Решение № 1831 от 31.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1831 гр. Бургас, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120100799 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, предявени от “Йеттел България” ЕАД, гр.София, против М. В. Г. от гр.Бургас.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 783.64 лв., от която 292.34 лв. – неплатени задължения за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги – за отчетен период от 05.07.2020г. до 14.02.2021г., по Допълнително споразумение за мобилен № * от 04.08.2020г. към Договор за мобилни услуги от 30.08.2016г., Договор за мобилен номер * от 09.10.2019г. и Договор за мобилен номер * от 31.12.2019г.; 256.83 лв. – лизингови вноски, включая 20.93 лв. – по Договор за лизинг от 09.10.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за мобилен номер *, и 235.90 лв. – по Договор за лизинг от 31.12.2019г., сключен във връзка с договорен абона-мент за мобилен номер *, и 234.47 лв. – неустойка за предсрочното прекратя-ване на договорните абонаменти, както следва: 63.17 лв. за този от 09.10.2019г. за мобилен номер *; 74.98 лв. за този от 31.12.2019г. за мобилен номер *, и 96.32 лв. за този от 04.08.2020г. за мобилен номер * , по крайна данъчна фак-тура № 7317544606 от 15.03.2021г. , ведно със законната лихва считано от 18.11.2022г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 7479/2022г. на РС Бургас. Претендират се разноски.

Ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Х. С., признава претенциите за месечни абонаментни такси и за лизингови вноски, а тази – за неустойката, оспорва като неоснователна и иска от Съда да я отхвърли, евентуално – уважи частично.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Йеттел България” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от 1

ГПК против Г. за исковата сума, по ч. гр. дело № 7479/2022г. на РС Бургас , при-ложено към настоящото.

Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя и наличието на правен интерес у ищцовото дружество от водене на предявените установителни искове.

Н а 30.08.2016г. между “Йеттел България” ЕАД и Г. е сключен Договор з а мо-билни услуги за мобилен номер *, сменен впоследствие на *, въз основа на Заявление за смяна на номер от 18.06.2018г.

На 04.08.2020г. страните са сключили Допълнително споразумение към него – за абонаментен план Тотал+, с промо месечна абонаментна такса от 30.99 лв., при стандартна такава от 33.99 лв. + стойността на допълнителните услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца.

На 09.10.2019г. Г. е сключила с ищеца Договор за мобилни услуги за мобилен номер * за абонаментен план Джуниър 11.99 лв. с неограничени минути в мо-билната мрежа на Теленор, с месечна абонаментна такса от 11.99 лв. + стойността на до-пълнителните услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца, както и Договор за лизинг за мобилно устройство KIDS WACH модел MyKi Touch YELLOW, с об-ща лизингова цена от 71.76 лв. с ДДС, платима на 23 равни месечни вноски от по 2.99 лв., при стандартна цена на апарата /в брой, без абонамент/ – 189.99 лв.

На 31.12.2019г. Г. и “Йеттел България” ЕАД са сключили и Договор за мобил-ни услуги за мобилен номер * – за абонаментен план Тотал+, с промо месечна абонаментна такса от 12. 9 9 лв., при стандартна такава от 15.99 лв. + стойността на допъл-нителните услуги, съобразно приложена Ценова листа, за срок от 24 месеца, както и Дого-вор за лизинг за мобилно устройство MOTOROLA модел One Macro 64GB Purple + E6 Play с обща лизингова цена от 566.16 лв. с ДДС, платима на 23 равни месечни вноски – по 23.59 лв., при стандартна цена на апарата /в брой, без абонамент/ – 691.90 лв.

Въз основа на така обсъдените писмени доказателства, неоспорени по надлежния ред в хода на настоящото производство, следва да бъде направен извод, че между страните са възникнали и съществували твърдените в исковата молба облигационни правоотношения, основани на договорите за мобилни услуги – от 30.08.2016г., 09.10.2019г. и 31.12.2019г., и Допълнителното споразумение от 04.08.2020г. към първия от тях, включително и в процесния период от 05.07.2020г. до 14.02.2021г., както и по договорите за лизинг от 09.10.2019г. и 31.12.2019г.

По делото са представени данъчни фактури, издадени за абонаментните такси и цената на ползваните услуги, дължими от ответницата по трите договора, по които се претендират общо 292.34 лв., както следва: по № 7307990286/05.08.2020г. – 0.90 лв. за отчетен период на потребление 05.07 – 04.08.2020г.; по № 7312259311/15.11.2020г. – 117.83 лв. за отчетен период на потребление от 15.10 до 14.11.2020г.; по № 7313555281/15.12.2020г. – 82.54 лв. за отчетен период на потребление от 15.11 до 14.12.2020г.; по № 7314934797/15.01.2021г. – 82.54 лв. за отчетен период на потребление 15.12.2020 – 14.01.2021г., и по № 7316233807/ 15.02.2021г. – 8.53 лв. за отчетен период на потребление от 15.01. до 14.02.2021г. Същите, няма спор между страните, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е редовно водено – по тази причина не е допуснато извършването на ССЕ, и съобразно разпоредбата на чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказателство, досежно отразените в тях обстоятелства по предоставянето на мобилните услуги.

