Решение № 421 от 09.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Пазарджик, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220103865 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата Б. Ф. С., ЕГН ********** чрез пълномощника си адвокат А. А. А. от Адвокатска колегия – Пазарджик, с адрес за призоваване:

***** твърди, че е страна по договор за заем Microcredit Online № 903200114448/14.09.2022 г., сключен с ответника „Микро Кредит“ АД, ЕИК ЕИК 202073629, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, с който й бил отпуснат паричен заем в размер на 1 100,00 лева, платим на 15 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 94,65 лева, при ГЛП в размер на 40,48% и общо дължима сума, включваща главница и договорна лихва, възлизаща на 1 419,75 лева.

На същата дата сключила с ответника и договор за допълнителни услуги № 9032-00111448/14.09.2022 г. към договора за потребителски кредит, с който се задължила да заплати възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 1 166,85 лева, разсрочено на датата на погасителните вноски по договора за кредит. С него вноската по кредита възлизала на 172,44 лева на месец, а общо дължимата сума по договора с включена главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги на 2 586,60 лева.

Твърди, че за погасяване на задължения по договора за кредит е извършила плащания в размер на 2 242,28 лева, част от тях чрез ,,Изипей“ АД, а друга част в офис на ответника, като за плащанията не получила платежен документ.

Поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради противоречие с закона, тъй като в него не бил посочен ГПР.

1

Счита също така, че възнаграждението за допълнителни услуги се явява разход по кредита и следвало да се включи в ГПР, но за да не допусне това, кредиторът използвал правната форма на „пакет от допълнителни услуги“, чрез който да заобиколи забраната на закона за по-висок размер на ГПР и с позволени средства да постигне непозволен правен резултат.

Намира, че заплащането на допълнителната услуга по съществото се явява добавка към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за кредитора, която би увеличила стойността на договора, а основната цел на тази клауза била неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя.

С оглед недействителността на договора за кредит твърди, че дължи единствено задължението за главница, поради което по кредита били недължимо платени 1 142,98 лева.

Поради това моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявен за недействителен договорът за заем поради противоречие със закона, да бъде обявен за нищожен на договорът за допълнителни услуги към договора за заем поради заобикаляне на закона и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1 142,28 лева, платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноските по делото.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Микро Кредит“ АД не е подал отговор на исковата молба.

Със становище, подадено преди първото по делото съдебно заседание чрез пълномощника му адвокат Г. М. от Софийска адвокатска колегия, ответникът оспорва иска, но не излага конкретни възражения против него.

Не сочи доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между „Микро Кредит“ АД в качеството на заемодател и Б. Ф. С. в качеството на заемополучател е сключен договор за паричен заем Microcredit № 9032-00114448/14.09.2022 г., при следните параметри: размер на отпуснатия заем – 1 100,00 лева, обща сума за погасяване – 1 419,75 лева, срок на договора – 15 месеца, дата на първо плащане – 25.10.2022 г., фиксиран лихвен процент – 40,48 %, брой погасителни вноски – 15, размер на погасителна вноска – 94,65 лева, начин на усвояване – в брой на касите на Изипей.

На същата дата между страните е сключен и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00111448/14.09.2022 г., с който „Микро Кредит“ АД е предоставил на потребителя пакет от допълнителни услуги ,,Комфорт“ със срок – 15 месеца, вноска – 77,79 лева, число на плащане – 252 то число, описание на допълнителните услуги – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заем, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право за участие в специални промоции. Общият размер на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е 1 166,85 лева.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза от ответното дружество не е предоставена информация на вещото лице за това на коя дата и по какъв начин е усвоен кредита, какви суми са платени по него и какви задължения са погасени по двата договора. Според постъпилата по делото справка от ,,Изипей“ АД ищцата е направила плащания в полза на ,,Микро Кредит“ АД в общ размер на 1 659,67 лева, както следва: на 14.09.2022 г. – 586,67 лева, на 20.01.2023 г. – 173,00 лева, на 20.04.2023 г. – 180,00 лева, на 21.06.2023 г. – 180,00 лева, на 28.08.2023 г. – 185,00 лева, на 26.09.2023 г. – 175,00 лева, на 31.10.2023 г. – 180,00 лева. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, действителният размер на ГПР по договора за заем е 48,90 %.

Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, действителният размер на ГПР по договора за заем, като се включи дължимото възнаграждение за допълнителна услуга „Комфорт“ в размер на 77,79 лева месечно е 345,21 %.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск по чл. 22 от ЗПК за недействителност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, кумулативно съединен с установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за нищожност на договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит поради заобикаляне на закона и с осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума въз основа на недействителен договор за потребителски кредит.

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит и нищожност на договора за допълнителни услуги в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на сочените от нея пороци на договорите, водещи до тяхната недействителност, а по иска за неоснователно обогатяване – заплащането на сочената от нея сума на ответника.

По иска за неоснователно обогатяване в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на годно правно основание за задържане на сумата, в т.ч. валидно облигационно правоотношение между страните по договор за кредит.

3

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателство, че са сключили договор за заем Microcredit № 9032-00114448/14.09.2022 г., имащ правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Неговата действителност следва да се преценява с оглед изискванията на специалния закон – ЗПК, и с оглед общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на договора за потребителски кредит с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищцата основания.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК д оговорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки.

В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. е разяснено, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за лихви и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват. Изведено е заключение, че това понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на кредита, и тези, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва да са ясни за потребителя. Съгласно чл. 10, ал. 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит посочва по ясен начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредита, както и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

Последователната практика на СЕС – например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 приема, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по договора за потребителски кредит, също както непосочването на ГПР. По тези съображения съдът приема, че чл. 10, § 4

2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, инкорпорирана във вътрешното законодателство съгласно § 2 от ДР на ЗПК, трябва да се тълкува в смисъл, че когото в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочени разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В сключения между страните договор за потребителски кредит не е посочен размер на ГПР. Такава клауза изобщо не се съдържа в процесния договор, нито от съдържанието на останалите клаузи на договора може да се направи извод за размера на ГПР по кредита. Клауза, регламентираща размера на ГПР, липсва и в приложения погасителен план към договора за кредит.

Липсата на един от най-съществените елементи от съдържанието на договора за потребителски кредит се намира в пряко противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, лишава потребителя от възможността да направи предварителна преценка за оскъпяването на кредита и финансовата тежест, която трябва да поеме, и води до недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. Ето защо предявеният иск за недействителност на договора за потребителски кредит следва да бъде уважен изцяло.

По иска за нищожност на договора за допълнителни услуги:

Не е спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че между страните е сключен договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00114448/14.09.2022 г., по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемополучателя комплект от допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, а потребителят се е задължил да заплати определено възнаграждение.

Договорът за допълнителни услуги има своето правно основание в чл.

10а, ал. 1 от ЗПК, доколкото е сключен между заемодателя и заемополучателя въз основа на договор за потребителски кредит и има за предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще предостави на заемателя във връзка с отпуснатия кредит.