Решение № 849 от 06.07.2020, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………./…………………2020г.гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.Варна, XXXIV състав, в публичното заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Елена Янакиева при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело

№345 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, подадена от „МИЛКИ ГРУП БИО“

ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.М.П.№ 22А, представлявано от П.Д.П., в която са предявени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на, срещу Агенция „Митници“, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 720.00лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат-представител по пълномощие на дружеството-ищец по АНД №2759/2019г. по описа на ВРС, което е приключило с влязло в сила решение, с което е отменено наказателно постановление № 380/2018/2019г. на зам.директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и за присъждане на лихви от датата на плащането на разноските до образуване на делото.

В исковата молба са изложени твърдения, че по образувано в Районен съд Варна АНД №2759/2019г., дружеството е ангажирало процесуално представителство от адвокат, поради което е заплатен хонорар в размер от 360.00лв. Производството пред районния съд е образувано по повод обжалването на НП № 380/2018/2019 на директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“. В същото производство наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно, а съдебното решение е потвърдено от касационна инстанция. В касационното производство същият адвокат е ангажиран с представителство по пълномощие и отново заплатеният хонорар бил в размер от 360.00лв. Този резултат според ищеца обосновава правния му интерес да претендира изплащане на обезщетение в размер на сторените по делата съдебни разноски в размер от общо 720,00лв., ведно с претендираната законна лихва.

Разноските за адвокатски възнаграждения са реално извършени, поради което моли претенциите да бъдат уважени. В допълнителна молба вх.№ 6485/15.06.2020г. адв.Ж. уточнява, че не поддържа искането в частта за присъждане на лихви от датата на плащането на разноските до образуване на делото.

В съдебно заседание ищецът редовно уведомен, не се представлява. Подадена е молба от процесуалния представител, с която се поддържа исковата молба в частта на претенцията за главница и лихвите от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. В тази част моли исковата молба да бъде уважена така, както е предявена с допълнителната корекция.

Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – Агенция „Митници“, чрез юр.А.Ш., оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, вкл. по отношение на претендираните вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на исковата претенция.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

С

Наказателно постановление № 380/2018/2019 от 15.05.2019г. на зам.директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и Съвета, вр.чл.128, пар.1 и пар.2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, и на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ, на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 804.43лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Варна като в образуваното НАХД № 2759/2019г., с Решение № 1702/24.09.2019г. ВРС- ХХІХ-ти състав е отменил НП № 380/2018/2019 от 15.05.2019г. по съображения, че вмененото нарушение не е доказано. Това решение е потвърдено с Решение № 2319/02.12.2019г. на Административен съд – Варна, постановено по КАНД №2811/2019г.

Във въззивното производство и в производството пред Адм.съд – Варна „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е представлявано от адв.С.Ж.. Видно от представения по НАХД № 2759/2019г. договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019г. и фактура № 542/03.06.2019г., дружеството е направило разноски за адвокатски хонорар в размер на 360,00лв. с ДДС. Възнаграждението е изплатено по банков път видно от преводно нареждане от 04.06.2019г. /л.36 от делото/. Видно от представените по КАНД № 2811/2019г. договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019г., и фактура № 625/08.10.2019г., в касационното производство дружеството е направило разноски за адвокатски хонорар в размер на 360,00лв. с ДДС, изплатени по банков път съгласно преводно нареждане от 23.10.2019г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Исковете /главни и акцесорен за присъждане на лихви/ са предявени от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, причинени от отменено наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал незаконосъобразното наказателно постановление, поради което са ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество, исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ, е необходимо да се констатират в кумулация предвидените в чл.1, ал.1 на закона предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

В конкретния случай елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са безспорно установени по делото.

Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

До изменението на ЗАНН с ДВ, бр.94/29.11.2019г., ЗАНН и НПК не предвиждат ред за присъждане на „разноски“ в производствата по обжалване на наказателни постановления. Съгласно ТР № 2/03.06.2009г. постановено по т.д. № 7/2008г., на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, административните съдилища – разглеждащи тези производства като касационна инстанция по реда на глава дванадесета от АПК – също не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища.

Липсата обаче на уредба в ЗАНН,

АПК и НПК, регламентираща реда за присъждане на направените разноски при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. След като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред, и след като в тези производства е ползвана адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него.

Съгласно Тълкувателно Решение №

1 от 15.03.2017г., постановено т.д. № 2 от 2016г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

За основателността на претенцията за репариране на адвокатското възнаграждение не е достатъчно в производството по обжалване на наказателното постановление да е осъществено процесуално представителство от адвокат, а следва да бъде безспорно установено, че в тази връзка на същия е изплатено възнаграждение, като тежестта за това лежи върху ищеца.

Видно от приобщените НАХД № 2759/2019г. на Районен съд-Варна и КАНД № 2811/2019г. на Адм.съд-Варна, адв.Ж. е осъществила реално процесуално представителство и защита на ищеца в производството по обжалване на наказателното постановление пред ВРС и в касационното производство.

Безспорно е установено и заплащането на договореното адвокатско възнаграждение.

Съгласно т.1 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), постановено по т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Приложените по НАХД № 2759/2019г. и по КАНД № 2811/2019г. договори за правна защита и съдействие и фактури отговарят на посочените изисквания. Във фактура № 542/03.06.2019г. изрично е посочено, че се отнася за „изготвяне на жалба, завеждане и водене на дело срещу НП № 380/2018/2019 на директора на ТД Северна Морска в Агенция „Митници“, както и че плащането е по сметка. Във фактура № 638/23.10.2019г. изрично е посочено, че се отнася за „изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба срещу решение по АНД № 2759/2019г. и процесуално представителство пред АСВ“, както и че плащането е по сметка. Видно от приложените преводни нареждания от 04.06.2019г. и 08.10.2019г., договорените възнаграждения са платени по банков път.

Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на така заплатените адвокатски възнаграждения.

От една страна съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датите на изплащане на възнагражденията, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложена имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията/обезщетението, но не по-малко от 300лв. Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност, т.е. в случая адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 2759/2019г. на ВРС и КНАХД № 2811/2019г. на Адм.съд - Варна е определено в предвидения минимален размер. От друга страна в настоящото производство и в контекста на правилата, по които се развива производството пред ВРС, е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и съдът не може да се произнася по възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като вреди в производство по ЗОДОВ. Освен това размерът на вредата в случая е точно размера на извършеното плащане, като редуциране на обезщетението е допустимо само в хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, която в случая не е налице, а и не се твърди от ответника.