Решение № 3 от 08.01.2019, Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

№...

08.01.2019г. Гр.

Гълъбово

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН

СЪД

Граждански състав

На 17.12.2018г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №448 по описа за

2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “БАНКА ДСК” ЕАД гр.София, представлявано от юрисконсулт Х.Г. срещу К.М.К.

***. С исковата молба се твърди, че на 25.03.2016г. ищецът е сключил Договор за кредит за текущо потребление за кредит в размер на 1000,00лв., със срок на издължаване – 120 месеца при променлив лихвен процент с кредитополучател М.М.Д.. Ответникът бил поръчител по договора за кредит, съгласно сключен Договор за поръчителство от 25.03.2016г. Кредиполучателят не изпълнявал задължението си да погасява месечните вноски по договора, поради което на 29.01.2018г. кредитът е станал предсрочно изискуем, съгласно чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.

Кредитополучателят бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с писмо, получено от него на 22.12.2017г. Ищецът твърди, че с уведомяването на кредитополучателя и поръчителят се считал уведомен за предсрочната изискуемост.

За дължимите суми по кредита ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №178/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сума в размер на 895,25лв., представляващи главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., договорна лихва върху главницата – 51,26лв. за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., лихва за забава – 15,43лв. за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., такси и несъдебни разноски – 120,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор не подава такъв, не изразява становище по иска. Във възражението си срещу издадената заповед за изпълнение, не излага съображения в подкрепа на твърдението си, че не дължи претендираните суми.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №178/2018г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 895,25лв., представляващи главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., договорна лихва върху главницата – 51,26лв. за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., лихва за забава – 15,43лв. за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., такси и несъдебни разноски – 120,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №115/30.03.2018г., с която е разпоредил на длъжника М.М.Д. и длъжника К.М.К. да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК” ЕАД, сумата от 895,25лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., 51,26лв. – договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., 15,43лв. – лихва за забава за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., 120,00лв. – такси и несъдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 29.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото представляващи държавна такса в размер на 25,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. Издаден е и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в законоустановения двуседмичен срок от страна на ответника.

От представените и приети като писмени доказателства копие на Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г.; Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление; Погасителен план се установява, че ответникът е поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., сключен между ищеца и М.М.Д.. От приетото като писмено доказателство копие на Извлечение от счетоводните книги на “Банка ДСК” ЕАД към 28.03.2018г. се установява размерът на дължимите суми по кредита към 28.03.2018г., за който размер е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е предявен и настоящият иск.

За установяване размера на задължението съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дължал на ищеца сумите в размер на 895,25лв., представляващи главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., договорна лихва върху главницата – 51,26лв. за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., лихва за забава – 15,43лв. за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., такси и несъдебни разноски – 120,00лв. Сумите са правилно начислени съобразно договора между страните и общите условия, приети от ответника.

Съгласно т.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление: “При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем… Последиците от предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление на клиента.“

Настоящата претенция на ищеца се основава именно на настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по предоставения кредит. Съгласно т.18. от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК „В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“

По отношение на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита ищецът е представил и съдът е приел като писмено доказателство копие на Уведомление с изх.№12-20-01371/18.12.2017г. с обратна разписка, от което се установява, че уведомление е изпратено само на кредитополучателя по договора за кредит - М.М.Д.. До поръчителя по договора – ответник в настоящото производството уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е било изпращано, видно от изявлението на ищеца в исковата молба. Съдът не споделя твърдението на ищеца, че с изпратеното уведомление до кредитополучателя по договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поръчителят се считал също за уведомен. Това твърдение не почива нито на правни норми в този смисъл, нито на съдебна практика, нито на клаузи в договора или общите условия към договора за кредит между страните.

Поръчителят по договора за кредит отговаря за цялото задължение на кредитополучателя, но спрямо него кредиторът има същите задължения за уведомяване, както за основния длъжник, тъй като в едно съдебно производство и кредитополучателят и поръчителят, като солидарни длъжници, са с равни права и задължения. Нищо не освобождава кредиторът от задължението му да обяви на всички страни по договора – и кредитополучателя и поръчителя, че счита вземането по договора за предсрочно изискуемо. Според настоящия състав това задължение важи дори в по-голяма степен за поръчителя, отколкото за кредитополучателя, тъй като кредитополучателят, имайки изначалното задължение да погасява вноските по кредита, знае кога е изпаднал в забава и кога са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, вследствие на неизпълнението от негова страна. Това обаче не може да се твърди за поръчителя. Много често поръчителят по договора за кредит не е в достатъчна степен информиран за редовността на погасяване на вноските по кредита и за изпадането на кредитополучателя в просрочие, което да е предпоставка за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост следва да бъде обявена и на него чрез изрично уведомяване. В случая това не е направено от страна на ищеца към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. по отношение на поръчителя предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит не е настъпила и не са били налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на счетоводните книги на банката по отношение на ответника. Поради тази причина съдът следва да отхвърли предявените искове.

С оглед изхода на делото разноските следва да останат за сметка на ищеца.

Воден от горните съображения, съдът

Р Е

Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК” ЕАД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Ю.Б.Г. и М.Д.П.-К.

– Изпълнителни директори, иск за признаване за установено, че К.М.К. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., дължи на „БАНКА ДСК”

ЕАД, в качеството му на кредитор по същия договор, изпълнение на парично задължение в размер на 895,25лв.

/осемстотин деветдесет и пет лева и 25 стотинки/ – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2016г., 51,26лв. / петдесет и един лева и 26 стотинки/ – договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., 15,43лв.

/петнадесет лева и 43 стотинки/ – лихва за забава за периода от 05.09.2017г. до 27.03.2018г., 120,00лв. /сто и двадесет лева/ – такси и несъдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 29.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 25,00лв.

/двадесет и пет лева/ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.

/петдесет лева/, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №115/30.03.2018г. и Изпълнителен лист от 30.03.2018г. по ч.гр.д.178/2018г. по описа на РС-Гълъбово.

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: