Акт от 26.09.2022, Административен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н И Е

№154 гр. Габрово, 26.09.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН

КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

ДИЯН АТАНАСОВ при секретаря Мариела Караджова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово Александър Александров, като разгледа докладваното от съдия Атанасов КАНД № 155 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от адвокат Х.П., в качеството й на пълномощник на Р.С.П., ЕГН:**********, с адрес ***, против решение № 90 от 11.07.2022 г. по АНД № 365/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1752-000181/21.04.2022 г. на Началника на РУ Габрово, издадено против жалбоподателя, с което на основание 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер от 20.00 лв.

Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението на РС Габрово с мотиви за незаконосъобразност и неправилност на същото. По същество излага доводи, че относно разпоредбата на чл. 105 ал. 1 от ЗДвП, за чието нарушаване е наложено административното наказание, има противоречива съдебна практика, но счита, че в същата няма уредени два различни състава на административни нарушения. Забранено е ограничаването на видимостта през челното, задното и страничните стъкла на автомобила, ограничаващи видимостта на водача към пътя, каквото представлява намалената прозрачност на стъклата на МПС чрез поставяне на тъмно фолио /хипотеза различна от фабричното потъмняване/. В практиката си ВАС приема, че тълкувана през определението на пар. 6, т. 5 от ДР на ЗДвП за «ограничена видимост», разпоредбата означава, че законодателят забранява ограничаване видимоста чрез външни за автомобила обстоятелства. Поставянето на тъмно фолио редуцира прозрачноста на стъклата, следователно - от значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност е фактът до какъв процент е намалена прозрачността посредством поставянето му. Предвид това, съдът неправилно е приел, че ограничаването на видимостта не подлежи на специално количествено изследване. След като АНО е приел, че прозрачността на стъклото е била намалена, то е следвало да изследва дали намаляването е било в границите на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на ООН. Според т. 6.3.1.1. от чл. 6.3 «Тълкуване на резултатите» общата светлопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са на разположение на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70%. В тежест на наказващия орган е да докаже наличието на нарушение, като извърши съответните замервания и съгласно чл. 57 ал. 1 т. 5 пр. посл. от ЗАНН да посочи доказателствата, които потвърждават нарушението. В конкретния случай не са посочени никакви доказателства, които да потвърждават извършване на нарушението или да установяват, че предното стъкло на автомобила е с намалена прозрачност, чиято стойност не е в границите по чл. 105 ал. 3 от ЗДвП.

Стойността на затъмняване на стъклата е елемент от фактическия състав нарушението и непосочването й в наказателното постановление води до непълнота в описанието на нарушението и до неговата неяснота, което затруднява привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се вменява и да организира адекватно своята защита. Непосочването на това обстоятелство и доказателствената му необезпеченост водят до невъзможност да се установи дали жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

В с.з. адвокат П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба Началник на РУ на МВР

Габрово към ОДМВР Габрово не заема становище по жалбата и не изпраща представител в с.з.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на постановеното първоинстанционно съдебно решение, което следва да се потвърди.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Габрово, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Габрово и наведените от касационният жалбоподател възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била спорна между страните.

На 11.04.2022 г., около 18:33 ч., свидетелите Р. И. и Г.

И., в изпълнение на служебните си задължения като полицейски служители в РУ – Габрово, спрели движещ се по ул. „Генерал Дерожински” до № 59 в гр. Габрово лек автомобил „Ауди А6” с рег. № ***. При извършената проверка свидетелите установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя, който е и собственик на превозното средство. Свидетелите възприели, че предното панорамно стъкло на автомобила е затъмнено посредством поставено защитно фолио, което ограничавало видимостта на водача към пътя. Поради това св. Р. И. приел, че Р.С.П. е извършил нарушение по чл. 105 ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че управлява горепосочения лек автомобил, негова собственост, на който видимостта през предното панорамно стъкло била ограничена чрез залепено защитно фолио.

Свидетелят Р. Иванов е съставил против касационния жалбоподател АУАН серия GA, №593735.

Въззивният съд е потвърдил издаденото въз основа на акта наказателно постановление № 22-1752-000181/21.04.2022 г. на Началника на РУ Габрово, като е приел, че от събраните гласни и писмени доказателства се доказва по несъмнен начин извършено нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП. Правилно за нарушението административнонаказващият орган бил наложил съответното наказание по чл. 185 ЗДвП. В мотивната част на процесния АУАН, както и в атакуваното наказателно постановление, ясно и недвусмислено е вписано, че поставеното фолио е довело до ограничаване видимостта на водача към пътя, т.е. първата наказуема хипотеза по чл.

105 ал. 1 от ЗДвП. Изписването в диспозитива на нейния пълен текст с включване и на втората такава – намаляване на прозрачността, може да се разглежда като непрецизност, която не е съществена. С оглед на това не може да се приеме и второто възражение на жалбоподателя – за недоказаност на нарушението поради липса на надлежно измерване на стойностите на намаляване на прозрачността на предното стъкло, което не следва да се извършва при установената форма на изпълнително деяние.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Решаващият състав на РС Габрово е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, свидетелските показания, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Няма допуснати съществени процесуални нарушения, които до водят до ограничаване на правото на защита на лицето, вкл. и на нарушения по формата на АУАН и НП. Административнонаказателното производство е протекло при спазване на законовите изисквания. АУАН е съставен в присъствието на и връчен на адресата, който е могъл да вземе участие от самото начало на процедурата. НП е издадено от компетентен орган, а наложената санкция е в законоустановения размер, като не е необходимо тя да се мотивира, при положение, че не може да се определи по-нисък такъв, съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Пряко относимите факти към съставомерните признаци на нарушението са подробно описани в АУАН и НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Тежестта на доказване е върху наказаното лице. В разглеждания случай констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели и не са оборени от касационния жалбоподател. Процесното административно нарушение е описано като ограничение на видимостта /намалена прозрачност/ през предното панорамно стъкло на автомобила, осигуряващо видимостта на водача към пътя, чрез залепено защитно фолио, т. е. в обстоятелствената част на АУАН и НП е описано в какво се изразява ограничаването на видимостта и конкретно е посочено за кое стъкло се отнася същото.

Съгласно чл. 105, ал. 1 ЗДвП забранено е ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации (Правило № 43). Въведената с обсъжданата законова разпоредба забрана има за цел да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на водача през стъклата на моторното превозно средство и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от производителя начин на ползване. Изискванията към моторните превозни средства са въведени с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2 ЗДвП цел - да бъдат запазени живота и здравето на участниците в движението, да бъде улеснено тяхното предвижване и да бъде опазено имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства - чл. 139, ал. 1 ЗДвП. А съгласно чл. 9 ППЗДвП се разрешава движението само на пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените такива.

Видимост, за целите на Закона за движението по пътищата, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното средство само по себе си трябва да създава възможно най-благоприятните условия на водача за неговата видимост. Съгласно легалното определение на § 6, т. 55 от ДР на ЗДвП, "намалена видимост" е налице при здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и други подобни. А съгласно § 6, т. 56 от ДР на ЗДвП "ограничена видимост" е налице при стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на видимостта. Дадените от законодателя специални дефиниции на употребите в закона понятия сочат, че за целите на този закон законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост, различна от изискваната. При намалена видимост, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления - здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при ограничената видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на видимостта - стръмнини, завои, други препятствия.

Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са външни за моторното превозно средство. В хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са свързани със самото превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните възможности за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване на видимостта се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата.