Решение № 688 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000501144 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 718/4.02.2025г., постановено по гр.д.№ 4783/2022г. по описа на СГС, ГК, I ГО, 5 с-в, е осъдена Столична община, да заплати на Л. И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от средна телесна повреда - счупване на горния край на лявата раменна кост – закрито, причинена на 22.09.2021 г. в гр.С., при падане, поради наличие на дупка на десния тротар на ул.“Деде Агач“ в посока ул.“Нишава“, на пресечката на двете улици, стопанисвани от Столична община, ведно със законната лихва, считано от 22.09.2021г. до окончателното изплащане. Осъдена е Столична община да заплати на Л. И.

Б., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1205 лв.

Осъдена е Столична община да заплати на адвокат М. Д. от АК – С., на основание чл. 38, ал.

2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лв. Осъдена е Столична община да заплати на СГС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, направените по делото разноски за вещо лице в размер на 300 лв.

Решението е обжалвано от Столична община, чрез юрисконсулт С.В., с доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Възразява срещу приетото от съда, че е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане-непозволено увреждане поради това, че Столична община на основание чл.30, ал.4 ЗП е следвало да поддържа тротоара, тъй като не е доказано, че инцидентът е настъпил на него. Сочи, че не е доказана причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и настъпилия вредоносен резултат, като не следва да се кредитират заключението по съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания на св.Б..

1

При условията на евентуалност претендира да се намали определеното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е завишено по размер. Поддържа, че съдът не е обсъдил възможността за съпричиняване, като инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, времето не е било лошо, пострадалата не е положила необходимото внимание и е имала възможност да види липсващата настилка и да я избегне.

Излага, че не е доказано лечението на ищцата да е протекло по-продължително от обичайното, което според вещото лице е в рамките на 3-4 месеца. Била е хоспитализирана за периода 23.09.2021г до 30.09.2021г и се е лекувала 38 дни в домашно-амбулаторен режим, не е имала усложнения и остатъчни последици.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят исковите претенции или да се намали определеното обезщетение.

Ответната страна-Л. И. Б., чрез адв.М.Д. от САК, е оспорил въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя относно механизма на инцидента, тъй като е установен от заключението по СМЕ и свидетелските показания, които не са опровергани.

Относно размера на вредите поддържа, че съдът е отчел всички обстоятелства, релевантни за определяне на размера на обезщетението. Излага доводи, че възражение за съпричиняване не е наведено пред първата инстанция. Претендира присъждане на адвокатски хонорара на основание чл.38 ЗАДв. за оказана безплатна правна помощ.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част и по същество правилно.

Ищцата Л. И. Б. е посочила, че на 22.09.2021 г. в гр. С., в ж.к. „Стрелбище“ вървяла по десния тротоар на ул. „Деде Агач“ към ул. „Нишава“, като на пресечката на двете улици попаднала в дълбока несигнализирана и необезопасена дупка на тротоарното платно, паднала и си счупила горния край на раменната кост на лявата ръка. Събитието настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, в присъствието на свидетели.

Непосредствено след инцидента, поради пулсираща болка, отоци и деформация в областта на лявото рамо, ищцата посетила „ВМА“ ЕАД, където била прегледана и били извършени рентгенографии. В болницата било установено, че е получила фрактура на проксимален хумерус /счупване на горния край на раменната кост/ - закрито вляво, с костен дефект.

Ищцата била хоспитализирана в медицинското заведение през периода от 23.09.2021 г. 30.09.2021 г., където й била извършена операция под интубационна анестезия-репозиция на фрактурните кости с поставяне на костна пластика с фибуларен графт, както и остеосинтеза с плака и винтове. Ползвала отпуск по болест за период от 38 дни при домашно-амбулаторен режим. Лечението й продължило в домашни условия. Травматичните увреждания затруднили движенията на лявата й ръка за дълъг период от време, поради което се нуждаела от помощта на близките си за хигиенно-битовото си обслужване. След инцидента, в резултат на преживения стрес, имала проблеми със съня и често изпитвала безпокойство. Към настоящия момент не се била възстановила напълно, все още изпитвала болка в областта на оперативната рана при натоварване и рязка промяна на климатичните условия.

Посочила е, че причина за настъпването на инцидента е неизпълнение на задължения на Столична община да обезопаси и да поддържа в изправност пътя, за което носи отговорност, съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 167 от ЗДвП и чл. 31 от Закона за пътищата.

Претендирала е да бъде осъдена Столична община за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на инцидента - 22.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото 2 разноски.

