Решение № 33 от 24.01.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200776 по описа за 2022 година Касационното производство е образувано по отделно депозирани жалби от подсъдимия М. Р. Д. и от служебния му защитник – адвокат Е. Е. от АК Велико Търново против въззивна присъда № 13/23.06.2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановена по ВНОХД № 145/2022 г., с която е била частично отменена и потвърдена присъда № 6/15.02.2022 г. на Районен съд – Велико Търново по НОХД № 787/2021 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционната присъда подсъдимият М. Д., роден на ********* г. в гр. ........, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 28.12.2020 г. в гр. Велико Търново, в апартамент на ул.“Народни будители“ №33, чрез използване на техническо средство - ключ за входната врата, отнел от владението на баща си Р. П. Д. от същия град, без неговото съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - паричната сума на обща стойност 2571.61 лв., собственост на етажните собственици П. Т., И. К., Й. С., Г. М., С. Н., З. Б., П. В., Б. З., А. А., Т. Н., Р. К., Н. П., М. С. и Д. Р. и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатата сума е върната, поради което за извършено престъпление по чл. 197, т. 3, вр. с чл.

195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, при условията на чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, му наложил наказание пробация със следните пробационни мерки:

- Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от три години;

1

- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години;

- Включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие за срок от три години.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК съдът е постановил да се зачете и приспадне при изпълнение на наказанието пробация времето, през което подсъдимият е бил задържан и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“.

Съдът е признал подсъдимия М. Д. за невиновен в това да е извършил горното деяние в немаловажен случай, в условията на повторност, поради което го оправдал по обвинението за престъпление с квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия М. Д. са били възложени деловодните разноски, както и тези за назначения служебен защитник, като съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства.

С атакуваната пред ВКС въззивна присъда първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият М. Д. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.195, ал.1, т.7 от НК и в частта, с която спрямо него са приложени чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, предл. 2, във вр. чл.194, ал.1 от НК и наложеното наказание е определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и вместо това въззивният съд е постановил, че признава подсъдимия М. Д. за виновен по обвинението за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК, поради което и на основание чл.36 и чл.54 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване със съответното приспадане по чл.59 от НК.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил да се приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия М. Д. наказание три месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, наложено по одобрено от съда споразумение №122/15.08.2019 г. по НОХД №1401/2019г. по описа на РС – Велико Търново, в сила от същата дата и е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.

В касационните жалби, поддържани в съдебно заседание пред ВКС от подсъдимия лично и чрез новоназначения служебен защитник – адвокат С. Р. от АК - Велико Търново, както и в писмени допълнения към тях се изтъкват доводи, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по обвинението за квалифицирана кражба или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния или на първоинстанционния съд или изменение в частта за наказанието, като бъде приложен институтът на условното осъждане по чл.66 от НК или потвърждаване на първоинстанционната присъда, с която е наложено наказание пробация.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационните жалби и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила, тъй като безспорно е установено авторството на деянието, предмет на 2 обвинението в лицето на подсъдимия Д. и квалифициращите признаци на кражбата – използване на техническо средство и повторност в немаловажен случай предвид конкретните предходни осъждания на дееца, размера на отнетата парична сума и старателната предварителна подготовка от страна на дееца. По отношение на наказанието лишаване от свобода и доколкото същото е наложено в установения в закона минимум от една година представителят на ВКП счита същото за справедливо и неналагащо изменение на обжалваната присъда. Счита за законосъобразно и приложението на чл.68, ал.1 от НК относно привеждането в изпълнение на наложено по предходно осъждане наказание три месеца лишаване от свобода, тъй като деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на предишно условно осъждане и по време на изтърпяване на наказание пробация по друго наказателно дело.

В лична защита в съдебните прения подсъдимият М. Д. заявява, че предишните му осъждания са без значение, защото си е признал вината и е понесъл последствията за тях, но отрича да е извършил кражбата, предмет на процесното обвинение. В последната си дума моли жалбите да бъдат уважени.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са основателни, макар и не по всички изложени в тях съображения.

На първо място следва да се разгледа възражението за незаконен състав, доколкото евентуалната му основателност е абсолютно основание за отмяна на обжалваната присъда. Същото обаче е неоснователно, тъй като се аргументира с доводи, които са неотносими към хипотезите и диспозициите на разпоредбите на чл.29, ал.1 и ал.2 от НПК. Конкретно касаторът – подсъдим счита за незаконен въззивният състав, който е постановил обжалваната пред настоящата инстанция въззивна присъда, поради участие на съдия Е. П. като негов председател след като същият е участвал в съдебния състав по ВЧНД № 346/2021 г. по описа на ОС – Велико Търново, осъществил съдебен контрол относно потвърдената от РС – Велико Търново в проведеното разпоредително заседание по НОХД №787/2921г. на РС - Велико Търново мярка за неотклонение „домашен арест“, взета спрямо подсъдимия Д. в ДП. Видно от материалите по приложеното ВЧНД №346/2021 г. с определение № 222/14.07.2021 г. съдия П. действително е участвал във въззивния съдебен състав, който е разгледал жалбата срещу потвърдената от районния съд мярка за неотклонение, като е отменил протоколното определение на РС - Велико Търново от 08.07.2021 г. по НОХД №787/2021 г. в частта му по т.6 на чл.248, ал.1 от НПК и вместо мярката за неотклонение „домашен арест“ е взел по-лека такава, а именно гаранция в пари – в размер на 500 лв. За да облекчи по този начин процесуалното положение на подсъдимия въззивният състав не е взел отношение по същество на обвинението, а се е ограничил да коментира единствено оборената презумпция по чл.63, ал.2, т.1 от НПК от наличните по делото доказателства 3 и дори е направил извод, че обоснованото предположение подсъдимият да е извършил вмененото му престъпление, на което се е позовал районният съд, е разколебано (вж. л.9-10 от ВЧНД № 346/2021 г. на ОС – Велико Търново).

