Решение № 2341 от 25.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2341 гр. София, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100510238 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 19.05.2021г., постановено по гр.д. № 23738/2019г. по описа на СРС, ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от „Ф.“ ЕООД срещу И.Т. Ч. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 24 429, 79 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен превод в полза на трето лице вместо на взискателя, на събраната по изпълнително дело № 636/2013г., присъединено към изпълнително дело № 315/2012г. по описа на ЧСИ И.Ч., сума от длъжника.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищецът „Ф.“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се оспорва приетия правен извод, че не е установена вреда за ищеца от незаконосъобразно проведеното изпълнително производство. Уточнени са фактическите обстоятелства на предявения иск, като е посочено, че ищецът не е твърдял, че органът по 1 принудително изпълнение е бил длъжен да преведе събраната сума в полза на „Ф.“ ЕООД. Конкретизирано е, че ищецът заявява, че той е придобил правото от взискателя „А.В.“ ЕООД по силата на сключен на 20.02.2015г. договор за цесия, по силата на което е легитимиран да получи вземането в размер на 24 429, 79 лева по изпълнителното дело. Релевира доводи, че ищецът е придобил това вземане с всичките съпровождащи го права, включително да води настоящия иск и да получи обезщетение във връзка с противоправното поведение на съдебния изпълнител. Поддържа, че от представените договори за цесия е ясна волята на страните да се прехвърлят всички съпровождащи вземането права, вкл. и срещу съдебния изпълнител. В чл. 5 от договора изрично било посочено, че се прехвърля цялото вземане по изпълнителното дело, дължимо от длъжника, ведно с всички съпровождащи го права. Счита, че това право на деликтно обезщетение е възникнало в патримониума на цедента и по силата на договора от 20.02.2015г. е прехвърлено в полза на ищеца. Изложени са съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно приложението на презумпцията по чл. 301 от ТЗ. Твърди, че в случая не е налице потвърждаване на плащането в полза на трето лице и вземането на взискателя не е удовлетворено, поради което към датата на сключване на договора за цесия такова вземане е съществувало и е могло да бъде прехвърлено. Направеният от първоинстанционния съд извод за нищожност на процесния договор за цесия поради липса на предмет бил необоснован и неправилен. Аргументира становище, че волята на цедента и цесионера е ясна – да се прехвърли вземането по издадения изпълнителен лист, включително и правото на обезщетение от накърняване на това право.

Поддържа твърденията си за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, който при липса на валидно изразена воля на взискателя /лично или чрез надлежно упълномощен процесуален представител/ е превел събраната в изпълнителното производство сума в полза на трето за изпълнението лице. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния му претендиран размер.

Въззиваемата страна И.Т. Ч. оспорва подадената въззивна жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и прави искане същото да бъде потвърдено. Излага, че в хода 2 на проведеното пред Софийски районен съд съдебно дирене ищецът не е ангажирал доказателства, подкрепящи наведените в исковата молба твърдения, поради което правилно първоинстанционният съд е приел исковата претенция за недоказана. Сочи, че е установено от фактическа страна, че въз основа на молба за образуване на изпълнително дело с вх.№ 6447/07.10.2013г. и приложен към нея изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 17495/2013г. на СРС, 67 състав, ЧСИ И.Ч. е образувал изпълнително дело № 20137830400636/2013г., с взискател по същото „А.В." ООД и длъжник „О.С.

Х." ЕООД. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно, с което управителят на взискателя „А.В." ООД упълномощава адвокат С.М.Р. да извършва процесуални действия по образуването и воденето на изпълнително производство след снабдяване с оригинала на изпълнителния лист по гр.д. № 17495/2013г. по описа на СРС, 67 състав, за удовлетворяване на вземането на представляваното от него дружество. С молба с вх. № 7058/23.10.2013г. взискателят „А.В." ООД е уведомил ЧСИ И.Ч., че разпределената на „А.В." ООД сума, в общ размер на 26 859, 58 лева следва да се преведе по банкова сметка, изрично посочена в молбата, с титуляр „К.Р.Г." АД. Видно от документите, съдържащи се в кориците на изпълнителното дело, с два кредитни превода от дата 23.10.2013г. ЧСИ И.Ч. е превел сумата по изрично посочената от процесуалния представител на взискателя с молба с вх. № 7058/23.10.2013г. банкова сметка, с което вземането на длъжника било удовлетворено още към 24.10.2013г. След направеното плащане по изпълнителното дело не са постъпвали каквито и да било молби и/или възражения относно направеното от ЧСИ И.Ч. разпределение и удовлетворяване на взискателя чрез превеждане на събраната сума на посочено от него трето лице, поради което и предвид пълното удовлетворяване на кредитора изпълнителното дело било прекратено през 2014г. В жалбата е посочено още, че молба с вх. № 909/12.02.2018г. с приложен договор за цесия от 20.02.2015г. е подадена почти 5 години след превеждане на сумите, въз основа на които е образувано изпълнителното дело и окончателното погасяване на задължението, респ. след приключване на изпълнителното производство. Въззвникът е изложил съображения за основателност на формираните от първоинстанционния съд изводи относно приложението на презумпцията, установена в нормата на чл. 301 от ТЗ.

