Присъда № 133 от 08.06.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда №133 от 08.06.2023 г. по НОХД № 5178/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІI наказателен състав

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № 581/2022 г. по описа на 01 РУП при ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 11676/2020 г. по описа на РП Пловдив срещу С. И. Т., за това че на 11.09.2022 г. на републикански път III – 862, км. 3 + 100м., обл. Пловдив, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM 0253 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по безспорен и категоричен начин е изяснена и доказана фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което пледира за признаване на подсъдимия за виновен. По отношение на индивидуализация на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 54 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на година и шест месеца и глоба в размер на 500 лв., което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както ида бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

Защитникът на подсъдимия излага доводи алтернативно за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК поради добри характерисични данни на подсъдимия, но съсредоточава пледоарията си в аргументиране на защитната теза, а именно невиновност на подсъдимия, поради неустановено авторство на деянието, тъй като същият не управлявал процесния автомобил.

За да подкрепи тезата си защитата изтъква доводи свързани с компрометирането на показанията на свидетелите ***ски служители и посочва, че твърдението е доказано от обясненията на подсъдимия, които следвало да бъдат кредитирани в цялост, че не той, а друго лице е управлявало автомобила. Моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника. В предоставената му последна дума желае оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. И. Т. с ЕГН: ********** бил роден на ***, живущ в 1

****, б., б. гр., с основно образование, работещ, разведен, неосъждан.

Подсъдимият С. И. Т. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *** с придобити категории А, В, С, DE, D, CE, ТКТ и АМ и контролен талон с № ****.

Около 01.50 часа на 11.09.22г. свид. свид. С. М. Б. и Д. Р. С. - **** били дежурен автопатрул **** за времето от 16.00 часа на 10.09.2022г. до 04.00 часа на 11.09.2022г. и правели рутинен обход в обслужвания от тях район и се движели с патрулния автомобил в Община Родопи, на републикански път III – 862, в посока от с. Първенец към Пловдив. Те забелязали, че МПС лек автомобил марка Тойота, модел Авенсис с регистрационен номер **** се движи пред тях в същата посока. Същите се движили около километър на 500-600 метра зад автомобила, който криволичил. ***ските служители възприели, че водачът е сам в колата. Същите подали светлинен и звуков сигнал, след което автомобилът Тойота Авенсис отбил вляво. ***ският автомобил също отбил вляво дал назад и спрял 10метра зад автомобила на подсъдимия. Подсъдимият слязъл от шофьорската врата и се отправил по пътя към сградата на стоковото тържище, където свид. С. М., К. К. се били събрали и употребявали алкохол. Възприемайки това ***ските служители издали разпореждане да спре, за да му бъде извършена проверка. ***ските служители установили водача на автомобила като С. И. Т. и му извършили проверка за алкохол с дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDM 0253 Пробата била положителна, като апаратът отчел съдържание на 1,50 промила на хиляда в издишания от обвиняемия въздух.

На подсъдимият бил издаден талон за медицинско изследване № ***.

***ските служители придружили С. до УМБАЛ Свети Г. Пловдив, но същият отказал да даде кръв за изследване. Той бил задържан на основание чл. 72 от ЗМВР за срок до 24 часа.

За така установеното нарушение на обвиняемия С. И. Т. бил съставен АУАН серия GA с бланков номер ***. Със съставения акт като доказателство му били иззети свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *** и контролен талон с № ****.

От страна на подсъдимия не постъпили възражения по така съставния му АУАН. Последният му бил връчен срещу подпис.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена изцяло от показанията на свидетелите С. М. Б. и Д. Р. С., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени за посочените обстоятелства на основание чл. 281, ал.

4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания от досъдебното производство, показанията на свидетелите Е. П., С. М., К. К. както и от приобщените писмени доказателства, а именно акт за установяване на административно нарушение бл. № ***/11.09.2022 г. (л. 10 ДП), талон за изследване № *** от 11.09.2022 г. (л. 11 ДП), лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 090424 от 11.09.2022 г. (л. 12 ДП), протокол за медицинско изследване и вземане на 2 биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 13 ДП), копие на шофьорска книжка и контролен талон на С. И. Б. ( л. 14 ДП), справка в централна база данни КАТ по регистрационен номер на автомобил (л. 17) ДП), писмо рег. № 3286р-25762/27.05.2022 г. за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха (л. 18 ДП), 2 бр. докладни записки, заповед за определяне на техническа средства за извършване на проверка, оправомощителна заповед за извършване на контрол по ЗДвП, справка от паметта на Дрегер Алкотест 7510 7510 с фабричен № ARDM 0253за времето от 08.09.22 г. до 14.11.2022 г., трудова характеристика, трудов договор, допълнително споразумение, медицинска документация от л.

61-78 справка за нарушител/водач (л. 16 ДП), характеристична справка, справка за лице АИС БДС, справка за съдимост.

Възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на преките участници и свидетели на събитията, а това именно са свидетелите Б. и С.. Показанията им съвпадат изцяло едни с други, така и с останалите събрани доказателства, като не се откриват съществени противоречия в съдържанието им. Свидетелите Б. и С. посочват, че лично са възприели поведението на подсъдимия, което ги е провокирало да го спрат за проверка, че същият е бил сам в колата, че лъхал на алкохол и споделил с тях че е изпил значително количество. Пряко са възприели шофьора на автомобила и как същият е слязъл от шофьорската врата. В този смисъл от техните показания безспорно и категорично се установява, че подсъдимият е управлявал МПС, като това е станало след употреба на алкохол над допустимите граници на 1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, което е установено от годно техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0253. Показанията и на двамата свидетели се подкрепят от събраните писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение, талон за изследване, протокол за премината последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха, справка от техническото средство, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и лист за преглед на пациент в КДБ/СО. Затова и съдът оцени с доверие показанията на разпитаните свидетели и основа на тях възприетата фактическа обстановка.

