Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1011 от 16.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2923/2025
Вид
Решение № 1011
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, Василена Петрова Мидова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря ЕК. К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100502923 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Регламент /ЕО/ 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес във връзка с глава 57а ГПК вр. с чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 372/09.01.2025 г. по гр.д. № 24889/2025г. (МСП) по описа на Софийски районен съд, 163-ти състав, е отхвърлен като неоснователен стандартен исков формуляр А с вх. № 140995/29.04.2024г., по реда на Регламент /ЕО/ 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, подаден от Еърхелп Германия ГМБХ, със седалище и адрес на управление в **********срещу „У. Е. У.

Црт“, действащо чрез клона си „У. Е. У.-Ц.-клон България, КЧТ, с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 7, §. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение на пътник К.К.О., роден на 17.12.1993г. в Швеция, за закъснение с повече от 3 часа на полет № W6 5090 от Бургас до Краков, на 15.07.2023г., с час на излитане 16.15 часа и пристигане в 17.15 часа, заявен с обща резервация за полет № W6 5033 от Краков до Осло на 15.07.2023г., от 18.40 часа, което вземане е прехвърлено на Еърхелп Германия ГМБХ с договор за цесия от 14.03.2024г.

1

Срещу постановеното от СРС решение е постъпила въззивна жалба на ищеца Еърхелп Германия ГМБХ, чрез адв. Б.. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт – доказателствата не били обсъдени, а само формално посочени от съда, решението не било мотивирано.

Първоинстанционният съд направил необоснован извод, че не било доказано, че в процесния случай ставало въпрос за свързани полети. Сочи представените по делото електронни билети/потвърждение за резервация. В случая първият полет № W6 5090 от Бургас до Краков закъснял с 1.37 часа. Самолетът кацнал в Краков в 18.52 часа, предвид на което пътникът К.К.О. изпуснал полета за Осло. Същите обстоятелства не били оспорени от ответника. Пътникът достигнал в крайната дестинация със закъснение над 3 часа, след като купил нов билет на двойна цена за полет за следващия ден – 16.07.2023г. Позовава се на разрешението, дадено с Решение № С11/11/2013г., постановено в хипотеза на директни свързващи полети, чл. 4.4.7 от Тълкувателни насоки за Регламент /ЕО/ № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – изцяло уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „У. Е. У. Ц.“, чрез адв. Кр. И., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Общата резервация на пътника не правела двата полета свързани – те били отделни. При свързани полети въздушните превозвачи обявявали една цена на цялото пътуване, независимо от прекачването, на пътника се издавала само една бордна карта, която му служела и при прекачването, а багажът се прехвърлял служебно от наземните агенти на въздушния оператор от единия на другия самолет на летището на прекачване. Използваният от пътника сайт kiwi.com и др.п. на него извършвали автоматично търсене с критерий най-кратко време за достигане или найизгодни условия. Системата на използвания сайт не можела да промени статута на двата отделни полета в свързани такива. Изборът бил изцяло на волята на пътника.

Ответникът „У. Е. У. Ц.“ не планирал свързани полети и не носел отговорност за изпуснатия втори полет. Регламентацията на свързаните полети била в т. 6.2 ОУ на въздушния превозвач „У. Е. У. Ц.“. Сочи съдържанието на т.

6.2.1, т. 6.2.2, т. 6.2.3 ОУ, неразделна част от договора за превоз на пътници и багаж.

При резервацията пътникът приел ОУ - позовава ес на ТР по дело С-322/14 от 21.05.2015г. С оглед изложеното моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за производството пред СГС.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

2

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд бил сезиран със стандартен исков формуляр А от Регламент /ЕО/ 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес във връзка с глава 57а ГПК, с вх. № 140995/29.04.2024г., подаден от ЕърХелп Германия ГмбХ, № HRB 196015 в Търговския регистър, с адрес на управление в **********гр. Берлин10245, ***-13 срещу „У. Е. У. Ц.“, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, действащо чрез клона си „У. Е.

У.-Ц.-клон България, КЧТ, ЕИК 200830927, с който поискало от СРС да осъди ответника да му заплати сумата 400 евро, ведно със законната лихва от 26.04.2024г. и сторените по делото разноски. В полето „подробности за иска“ ищецът изложил, че на 15.07.2023г. пътникът К.О. следвало да лети с полет № 5090 от Бургас до Краков, с час на излитане 16.15 часа и на пристигане – 17.15 часа, съгласно резервация № WG3M7M. Полетът бил част от обща резервация с полет за Осло, но закъснял с над 3 часа и пътникът изпуснал връзката. Правото си на обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. пътникът прехвърлил в полза на ищеца с договор за цесия от 13.04.2024г. Позовава се на Решение на съда на ЕС по дело С-402/2007 и дело № С-432/2007г., съгласно което пътниците на полети, закъснели над 3 часа, могат да се позоват на правото по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004г., а съгласно Решение по дело 11/11/2013 обезщетение се дължало и на пътник на директни свързващи полети.

