Определение № 255 от 02.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Сливен, 01.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20242200500141 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба против определение по чл. 248 от ГПК, с което е отказано изменение на постановено решение в частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател заявява, че атакуваното определение е неправилно тъй като още на 19.10.2023г. чрез ССЕВ е изпратил до съда писмено становище по хода на гр.д. № 3097/2023г. на СлРС, ДПЗС, удостоверение, списък на разноските, както и заявление за електронен достъп. В тази връзка представя удостоверение за връчване от ССЕВ и съобщение от профила му, които удостоверяват изпращането на тези документи и изразява учудване защо те не са приложени към делото и не са взети предвид от съда при присъждане на разноските. Заявява, че съгласно трайната практика на ВКС липсата на писмен договор не е пречка да се удостовери в процеса, че учредената с пълномощно представителна власт на адвоката ще бъде предоставена безплатно. Счита, че са изпълнени всички предпоставки за присъждане на предвиденото в чл. 38 ал. 1 от ЗА адвокатско възнаграждение.

Иска да се направят справки в деловодството на СлРС във връзка с обработката на електронно подадените документи през ССЕВ дали има подадени и получени такива на 19.10.23г. по гр.д. № 3097/23г. на СлРС. Иска 1 да се отмени обжалваното определение и да му се присъдят съгл. чл. 38 ал. 1 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 960 лв.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна не е подала писмен отговор.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

По гр.д. №3097/23г. на СлРС ищцата е била представлявана от адвокат Д. М. по силата на представено пълномощно от 27.04.2023г.

Договор за правна защита и съдействие не е бил представен с исковата молба, в нея е поискано присъждане на разноски по делото и е посочена банкова сметка на ищцата. На 19.10.23г. по гр.д. № 3097/23г. на СлРС чрез ССЕВ е подадена от адвокат М. повторно молба за посочване на банкова сметка на ищцата. С молба чрез ССЕВ от 06.11.2023г. адвокат М. е поискал електронен достъп до гр.д. № 3097/23г. на СлРС и такъв му е разрешен. До приключване на устните състезания в о.с.з. на 15.11.2023г. други документи не са представяне и съдът с решението си е уважил исковете и е присъдил на ищцата разноските по делото, изразяващи се в платена държавна такса.

С молба по чл. 248 от ГПК адвокат М. е поискал изменение на решението в частта за разноските касателно адвокатско възнаграждение, което претендира по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗА, като е посочил, че е изпратил преди последното с.з. – на 19.10.2023г. - договор за правна защита и съдействие с ищцата, в който е посочено, че представителството се осъществява във връзка с Договор за кредит от 10.12.2020г., предмет на настоящото дело, както и списък на разноските, в който е сгрешена последната цифра, указваща номера на делото.

С атакуваното определение молбата му е оставена без уважение.

С частната жалба са представени разпечатки от ССЕВ от профила на адвокат Д. М., представляващи изпратено на 19.10.2023г. съобщение до 2

СлРС по гр. д. № 3097/2023г. на СлРС, в което са описани документи за връчване – писмено становище, заявление, удостоверение и списък на разноските, както и разпечатки от изброените документи.

Така пред въззивната инстанция са представени заверени копия от изпратените от адвокат М. чрез ССЕВ до СлРС по гр.д. № 3097/2023г. на СлРС документи, като сред тях фигурира договор за правна защита и съдействие от 27.04.23г., с клиент ищцата по гр.д. № 3097/2023г. на СлРС, както и списък по чл. 80 от ГПК на разноските по гр.д. № 3092/2023г. на СлРС.

Извършени са справки от ССЕВ на СлРС по дата 19.10.2023г. и конкретно по гр.д. № 3097/23г. на СлРС, от които е видно, че от адвокат Д.

М. са постъпили на 19.10.2023г. 14 броя входящи документи по 14 различни граждански дела, сред които са гр.д. № 3097/23г. на СлРС и 3092/23г. на СлРС, като такъв по гр.д. № 3097/23г. на СлРС е единствено описаната погоре молба за посочване на банкова сметка на ищцата. Регистрирана е молба по „хода на делото“ за гр. д. №3092/23г. на СлРС.

С оглед констатираното, дори да се приеме, че по гр.д. № 3097/2023г. на СлРС своевременно са представени твърдените документи – становище, удостоверение и договор за правна защита и съдействие с ищцата, не може да се приеме, че е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК на разноските по гр.д. № 3097/23г. на СлРС, тъй като представеният с частната жалба списък по чл. 80 от ГПК е обозначен като такъв „по гр.д.

№ 3092/2023г. на СлРС“.

Въззивният съд не приема довода, че се касае за техническа грешка в последната цифра – на първо място, защото адвокатът, с оглед характера на дейността си, е натоварен с по-големи от обичайните очаквания за стриктност, прецизност и внимание и ако допусне небрежност в работата си, следва да понесе последиците от нея. На следващо място, дали е допусната просто техническа грешка е твърдение, което не може да се провери, още повече, че от цитираните справки е видно, че гр.д. № 3092/2023г. на СлРС е между същите страни и същата ищца е представлявана от същия адвокат.

Така се установява, че по гр.д. № 3097/2023г. на СлРС не е представен своевременно списък на разноските по чл. 80 от ГПК на ищцата. Поради 3 това, съгласно разпоредбата на чл. 80 пр. 2 от ГПК, тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, а с оглед това че се търсят разноски по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗА от пълномощника – той също няма такова право. Следователно, независимо, че се е мотивирал по различен начин, първоинстанционният съд правилно е отказал да уважи молбата за изменение на решението си в частта за разноските.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното определение – да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Д. В. М. против определение № 254 от 23.01.2024г. по гр.д. № 3097 по описа за 2023г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 254 от 23.01.2024г. по гр.д. № 3097 по описа за 2023г. на СлРС..

Определението подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4