При тези данни участието на съдия П. във въззивния съдебен състав в съдебното производство за контрол върху мярката за неотклонение не може да обуслови пречка за участието му в съдебния състав, който е постановил обжалваната понастоящем въззивна присъда по смисъла на чл.29, ал.1, т.1, б.“в“ или чл.29, ал.2 от НПК, както се сочи в касационната жалба на подсъдимия Д.. В първия случай законът установява забрана за участие на съдия, който е участвал в състава на съда, постановил определение за прекратяване на наказателно производство, а такова предвид процесуалното развитие на делото до момента не е постановявано нито от съдебен състав с участието на съдия П., нито от друг съдебен състав. Не е налице пречка и по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК, тъй като от мотивите на цитираното определение, с което председателстваният съдебен състав от съдия П. е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия Д. в по-лека, както и от другите обективни данни по ВЧНД №346/2021 г. и по ВНОХД №145/2022 г., двете на ОС – Велико Търново, съответно разгледани и решени с участие на съдия П., не могат да се изведат данни за негова предубеденост и/или заинтересованост от изхода на делото. Посочените в касационната жалба на подсъдимия решения на ВКС са неотносими към процесния случай, защото преди разглеждане и решаване на въззивното дело, по което е постановена атакуваната присъда, съдия П. не се е произнасял за установеността на фактите от предмета на доказване по чл.102 от НПК, нито е постановил или контролирал определение по чл.243 от НПК за прекратяване на наказателното производство, каквито казуси касаят цитираните от подсъдимия съдебни решения на касационната инстанция.

Напълно несъстоятелно е твърдението на подсъдимия за „нерегламентирани извънпроцесуални връзки на прокуратурата със съда“, които в жалбата се обосновават с факта, че мотивите към първоинстанционната присъда са изготвени на 02.03.2022 г. и съобщени на страните с разпореждане №331, получено от прокурора на 04.03.2022 г., а преди това, чрез куриерска пратка, прокурорът е подал въззивния протест срещу първоинстанционната присъда. Видно от материалите по делото прокурорът е подал въззивния протест на 02.03.2022 г., което действително е станало преди да получи съобщението за изготвяне на мотивите към първоинстанционната присъда, но това се обяснява с факта, че диспозитивът на присъдата е бил обявен в публично съдебно заседание на 15.02.2022 г., в присъствието на страните, като районният съд изрично ги е уведомил, че поради фактическа и правна сложност на делото, на основание чл.308, ал.2 от НПК мотивите ще бъдат изготвени в тридесетдневен срок. Същевременно и видно от съдържанието на протокола от същото съдебно заседание съдът е разяснил на страните, в това число на подсъдимия, че петнадесетдневният срок за обжалване и протест се изчислява от обявяване на присъдата, а не от съобщението за изготвяне на мотивите към присъдата. Иначе казано, подаването на въззивния протест на 02.03.2022 г. е резултат от съобразения и 4 предварително разяснен на страните от съда преклузивен законоустановен срок за атакуване на присъдата пред въззивната инстанция. Това процесуално поведение на прокурора се преценява като добросъвестно и не може да обоснове основание за неговия отвод и/или такъв на членовете на първоинстанционния съдебен състав, поради което не е налице абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в незаконен първоинстанционен състав, както неправилно счита подсъдимият.

Не е споделим и доводът за нарушено право на защита поради привличане на подсъдимия в качеството на обвиняем в ДП за престъпление, извършено на 28.01.2021 г., което обективно е невъзможно да бъде открито един ден по - рано - на 27.01.2021 г. Действително бащата на подсъдимия е сигнализирал за извършеното посегателство върху инкриминираната парична сума на 27.01.2021 г., но от разследването се е установило, че деянието е извършено на 28.12.2020 г., а не на 28.01.2021 г. Именно датата 28.12.2020 г. е посочена като време на извършване на деянието, предмет на обвинението, както в постановлението за привличане на подсъдимия в качеството на обвиняем по чл.219, ал.1 от НПК (вж. л.16, т.1 от ДП), така и в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт (вж. л.3-8 от НОХД №787/2021 г. на РС – Велико Търново). В обстоятелствената част на обвинителния акт е уточнено, че на 28.01.2021 г. подсъдимият е разбрал от сестра си за разкритата от баща му кражба на процесната парична сума, но кражбата е извършена на 28.12.2020 г., поради което и доколкото предходните инстанции са ангажирали наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление на така поддържаната от обвинението дата, не може да се приеме за основателен доводът за нарушено право на защита на това основание.