По отношение на показанията на свид. П. съдът ги кредитира в частично, като същите не установяват елементи от фактическата обстановка релевантна за съставомерността на престъплението. Същата дава характеристични данни за подсъдимия и какво същият й е съобщил след задържането си. Според съда твърдението че лицето , с което живее на семейни начала, й и е съобщил докато е бил задържан, че не е управлявал автомобила не би могло да послужи дори като производно доказателство за факти, а е израз единствено на защитната линия предприета от лицето, с което свидетелката се намира във фактическо съжителство, тъй като това твърдение не намира опора в нито едно годно доказателство нито гласно, нито писмено, напротив опровергава се напълно от показанията на свидетелите-очевидци.

3

На следващо място съдът не кредитира показанията й дори като производно доказателство, което да служи за проверка на първичното, тъй като са лишени от всякаква конкретика и представлява опит за дискредитиране на обвинителната теза, ведно с обясненията на подсъдимия. Именно поради заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото, бланкетния характер на твърдението и пълното му оборване от годни преки доказателства, съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази им част като производно доказателство за отрицателния факт дали мъжът с който същата живее на семейни начала е управлявал автомобила.

Съдът кредитира, показанията на другите двама свидетели, а именно М. и К.. По отношение на показанията на свидетелите М. и К. то съдът не установи съществени противоречия с останалия събран доказателствен материал.

Съдът не намира съществено противоречие на показанията на полицеските служители с кредитираните показания на свидетелите М. и К..

По отношение на соченото от защитата противоречие относно подадения светлинен и звуков сигнал, съдът намира, че свидетелите, които са стоели на закрито в сградата на стоковото тържище, употребявали са алкохол от няколко часа е напълно естествено да не възприемат подадения на пътя Пловдив-Първенец светлинен и звуков сигнал, към движещ се по пътя автомобил, който след известно време и изминаване на известно разС.ие предприема маневра по спиране в лявото платно на движение и дори не спира в зрителния обсег на двамата свидетели, а някъде извън него. Подадения светлинен и звуков сигнал не се е случил на място, където свидетелите да имат видимост или чуваемост, а по пътя, поради което няма как да се възприеме, че показанията на свидетелите че към момента на възпиремането на ***ския автомобил той е бил без включена сигнализация, то същият не е подавал светлинен и звуков сигнал в по-ранен момент.

По направеното възражение, че не следва движещия се автомобил да се спира с подаване на светлинен и звуков сигнал, а единствено със стоп палка, съдът намира, че тъй като по какъв начин е спрян автомобила не е от значение за законосъобразността на ангажирането на наказателната отговорност на водача, а именно не се касае а нарушение на чл. 103 от ЗДвП, то не следва да се полагат усилия за анализирането на начина по който е бил предупреден водача за предстоящата проверка.

На следващо място съдът не намери противоречие относно извършената маневра „движение назад“ на ***ския автомобил. Мястото на спиране, маневрата, която е извършил водача на ***ския автомобил, за да спре на 5-10 метра зад контролираното превозно средство е абсолютно несъставомерен белег, както на извършената административна проверка, така и на престъплението, поради което нито защитата, нито съдът се е задълбочил в разпитите на двамата ***ски служители да изяснява дали в някакъв момент ***ският автомобил е давал назад или не. Тъй като извършената маневра по никакъв начин няма връзка с проверката или възприятията на ***ските 4 служители, то липсата на информация за такива допълнителни факти не се отразяват на достоверността на показанията свидетелите, тъй като по никакъв начин на същите не е било указано от съда или защитата да дават показания за странични факти от съставомерните. Противоречията, касаещи детайлите, не могат да дискредитират показанията на свидетелите, по начин, който налага изключването им от доказателствената съвкупност, както е желанието на защитата (така Решение №60186/09.11.2021 по дело №659/2021 ВКС и Решение №243/30.07.2020 по дело №1009/2019ВКС)

Не се следва разпитите на ***ските служители да се изключат или да не се кредитират.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да отбележи, че техните показания са от първичен характер, тъй като същите са преки очевидци на престъплението, възприели са управлението на МПС, спрели са за проверка водача, който се е опитал да я избегне като е напуснал МПС и е тръгнал към сградата. От друга страна, няма законово или друго основание съдът да изключи показанията им от доказателствената съвкупност или да не ги кредитира. Същите се обсъдиха и прецениха както поотделно като вътрешно логични, последователни, така и в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства и именно тази преценка даде основание на съда да им се довери. Съдът намира, че няма основание да не кредитира показанията на свидетелите, поради липсата в разпитите им на сочената маневра движение назад на ***ския автомобил. Предметът на доказване по кое да е наказателно производство е определен в границите на обстоятелствата, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В процесния такъв е посочено поведението на ***ските служители по установяване на поведението на подсъдимия и последното е в пряка причинно-следствена връзка с подведено под състава на престъпление от НК. Това, че защитата настоява да се изследват и някакви допълнителни факти, като маневриране на автомобила или имал ли е ***ският автомобил включени сини светлини работеща звукова сигнализация, точното място отпред или отзад на спиране на автомобила, не може да бъде отнесено към предмета на доказване, какъвто той е формулиран на основание чл. 102 НПК, според икриминираното съставомерно поведение на подсъдимия. Затова не се дължи задълбочено изследване и не може непълнота или дори противоречие по такива факти да донесе дискредитиране на показанията им (така изрично Решение №65/04.06.2020 по дело №281/2020).