ако водачът на мотоциклет Ямаха е управлявал мотора с 34,19 км/час или с по-ниска скорост, то би имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Обяснил е, че когато мотоциклетистът е задействал спирачната система в авариен режим, колелата на мотора се блокират и в това състояние мотористът не може да запази равновесие и най-често следва падане на мотора и водача на пътното платно. Вещото лице е посочило, че водачът на автомобила е имал възможност да забележи приближаващия го мотоциклет независимо от неговата скорост преди да навлезе върху платното за движение.