Решение № 3895 от 27.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3895 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330104225 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от М.

Д. А.С. срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болка, страдание, изпитан стрес) от инцидент, настъпил на ***г. в междублоковото пространство в района на административен адрес- гр. ***, ул. „***“ № ***, при който ищцата била захапана за десния крак от безстопанствено куче, за което Община Пловдив не е взела съответни мерки за грижа и надзор, ведно със законната лихва върху главни цата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 22.03.2023г./ до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че на ***г. около 17.30ч. ищцата се е прибирала към дома си, когато в междублоковото пространство в близост до ул. „***“ № *** внезапно към нея се затичало безстопанствено куче. Въпреки, че ищцата се придвижвала спокойно и не е провокирала ответно поведение по какъвто и да било начин, безстопанственото куче я захапало за десния крак. Ищцата се опитала да се отскубне, но това още повече разярило животното и то предприело по- силен хват с устата си. В този момент друго безстопанствено куче тръгнало към първото ( което било захапало ищцата ) и успяло да го сплаши. Ищцата успяла да се отскубне от захапката на кучето и побягнала към входа на своя жилищен блок, който се намирал в близост. Ищцата сочи, че около кучето нямало лице, което да се възприеме като негов стопанин, а и самото животно нямало каишка или друг белег, който да ги идентифицира като нечия собственост. Дори напротив- на своето ухо, животното носело жълт маркер. След инцидента, ищцата посетила ***, където раната била промита и й била поставена инжекция против тетанус. Впоследствие си поставила и инжекция против бяс. След инцидента ищцата била в шок и сънувала кошмари.

1

Изпитвала физическа болка и било необходимо да приема обезболяващи. Повече от десет дни след инцидента изпитвала страх да излиза извън жилището си сама. Стресът от случилото се оставил негативен отпечатък върху психиката на ищцата, като вече изпитвала нежелание да общува с животни. Поддържа се, че Община Пловдив не е изпълнила задълженията си по чл. 40 и чл. 41 от Закона за защита на животните, тъй като не е положила дължимата грижа и надзор с цел предотвратяване на агресивно поведение спрямо хората. Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Пловдив. Оспорва се искът по основание и размер. Сочи се, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между причинените увреди и твърдяното ухапване от куче. Сочи се, че не са налице данни кучето да е безстопанствено. Релевира се възражение за съпричиняване като се твърди, че ако ищцата е била по- бдителна при преминаването си през междублоковото пространство, инцидентът би могло да бъде избегнат. Моли се искът да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност, да бъде редуцирано дължимото обезщетение. Претендират се сторените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, съответно с доклада по делото е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че междублоковото пространство на ул. „***“ № *** се намира на територията на Община Пловдив.

От представения по делото лист за преглед на пациент с КДБ/ СО от ***г. / л. 6 / се установява, че на посочената дата ищцата е постъпила в *** с основна диагноза „ухапване или удар от куче“. Констатирано е, че е налице рана от ухапване с етиология от куче и характеристика на съчетание между разкъсно- контузни и прободни рани в областта на дясната подбедрица. Не е констатирана инфекция. В лиса за преглед е отразено, че раната е обработена и е наложена стерилна превръзка.

От представения по делото лист за преглед на пациент с КДБ/ СО от ***г. / л. 8 / се установява, че на посочената дата ищцата е постъпила отново в *** с основна диагноза „ухапване или удар от куче“. Осъществена е манипулация – поставяне на ваксина.

В представеното по делото СМУ № ***г., издадено от лекар в отделение по Съдебна медицина при *** / л. 7/ е отразено, че по задната повърхност на дясната подбедрица на прегледаното лице ( ищцата), се установява поставена стерилна превръзка. След осъществен преглед и след запознаване с представената медицинска документация е изведено заключение, че е налице рана от ухапване от куче на дясната подбедрица.

От ответника по делото е представено уведомително писмо, издадено от ОП „*** / л. 32- 33/ , което обаче не носи релевантна за настоящото производство информация.

В цитираното писмо (което е съставено за целите на процеса) се съдържа своеобразен отчет за осъществената дейност от общинското предприятие в периода 01.01.2022г.31.12.2022г. и 0101.2023г.- ***г. ( брой получени сигнали за безстопанствени кучета на територията на район „***“ в гр. *** и брой уловени кучета). Цитираното писмо обаче, по никакъв начин не обслужва тезата на ответната страна, касаеща липса на причинноследствена връзка между получените от ищцата травматични увреждания и твърдения от нея механизъм на настъпване увредата.

От показанията на св. С.- *** на ищцата ( л. 36 от делото) се установява, че на процесната дата ***г. е бил в общото им жилище на адрес- гр. ***, ул. „***“ № ***.