При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е заплатил на ищеца горната сума, поради което предявеният установителен иск за нея е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

При нейна доказателствена тежест, Г. не е ангажирала и доказателства да е за-платила 2 на ищеца претендираните вноски по двата договора за лизинг, всички с настъпил падеж.

Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.205 от ЗЗД, досежно същите – за су-мата от общо 256.83 лв., се явява доказан по основание и размер, и като такъв следва да бъ-де уважен изцяло.

В процесните договори за мобилни услуги е предвидено, че ако бъдат прекратени преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на клиента, или при нарушение на задълженията му по тях, включая и по ОУ, последният дължи неустойка, равна на сбора от стандартните за съответния план месечни абонаменти до края на срока, но не повече от 3кратния размер на стандартната месечна абонаментна такса без ДДС, както и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок. Предвидено е, също така, че ако е предоставено устройство за ползване на услугите, потребителят дължи и разликата между неговата стандартна цена в брой без абонамент съгласно действащата към момента на сключването на договора ценова листа и заплатената от него при получаването цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.

Съдът намира, че така уговорени, неустойките не излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Възраженията на ответната страна за недействителност на клаузите от договорите, досежно същите, са неоснователни.

Безспорно се установи в хода на настоящото производство, че ответницата не е заплатила на ищеца дължимите месечни абонаментни такси за периода от 15.10.2020г. до 14.02.

2021г. по всеки един от трите договора за мобилни услуги, както в срока по чл.27 от Общите условия на “Йеттел България” ЕАД – указания във фактурите такъв, но не по-късно от 18 дни след издаването им, така и към датата на приключване на устните състезания по делото.

Съгласно чл.75 от приложимите Общи условия, п ри неспазване на което и да е задължение по Част ХІІІ или в случай че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, а в чл.19б, б.”в” е предвидено, че ако клиентът не е заплатил дължимите суми след изтичане на сроковете за това, той може да прекрати едностранно индивидуалния до-говор с него или да откаже сключването на нов.

Нито в договорите, обаче, нито в Общите условия на ”Йеттел България” ЕАД, е уреден редът за едностранното им прекратяване от доставчика на услугата по вина на абоната при наличие на горната хипотеза, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.87, ал.1, изр. посл. от ЗЗД, а именно – с нарочно писмено изявление, както това е уговорено изрично за потребителя в чл.19а от ОУ. Това задължение за мобилния оператор може да бъде изведено – по аналогия, и от разпоредбата на чл.19в, б.”г” от ОУ , съгласно която, в случай че потребителят е нарушил съществено или системно ОУ, дружеството има право едностранно да прекрати индивидуалния договор, срочен или безсрочен, с 1-месечно писмено предизвестие.

При доказателствена тежест за ищеца да установи пълно и главно обстоятелствата, на които основава претенцията си – в случая, че надлежно е упражнил правото си да прекрати действието на процесните договори, сключени с ответницата, респективно – в негова полза да е възникнало вземане за уговорените неустойки, той не е ангажирал каквито и да било релевантни доказателства, а в исковата молба дори не е посочил датата, на която твърди да е сторил това.

При това положение, следва да се приеме, че за Г. не е възникнало валидно за-дължение да заплати на ”Йеттел България” ЕАД претендираните в настоящото производ-ство неустойки в общ размер от 234.47 лв.

Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за тази сума е неосно3 вателен и следва да се отхвърли изцяло.

Върху главниците се дължи законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 18.11.2022г., до окончателното им изплащане.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете: общо 100 лв. за ДТ, 133.33 лв. за възнаграждение за особения представител и общо 560 лв. за платени адвокатски възнаграждения.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. Г., с ЕГН: **********, *, че същата дължи на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: *, сумата от общо 292.34 лв. с ДДС, представ-ляваща неизплатени задължения за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за отчетен период от 05.07.2020г. до 14.02.2021г. по Допълнително споразумение от 04.08.2020г. към Договор за мобилни услуги от 30.08.2016г. за мобилен № *, Договор за мобилни услуги от 09.10.2019г. за мобилен номер * и Договор за мобилни услуги от 31.12.2019г. за мобилен номер * , и сумата от общо 256.83 лв. – лизингови вноски, в това число: 20.93 лв. по Договор за лизинг на мобилно устройст-во KIDS WACH модел MyKi Touch YELLOW от 09.10.2019г., сключен във връзка с дого-ворен абонамент за мобилен номер *, и 235.90 лв. по Договор за лизинг на мо-билно устройство MOTOROLA модел One Macro 64GB Purple + E6 Play от 31.12.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за мобилен номер *, ведно със за-конната лихва върху тях, считано от 18.11.2022г. до окончателното им изплащане, за кои-то е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 7479/2022г. на РС Бургас , а по отношение на сумата от общо 234.47 лв. – неустойка за предсрочното прекра-тяване на договорните абонаменти – по вина на абоната, както следва: 63.17 лв. за този от 09.10.2019г. за мобилен номер *; 74.98 лв. за този от 31.12.2019г. за мобилен номер *, и 96.32 лв. за този от 04.08.2020г. за мобилен номер * , ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователна.

ОСЪЖДА М. В. Г. да заплати на “Йеттел България” ЕАД на-правените в заповедното и настоящото производства разноски: общо 233.33 лв. за държав-ни такси и възнаграждение за особения представител, както и платени адвокатски възна-граждения в общ размер от 560 лв.