Решение № 103 от 05.08.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Кърджали, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20235100500342 по описа за 2023 година

С решение № 13 от 20.03.2023 г., постановено по гр. д. № 209/ 2022 г., Районен съд – Чепеларе е отхвърлил предявения от Е. Р. П. от гр. Р. иск, с правна квалификация чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено спрямо Районен съд - Мадан, че Е. Р. П. не дължи на Районен съд - Мадан сумата от 265 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист от 16.12.2016 г. по НОХД № 143/2016 г. по описа на РС Мадан, от които 260 лева направени разноски и 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. д. № 24/2022 г. по описа на СИС при РС - Мадан.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Е. Р.

П., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като неправилно.

Излагат се съображения, че правото на принудително изпълнение по отношение на вземането в размер на 265 лева е погасено по давност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да признае за установено, че въззивникът не дърлжи на РС – Мадан сумата от 265 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 24/2022 г. по описа на 1

ДСК при РС – Мадан.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия – Районен съд – Мадан, с който се излагат съборажения за нейната неоснователност. Иска се съдът да потвърди атакуваното решение.

При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие зе установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е предявен иск от Е. Р. П. срещу Районен съд – Мадан, с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи на Районен съд - Мадан сумата от 265 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист от 16.12.2016 г. по НОХД № 143/2016 г. по описа на РС - Мадан, от които 260 лева направени разноски и 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. д. № 24/2022 г. по описа на СИС при РС - Мадан.

Не е спорно по делото, че за процесната сума от 265 лева, от която 260 лева – присъдени разноски по НОХД № 143/2016 г. по описа на РС – Мадан, и 5 лева – за служебно издаване на изпълнителен лист, е издаден изпълнителен лист от 16.12.2016 г. Въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 339/2016 г. по описа на ЧСИ Т. В., с рег. № *** на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС – С.. С възлагателно писмо Районен съд – Мадан, в качеството му на взискател, е възложил на ЧСИ В. събирането от длъжника Е. Р. П. на следните държавни вземания: по сметка на РС - Мадан сумата от 260 лева, представляваща разноски, както и сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист. До длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 000**/09.01.2017 г., ведно с копие от подлежащия на изпълнение акт, връчено на същия по пощата с известие за доставяне на 12.01.2017 г. С молба изх. № ***/13.02.2019 г., Районен съд – Мадан е възложил на ЧСИ Т. В., на основание чл. 18 от ЗЧСИ, да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и да определя начина на изпълнение.

2

С постановление за прекратяване от 04.05.2022 г. на ЧСИ В. изпълнителното производство по изп. дело № 339/2016 г. по описа на същия е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Същото не е обжалвано и е влязло в сила на 31.05.2022 г.

С молба изх. № 420/16.05.2022 г. взискателят РС - Мадан е поискал от ЧСИ да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист. С протокол от 15.07.2022 г. изпълнителният лист е върнат на РС - Мадан. Въз основа на възлагателно писмо от РС - Мадан с приложен към него оригинал на горепосочения изпълнителен лист, с разпореждане на ДСИ от 18.07.2022 г. е образувано изп. дело № 24/2022 г. по описа на СИС при РС – Мадан. В писмото е направено искане ДСИ да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, да направи справки, да набавя документи, книжа и др., след което да насочи изпълнението чрез налагане на запори, възбрани, опис на имущество. В хода на принудителното изпълнение на основание чл. 458 от ГПК държавата в лицето на НАП е присъединена като взискател, до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 10.08.2022 г., извършени са справки за притежаваното от него имущество и наличието на регистрирани трудови договори.

На 26.09.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като е изпратено запорно съобщение с изх. № ****/26.09.2022 г. до работодателя "П. **" ****, връчено на 03.10.2022 г., както и е наложен запор на собствения на длъжника лек автомобил марка и модел „М.“ с рег. № ** **** **, като е изпратено съобщение за наложения запор до ОД на МВР Пловдив, сектор на пътна полиция КАТ, връчено на 07.10.2022 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и доводите му във въззивната жалба, спорно по делото е погасено ли е по давност правото на принудително изпълнение по отношение на процесното вземане в размер на 265 лева и в частност – прекъсва ли давността депозираната на 13.02.2019 г. от взискателя молба до ЧСИ.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В тази връзка, с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на 3 изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. А съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В тази връзка, в мотивите по т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че с молбата от 13.02.2019 г. за възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ по изпълнително дело № ***/2016 г. по описа на ЧСИ Т. В. се прекъсва погасителната давност по отношение на процесното вземане. Това е така, тъй като с възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ и в частност – с възлагането на ЧСИ да определя начина на изпълнение, взискателят по същество иска от частния съдебен изпълнител предприемане на необходимите изпълнителни действия в зависимост от извършеното 4 проучване и установеното имущество на длъжника. В потвърждение на това е и обстоятелството, че подлежи на връщане нередовна молба за изпълнение, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ, освен при наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Впрочем, последното е прието изрично и в мотивите на т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г.

Или, въззивният съд намира, че с възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ се прекъсва давността по отношение на вземането, доколкото същото включва искане на взискателя за прилагане на изпълнителни способи, които са подходящи с оглед установеното имущество на длъжника. Обстоятелството, че ЧСИ не е предприел изпълнително действие, въпреки възлагането на такива от страна на взискателя, е ирелевантно в случая за прекъсването на давността.

Както е посочено и в мотивите на т. 3 на Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г., погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.

Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.

Предвид гореизложеното, жалбата е неоснователна, а решението на районният съд – правилно, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 280, ал.

3, т. 1, предл. 1 от ГПК, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 20.03.2023 г., постановено по гр. д.

№ 209/2022 г. по описа на Районен съд – Чепеларе.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6