Ищцата също е била в жилището, когато е решила да изхвърли боклука в намиращия се в близост до блока кош за отпадъци. Около пет минути след излизането си, ищцата се е 2 върнала в жилището, като е била видимо уплашена и притеснена. Разказала на свидетеля, че след като е хвърлила боклука и се е запътила към входа на блока, в гръб е била нападната и ухапана по десния крак от бездомно куче. Разпознала е, че кучето е бездомно по поставения характерен маркер върху ухото му. Свидетелят погледал крака на ищцата, като там ясно се виждала рана от ухапването. Ищцата се обадила на спешен тел. 112, с цел да подаде сигнал за кучето, което я е ухапало. Същото и друг път е било забелязвано в района от свидетеля и се е държало агресивно. След това, свидетелят и ищцата посетили Спешен кабинет при ***- ***, където раната била промита и превързана. Била поставена и инжекция против тетанус. Няколко дни след това, ищцата посетила инфекциозно отделение при ***- ***, където й била поставена инжекция против бяс. Свидетелят изтъква, че непосредствено след ухапването ищцата е била в шок и е изпитвала силен стрес и уплах. Около седмица след инцидента ищцата не е имала желание да излиза извън жилището. Сочи, че около два месеца след инцидента е държала да не излиза сама и да разхожда своето дете само с придружител.

Видейки по- голямо куче, дори и да е на повод, ищцата е изпитвала страх и е предпочитала да го заобиколи. Свидетелят изтъква, че физическата болка от ухапването е продължила около месец. През това време ищцата не е приемала медикаменти, като единствено раната от ухапването е промИ.а регулярно.

От показанията на св. А. – *** на ищцата ( л. 36 гръб- л. 37) се установява, че е разбрала за инцидента още в същия ден ( ***г.). След ухапването, ищцата се е обадила по телефона и е уведомила свидетелката за случилото се. Информирала я е и че се намира в Спешен кабинет, където й се оказва нужната медицинска помощ.

Свидетелката е посетила ищцата в нейния дом на следващия ден. Видяла е, че ищцата има рана и поставена превръзка на десния крак. Ищцата съобщила на свидетелката, че раната е промИ.а и че са й поставени инжекции против бях и тетанус. Свидетелката сочи, че на ищцата й е отнело около половин година да се възстанови психически от инцидента. Лично свидетелката е придружавала ищцата ежедневно, тъй като последната е отказвала да излезе от жилището си без придружител. Сочи, че преди инцидента ищцата не е изпитвала страх от кучета, а след случилото се дори не може да премине в близост до куче.

Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетелите, като счита поднесената от тях информация за обективна, логически последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Съдът счита за нужно да посочи, че макар и двамата разпитани свидетели да не са присъствали при самия инцидент, то те са възприели състоянието на ищцата непосредствено след ухапването и са били са до нея през целия възстановителен процес. Предвид това, казаното от свидетелите е от съществено значение при изясняване не само механизма на настъпване на увредата, но и обема и обхвата на причинения физически и емоционален дискомфорт.

По правните аспекти на спора:

Отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД е обективна, притежава обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни и противоправни действия.

Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа ( отговорността на възложителя на работата е гаранционно- обезпечителна ); настъпване на вреда; пряка причинно- следствена връзка между противоправното поведение и настъпилата увреда.

Искът за обезщетяване на вреди причинени от ухапване от безстопанствени кучета намират правното си основание в чл. 49 ЗЗД ( в тази връзка - решение по гр. дело № 1155/2009 г., IV- ти г. о. на ВКС и Решение по гр. дело № 2398/2008 г., I- во г. о.

3

ВКС ). Пасивно отговорна страна е съответната Община, на чиято територия е настъпило вредоносното събитие. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения ( чл. 40, 41, 42, 47 Закон за защита на животните) по организиране залавяне на безстопанствените кучета и настаняването им в приюти, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места, отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД като юридическо лице, на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.

В конкретния случай, безспорно се установи, че на процесната дата (***г. ) ищцата е била нападната от безстопанствено куче в междублоковото пространство на административен адрес- гр. ***, ул. „***“ № ***. В тази връзка са показанията на разпитаните в хода на производството свидетели. Последните, макар и да не са присъствали на самия инцидент, са възприели състоянието на ищцата непосредствено след вредоносното събитие. В тази връзка, св. С. е видял мястото на ухапването и белезите, оставени по десния крак на ищцата преди раната да бъде обработена и превързана от медицински специалист. Изложеното от свидетелите се потвърждава и от представената по делото медицинска документация – Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО от ***г. / л. 6/ и СМУ № ***г. / л. 7/. И в двата цитирани документа е отразено, че раната на десния крак на ищцата е с етиология от куче и е съчетание от разкъсно- контузни и прободни характеристики. Съобразно изложеното, то е налице пряка- причинно следствена връзка между причинените на ищцата медикобиологични увреди и описаното в исковата молба нападение от безстопанствено животно- куче. Не съществува и съмнение, че кучето ухапало ищцата е безстопанствено. От показанията на св. С. се изяснява, че кучето ухапало ищцата е било с поставен маркер на ухото- белег, характерен за безстопанствените животни, които са вече маркирани по реда на чл. 47, ал. 6 ЗЗЖ от служители на общината.