Решение № 1307 от 07.05.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1307

Русе, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20267200700124 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на М. А. Н. от гр. Русе, чрез пълномощника му адвокат И. Д. от АК - Русе, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]от 26.01.2026 г., издадена от старши полицай от РУ Троян при ОДМВР – Ловеч, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от шест месеца до една година. В жалбата се наведени твърдения за незаконосъобразност, съответно нищожност на оспорената заповед, поради липса на компетентност на издателя, неспазване на установената в закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречия с материалния закон и несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят твърди, че установеното нарушение представлява маловажен случай. Сочи, че ПАМ е наложена за срок от шест месеца до една година, поради което за него останал неясен конкретния период, за който е наложена мярката. Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се направените в производството разноски.

Ответникът – старши полицай от РУ Троян при ОДМВР – Ловеч, не се представлява и не взема становище по жалбата. В придружително писмо вх. № 883/25.02.2026 г. на началник на РУ Троян се иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване - адресат на акта и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е до АС – Русе чрез РУ Троян при ОДМВР - Ловеч на 05.02.2026 г., в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, считано от съобщаването на акта на 26.01.2026 г., удостоверено в самия акт.

Разгледана по същество, тя се явява частично основателна.

Съдът намира, че оспорената ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган. Според чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № (не се чете) - 233/30.01.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Ловеч (л. 12 и л. 13 от преписката) са делегирани правомощия на длъжностни лица от ОД на МВР – Ловеч да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. С т. 1.14 от тази заповед са оправомощени и служителите от звена „Патрулно-постова дейност“, заемащи длъжността „старши полицай“ в структурите на „Охранителна полиция“ към районните управления при ОД на МВР – Ловеч, които могат да прилагат посочените принудителни административни мерки. Издателят на оспорената заповед попада в категорията на оправомощените длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително и съставеният срещу водача АУАН серия GA № 3344144 от 26.01.2026 г. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, съдът намира, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Съдът не констатира при издаването на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат конкретно посочени принудителни административни мерки за конкретно определени нарушения. Правилата, разписани в посочената норма, са императивни и при наличие на визираните предпоставки административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага предвидената в закона ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката по чл. 171, т. 2а от същия закон се налага с мотивирана заповед. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, какъвто е и настоящият случай, ПАМ „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, се налага за срок от 6 месеца до една година. Следователно при определяне срока на ПАМ, за разлика от самото задължение за нейното прилагане при наличието на визираните в закона предпоставки, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, която следва да упражни в рамките на определената в закона продължителност на мярката. Разпоредбата на чл. 169 от АПК предвижда, че при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административните актове. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя, освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали не е упражнил превратно предоставеното му право на оперативна самостоятелност и дали взетото решение съответства на целта на закона.

В оспорената заповед за прилагане на ПАМ действително липсва конкретно определен срок, за който тя е приложена, в рамките на посочената в закона продължителност на мярката – от 6 месеца до една година. Тоест органът не е упражнил предоставената му от закона оперативна самостоятелност, тъй като не е посочил срок на действие на ЗППАМ. В административния акт обаче е налице изрично препращане към съставения АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, в който ясно е описано извършеното от водача – жалбоподателя М. А. Н. – нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като е цитирана и ЗППАМ № 25-1085-000-432/27.10.2025 г., с която той е лишен от право да управлява МПС по административен ред. Още повече, че жалбоподателят не оспорва установената от административния орган фактическа обстановка, като не са ангажирани и доказателства, от които тя да бъде опровергана нито в административното, нито в съдебното производство. Напротив, в жалбата си водачът не само не е оспорил установеното с АУАН нарушение, но е направил изявление, че действително е управлявал процесния автомобил.

В тази връзка съдът намира, че липсата на конкретно посочена продължителност на срока на наложената ПАМ не съставлява нарушение с такава тежест, че да се приеме, че липсва надлежно властническо волеизявление, което да обоснове обявяване нищожността на оспорената заповед. Напротив, административният акт е издаден от компетентен орган и при наличието на законовите предпоставки за това, като органът ясно е демонстрирал волята си, при условията на обвързана компетентност, да издаде акт, с който да приложи спрямо жалбоподателя ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Неупражненото по същество право на определяне продължителността на срока при условията на оперативна самостоятелност не води до нищожност на акта, нито до неговата отмяна като унищожаем, а обосновава единствено неговото изменение в частта относно продължителността на мярката.

Липсата на конкретно определен срок на приложената ПАМ не засяга самото материалноправно основание за издаване на акта, а единствено обема на упражнената от административния орган оперативна самостоятелност при индивидуализиране продължителността на мярката в рамките на предвидения от закона диапазон. В случая всички елементи от фактическия състав на чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП са безспорно установени, поради което административният орган е действал при условията на обвързана компетентност относно самото налагане на ПАМ. Следователно е налице ясно и недвусмислено формирано властническо волеизявление за прилагане на мярката, като непълнотата на акта касае единствено продължителността на нейното действие. Поради това, както беше посочено, допуснатият порок не е от естество да обуслови незаконосъобразност на акта в неговата цялост, нито обосновава извод за липса на валидно волеизявление, обуславящо неговата нищожност.

Същевременно разпоредбата на чл.172, ал.2, пр. последно от АПК изрично овластява съда да измени административния акт, когато порокът засяга отделен негов елемент, без да е налице основание за цялостната му отмяна. В случая съдът не замества волята на административния орган относно необходимостта от прилагане на ПАМ, а единствено отстранява непълнотата при определяне продължителността на мярката в рамките на вече предвидените от закона граници. При липсата на упражнено правомощие за определяне на тази продължителност, респ. на изложени мотиви по този въпрос, съдът намира, че приложената ПАМ следва да бъде изменена чрез определяне на минималния предвиден от закона срок, което в най-пълна степен съответства и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

Противното разрешение, а именно отмяната на административния акт изцяло поради липса на конкретно определен срок, би довело до отпадане на принудителната административна мярка спрямо лице, за което безспорно е установено управление на МПС след лишаване от право да управлява по административен ред, и би поставило формалния порок над превантивната и преустановителна цел на закона, насочена към защита живота и здравето на участниците в движението по пътищата.

Неоснователни са и наведените в жалбата възражения относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Маловажният случай е институт на ЗАНН и е неприложим в административното производство, при което следва да бъде съобразяван, както вече беше посочено, принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. С решението си съдът, макар и по различни съображения, изменя оспорения акт, като определя продължителността на ПАМ за минималния предвиден в закона срок. Във връзка с възражението за нарушаване на принципа на съразмерност следва да се вземе предвид и обстоятелството, че от представената с преписката справка за нарушител/водач (л. 5 – л. 11 от преписката) е видно, че жалбоподателят е многократно наказван за нарушения по ЗДвП, като понастоящем са му отнети всички контролни точки.

На следващо място, целта на ПАМ по ЗДвП е да преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще възможността за противоправно управление на превозно средство от лице, извършило административно нарушение с висока степен на обществена опасност, с оглед гарантиране живота и здравето на останалите участници в движението. В конкретния случай са изпълнени всички предпоставки за прилагане на мярката, тъй като законодателят е предвидил управлението на МПС от лице, което е неправоспособен водач, да бъде последвано от прекратяване регистрацията на превозното средство, независимо дали водачът е негов собственик. С прекратяване на регистрацията се отнема възможността за използване на ППС в нарушение на ЗДвП, което може да преустанови извършването на следващи административни нарушения, както и настъпването на вредните последици от тях.

С оглед фактите по делото съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел и същата е изцяло съобразена с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.