Счита, че нареждането за плащане на третото лице от страна на действащия при превишаване 3 на пределите на представителната си власт адвокат М., представлява делегация за плащане едностранна сделка, срещу която „А.В.“ ООД не се е противопоставило незабавно след узнаването и последиците от същата са настъпили в правната сфера на мнимо представлявания. По тези съображения въззиваемият счита, че с потвърждаване на плащането в полза на трето лице, вземането на взискателя е удовлетворено, поради което към датата на сключване на договора за цесия с ищцовото дружество такова вземане не е съществувало, респективно не е могло да бъде прехвърлено. Това има за последица недействителност на договора, поради липса на предмет, което правилно е прието в обжалваното съдебно решение.

В отговора на въззивната жалба са изложени и съображения, че по делото не е установено противоправно поведение на ответника. Поддържа се, че съдебният изпълнител не е овластен да решава правни спорове, а да привежда в изпълнение подлежащи на изпълнение актове. Частният съдебен изпълнител е образувал изпълнително производство и е предприел съответни изпълнителни действия въз основа на валиден изпълнителен титул, като видно от документите, съдържащи се в кориците на изпълнителното дело, задължението, въз основа на което е образувано последното, е изплатено по посочена от взискателя с молба с вх. № 7058/23.10.2013г. банкова сметка още същия ден. Без значение е кой е титулярът на банковата сметка, посочена в молбата от процесуалния представител на взискателя. Съдебният изпълнител превежда дължимите суми по изпълнението на взискателя и длъжника въз основа на платежни нареждания по посочени от тях банкови сметки чл. 455, ал.2 и ал. 3 ГПК. Съдебният изпълнител не е нито задължен, нито овластен да проверява По тези съображения е направен извод, че не е налице фактическия състав на съдебно предявеното вземане, тъй като не е установено противоправно поведение на ответника, както и реално настъпила вреда в патримониума на ищеца. Освен това, чии са сметките, посочени за изплащане на сумите по изпълнителното дело. ишецът не е страна в изпълнителното производство, тъй като дружеството не е взискател по делото и не е конституиран като такъв, а на следващо място претендираните да му се дължат суми, са били отдавна заплатени по посочената от взискателя „А.В." ООД банкова сметка за погасяване на задължението по издадения в полза на последния изпълнителен лист от 30.07.2013г. по гр.д. № 17495/2013г. по описа на СРС, 67 състав, предвид което предявените искове били неоснователни.

Твърди се още, че видно от представения в първоинстанционното производство договор за цесия, сключен на 20.02.2015г., в чл. 5 от същия, страните са уговорили, че предмет на договора е вземане на „А.В.“ ООД, дължимо от „К.Р.Г.“ АД , получено без основание, което вземане представлява главница по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 17495 по описа на СРС за 2013г. в 4 размер на 21 000 лв. с ДДС, ведно с присъдената лихва от 3 429, 79 лв., ведно с дължимите лихви от момента на падежирането на сумата в размер на 3 338.27 лв. и ведно с всички съпровождащи го права, привилегии и акцесорни задължения, обезпечения и принадлежности, дължими от длъжника „О.С. Х." ЕООД. В другия договор за цесия, от същата дата в чл. 5 е посочено, че се прехвърля цялото вземане по изпълнителното дело 636/2013г. по описа на ЧСИ И.Ч., дължимо от длъжника „О.С. Х." ЕООД, ведно с дължимите законни лихви и всички съпровождащи го права, привилегии и акцесорни задължения, обезпечения и принадлежности, дължими от длъжника „О.С. Х." ЕООД. Правилно първоинстанционният съд в постановеното съдебно решение е тълкувал волята на страните по тези два договора, като е приел, че страните са изразили съгласие да се прехвърлят правата срещу длъжника по изпълнителния лист и единия от двата посочени по-горе негови сурогата вземане за връщане на получено без основание. Вземане срещу длъжника не е съществувало, поради и което такова не е могло да бъде прехвърлено на цесионера. Същевременно, вземането срещу съдебния изпълнител е с различен източник, а именно извъндоговорен и с различни страни - взискателя и съдебния изпълнител, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че това вземане не е част от правата по изпълнителния лист, без това изрично да е посочено от страните в договора за цесия. От съдържанието на договора е ясна волята на страните да се прехвърлят права срещу двама длъжници - „О.С. Х." ЕООД и „К.Р.Г." АД, но не и срещу съдебния изпълнител. Предвид несъществуването на прехвърленото с процесния договор за цесия вземане, е направен извод, че същият е нищожен поради липса на предмет и не може да легитимира ищеца като носител на спорното вземане. Развити са и съображения в условията на евентуалност, че процесният договор за цесия е симулативен и е съставен само за нуждите на настоящия процес. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано.

Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗК „Л.И.“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Третото лице-помагач на страната на ответника – „К.Р.Г.“ АД /в несъстоятелност/ оспорва въззивната жалба. Позовава се на разрешенията по ТР № 5/2014г., ВКС, ОСГТК, съгласно които на недействителността на волеизявление от лице, действало като представител, без да има представителна власт, може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В случая обаче ищецът е трето за правоотношението по упълномощителната сделка лице, поради което не може да релевира възражения за недействителност.