Ответникът-Столична община е оспорила исковата претенция. Посочила е, че не е доказано мястото на инцидента. Оспорила е наличието на причинно-следствената връзка между състоянието на пътната настилка и падането на ищцата, тъй като не са ангажирани доказателства за наличието на необезопасена дупка в района на произшествието. Не било доказано противоправно действие или бездействие от страна на служители на Столична община, което да е довело до настъпването на инцидента. Оспорила е размера на претендираното обезщетение като прекомерно.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, като е приел, че Столична община не е изпълнила задължението си да поддържа пътната инфраструктура, от която част е тротоарът. Наличието на дупка на тротоара е в резултат на противоправно бездействие на работници и служители на общината. Посочил е, че при определяне на размера на обезщетението е съобразил, че пострадалата е била на 65години, вида на телесната повреда-счупване на горния край на лявата раменна костзакрито, проведеното лечение, нуждата от чужда помощ, остатъчните последици-ограничен обем на движение на горния ляв крайник, преживените стрес и негативни емоционални преживявания.

Пред въззивната инстанция се спори дали следва да се ангажира отговорността на ответника и относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.

Фактическият състав на чл.49 ЗЗД включва следните елементи: вреди, причинени на пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служител, да е при или по повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия.

Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя.

Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.

По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Е. Б., съпруг на ищцата, който е дал показания, че през 2021г са вървели с ищцата Л. Б. по ул. „Дедеагач” и отивали на разходка по ул. „Нишава” и изведнъж тя попаднала в дупка, за която нямало означение, с левия си крак, залитнала и паднала на лявото си рамо. Видял е дупката, била дълбока. Паднала тежко, едва се надигнала и той я закарал с такси във Военна болница.

Времето не било лошо, инцидентът настъпил в светлата част на денонощието, към 17.30ч.

Пострадалата е претърпяла три операции.

От представените по делото медицински документи и заключение по съдебномедицинската експертиза /основното и допълнително/, изготвени от вещото лице – ортопед Р. М. Д., които съдът кредитира, като компетентни и безпристрастно дадени, се установява, че в резултат на инцидента, настъпил на 22.09.2021 г., ищцата Л. И. Б. е получила счупване на горния край на лявата раменна кост – закрито, което е причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Полученото 3 травматично увреждане, съгласно представените писмени доказателства по делото, кореспондира с механизма на настъпване на увредата - падане от собствен ръст, вследствие попадане в необезопасена, несигнализирана дупка на тротоарната настилка. Проведено е било комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. Ищцата е била хоспитализирана на 23.09.2021 г. във „ВМА“ЕАД, С.; проведени са били изследвания и консултации, след което е била диагностицирана, а на 27.09.2021 г. е била оперирана – извършено е било кръвно наместване под рентгенов контрол на счупването на горния край на лявата раменна кост, фиксация с плака и винтове, алоостеопластика с фибуларен графт.

Проведена е била и медикаментозна терапия. Ищцата е била изписана с подобрение, с препоръки за сваляне на конците на 12-ти следоперативен ден. Дадени са били указания за продължение на антикоагулантната терапия за още 15 дни, както и да носи имобилизационна ортеза 4 седмици, да продължи профилактиката с калцикинон за 3 месеца, да проведе курс кинезитерапия след сваляне на ортезата, да извърши контролни рентгенографии на всеки 35 дни до костното срастване. След това ищцата е претърпяла още 3 операции – на 26.01.2022г.

– за отстраняване на винт, проминиращ в ставата; на 09.06.2022 г. – за отстраняване на част от винтовете, поради миграция; на 08.11.2022 г. – за отстраняване изцяло на фиксационния метал. Ищцата последно е ходила на рехабилитация от 12.02.2024г. до 19.02.2024 г. в СБР – Хасково. Според вещото лице, болките и страданията, които е търпяла Б., са били найинтензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. За в бъдеще, при интензивно натоварване и при промени във времето, ищцата може да се оплаква от дискомфорт в мястото на увреждането.

Общият възстановителен период за пострадалата е продължил около 3-4 месеца, през който тя се е нуждаела от чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване. Имала е оплаквания, вследствие на преживяния стрес - смущения в съня, напрегнатост, раздразнителност. Понастоящем ищцата се оплаква от болки и ограничени движения в лявата раменна става. Вдига горен ляв крайник на 95 градуса, при норма от 180 градуса; отвежда ляв горен крайник на 75 градуса, при норма от 90 градуса; не достига с ляв горен крайник тила и кръста си.