Ответникът У. Е. У. Ц., вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, действащо чрез клона си „У. Е. У.-Ц.-клон България, КЧТ, ЕИК 200830927, в предоставения срок за отговор, депозирал стандартен формуляр В по регламента, с който оспорил иска. Признава, че с пътника К.О. сключил договор за въздушен превоз за редовен полет W6 5090 Бургас-Краков, за 15.07.2023г. Посочил, че закъснението на полета било под 3 часа, а именно 1 час и 37 минути, предвид на което не дължал претендираното обезщетение по Регламент /ЕО/ № 261/2004г. освен това разстоянието Бургас-Краков било под 1500 км, а именно – 1024 км.

Съгласно Регламент /ЕО/ 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес във връзка с глава 57а ГПК по дела, по които поне едната от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава – членка, различна от тази на сезирания съд, когато стойността на иска по граждански и търговски дела е по-малък 3 от 5 000 евро, се прилага Регламент /ЕО/861/2007, освен ако не се касае за дела, посочени в чл. 2 от Регламента. В случая не са налице изключенията по чл. 2 от Регламент 861/2007, поради което и при съобразяване на страните по делото, изборът на ищеца да предяви иск по този Регламент, основанието и размера на иска, то съдът приема, че приложим в случая процесуален закон е Регламент /ЕО/ 861/2007 и глава 57а ГПК.

Със становището си по чл. 5 Регламент /ЕО/ 861/2007 ищецът Еърхелп Германия ГМБХ оспорва твърденията на ответника. Подчертава, че се касаело до свързани полети, с крайна дестинация Осло. Пътникът К.К.О. следвало да лети на 15.07.2023г. от летище Бургас с полет 5090, с планиран час за излитане 16.15 часа и кацане в Краков в 17.15 часа. От Краков с полет 5033, в 18.40 часа следвало да излети за Осло. Предвид закъснението на първия полет с 1.37 часа, кацнал в Краков в 18.52 часа и изпуснал полета за Осло, планиран за 18.40 часа. Принудил се да закупи нов билет за Осло за следващия ден – 16.07.2023г., предвид на което пристигането му в крайната дестинация Осло било с над 3 часа. Разстоянието Бургас – Осло било 2 241 км, предвид на което и второто възражение на ответника било неоснователно.

Насрещната страна У. Е. У. Ц. не депозира отговор на становището на ищеца по чл. 5 от Регламента.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че пътникът К.О. и ответното дружество У. Е. У. Ц. били обвързани от договор за въздушен превоз за полети W65090 от летище Бургас, България до летище Краков, Полша и полет W65033 на същата дата от 18.40 часа от летище Краков, Полша до летище Осло, Норвегия, като разстоянието между началната точка – летище Бургас и крайния пункт на пристигане – летище Осло, е над 1 500 км.

Полетът от летище Бургас до летище Краков, резервация № WG3M7M за пътника К.К.О., бил определен за изпълнение по разписание на 15.07.2023г., с час на излитане 16:15 ч. и пристигане на летище Краков в 17:15 ч. (местно време). Вторият полет съгласно резервация № UKU4YA бил определен за изпълнение по разписание от летище Краков на 15.07.2023г., с час на излитане в 18:40 ч. и краен пункт на пристигане на летище Осло на 15.07.2023г., в 20:55 ч. Не е спорно, че първият полет W65090 пристигнал със закъснение от 1 час и 37 минути, т.е. след часа на излитане на полет W65033 от Краков за Осло. Пътникът не се явил навреме за полет W65033 до летище Осло, което наложило да пътува на следващия ден и да пристигне с повече от 3 часа закъснение.

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /Е0/ 261/2004. Несъмнено е, че ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2 б. „б“ от Регламента - въздушен превозвач, който изпълнява или 4 има намерение да изпълнява полет, съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /Е0/ № 261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С402/2007 и С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване /чл. 633 ГПК/, че чл. 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

С решение от 26.02.2013г. по дело С-11/11 СЕС е дал задължително за настоящия съд на тълкуване на чл. 7 от Регламента, а именно: че чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че въз основа на посочения член се дължи обезщетение на пътник, пътуващ със свързани полети, ако първият от тях е излетял със закъснение, по-малко от установените в член 6 от посочения регламент прагове за продължителност на закъснението, но въпреки това пътникът е достигнал крайния си пункт на пристигане със закъснение от три часа или повече след предварително планираното време за пристигане по разписание, тъй като посоченото обезщетение не зависи от наличието на закъснение при излитането на полета и следователно от спазването на изискванията в посочения член 6. Съгласно разпоредбата на чл. 3 пар. 2 б. „а“ Регламент /Е0/ 261/2004, регламентът се прилага, респ. налице е основание за обезщетение, ако пътниците: имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се представят на гишето за регистрация, като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент/ не по-късно от 45 мин. преди обявения час на излитане.