Решение № 545 от 30.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Плевен, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20254430201361 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №25-0938-001163 от 16.05.2025г. *** сектор в ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и по чл. 182 ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на А. А. Н. от с.Черковица, ул. ***, административни наказания глоба в размер на 800лв, лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 26 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А. А. Н., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител адв. М. М., който изразява становище, че жалбоподателят не извършил вмененото му административно нарушение, тъй като не той е управлявал процесния автомобил. Моли съда да отмени обжалваното наказателно 1 постановление като незаконосъобразно.

За въззиваемата страна *** сектор в ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №3896164 от 27.03.2025 г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 16.10.2024 г. в 08:32 часа в населено място гр.Плевен, ул.

„Сторгозия“ срещу магазин ***, движейки се от ул. „Васил Левски“ в посока към с.Ясен, жалбоподателят Н. е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***, собственост на С. Г. С. с ЕГН: ********** и е извършил следното: Управлява горепосоченото МПС със скорост 108 км./час при максимално разрешени и въведени с ограничение на скоростта с ПЗ „В26“ от 70 км/час. Наказуемата скорост след приспаднат толеранс от минус 3 /три/ процента е 105 км/час, което е с 35км/час превишение. Нарушението е установено, заснето и фиксирано с АТСС СПУСК ARН САМ S1 с фабричен номер 120ссfс. Нарушението е извършено в условията на системност след в лизане в сила на електронен фиш серия К №9230571, влязъл в сила на 25.06.2024г. и ел. фиш серия К №9304794, влязъл в сила на 23.07.2024г. АУАН е съставен в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен, във връзка с преписка №316000-5146/05.02.2025г. и във връзка с преписка от АИС ЕЦОН №35302/2024г.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Д. И. А. и свидетеля П. М. М., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП с вх. №3160005146/05.02.2025г.; Заповед №316з-1611/12.04.2024г. на *** на ОДМВР-Плевен;

Протокол рег.

№316р-21868;

Протокол

№316р-3946/27.01.2021г.;

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126; Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег.

2

№316р-38479/30.10.2024г.; 1 брой снимков материал; справка за нарушител/водач. От показанията на актосъставителя А. и свидетеля М. се установява, че актът е съставен на 27.03.2025г. по преписка, качена в Единен център за обработка на нарушенията /„ЕЦОН“ МВР/, вследствие на извършено нарушение на 16.10.2024г., заснето с техническо средство за контрол на скоростта. Според показанията на актосъставителя А. и свидетеля М. било изпратено писмо до собственика на процесното МПС, за да декларира по чл.188 от ЗДвП кой е бил водач на автомобила към датата и часа на извършване на нарушението. От показанията на актосъставителя А. и свидетеля М. се установява, че като получили преписката, била попълнена декларацията по чл.188 ал.5 от ЗДвП и бил посочен като водач жалбоподателят Н.. Според показанията на актосъставителя А. и свидетеля М. за извършеното нарушение на жалбоподателя Н. бил съставен АУАН. В тази насока са и приобщените като писмени доказателства по делото декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП с вх. №316000-5146/05.02.2025г.; Заповед №316з1611/12.04.2024г. на *** на ОДМВР-Плевен; Протокол рег. №316р-21868;

Протокол №316р-3946/27.01.2021г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126; Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. №316р-38479/30.10.2024г.; 1 брой снимков материал. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя А. и свидетеля М., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с извършеното нарушение от жалбоподателя Н.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Н. в нарушение, което не е извършил. В процесния АУАН липсва възражение от страна на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство срещу констатацията за управление на автомобила с превишена скорост, липсва и писмено възражение по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН срещу тези констатации. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Н. не е доказал, че управляваният от него автомобил се е движил с разрешена скорост. В хода на съдебното следствие е допуснат и разпитан като свидетел Ж. Г. И., който работел като *** във фирма *** ЕООД, собственост на 3 жалбоподателя Н., за което е представен Трудов договор №21/08.02.2024г. От показанията на свидетеля Ж. И. се установява, че на датата на извършване на нарушението – 16.10.2024г. той е бил водач на товарен автомобил „Форд Транзит“, което било установено от информацията в пътния лист. Съдът кредитира показанията на свидетеля И., тъй като се подкрепят от приобщената като писмено доказателство по делото – Пътна книжка в оригинал, издадена на МПС с рег. № ***. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел. Още повече, че трудово правоотношение на свидетеля с ***ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е жалбоподателят, е било прекратено през месец юни 2025г. Освен това от показанията на свидетеля И. се установява, че на същия от страна на работодателя ***ЕООД е била удържана от трудовото възнаграждение сумата 400 лева за заплащане на глобата за констатираното превишение на разрешената скорост при управление на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** на дата 16.10.2024г.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят А. А. Н. е извършил нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП. В хода на производството пред административнонаказващия орган не са допуснати съществени процесуални нарушения при определяне авторството на деянието.

Собственикът на товарния автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** С. Г. С. с Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП е декларирал, че жалбоподателят Н. е бил водач на автомобила на 16.10.2024г. в 7,00 часа, когато е констатирано нарушението превишение на разрешената скорост. За такова превишаване на разрешената скорост, приложимата санкционна норма е тази по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 400 лева за превишаване в границите от 31 до 40 км/час. Наказващият орган е наложил предвидената в бланкетната норма на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП санкция, която обаче предвижда санкция за системно нарушение в хипотезата по ал. 1, т. 4-6, а именно: глоба в двоен размер за съответното нарушение и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Нормата на чл. 182, ал.5 от ЗДвП е въведена в закона през 2011г. и явно цели санкциониране на системни нарушители на забраната да се управлява МПС със скорост над разрешената. Легална дефиниция за понятието "системно" се съдържа в разпоредбата на § 6, т. 62 от 4

ДР на ЗДвП, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. С оглед на константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389 от 27.04.1999 г., на ВКС, Тълкувателно решение No 3 от 15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/ и теорията системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост. Субсидиарното приложение на НК / чл. 11 от ЗАНН/ и известната теория за престъпленията на системно извършване открояват известните понятия за усложненост при множественост на деянията / продължавано, продължено, системно, по занятие, повторност, рецидив/ и даденото тълкуване, че деяние / престъпление или нарушение/ при системно извършване се осъществява чрез три или повече отделни еднородни деяния, които се извършват въз основа на отделни решения, като всяко от тях, взето само за себе си, но многократното извършване на деяния от този род (системността), ги обединява. Съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Без значение е дали е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление или чрез налагане на глоби с фиш/ електронен/. Значимото е да е налице повече от три прояви на неспазване на изискването по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на чл.

182 от закона. Законодателят е въздигнал като по-тежко наказуемо нарушение, такова извършено в условията на повторност и такова извършено при условията на системност, като системността изисква наличие на известна устойчивост и трайност в поведението. Ясно е, че системността е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП , като в разглеждания случай това обстоятелство е посочено в обстоятелствената част на АУАН и НП при словесното изписване на вмененото на жалбоподателя нарушение. В случая административнонаказващият орган се е мотивирал на база справката за нарушител, като е вписал в обстоятелствената част на АУАН и НП /електронните фишове/, обуславящи системността – ел.фиш серия К №9230571, влязъл в сила на 25.06.2024г., и ел.фиш серия К №9304794, влязъл 5 в сила на 23.07.2024г. В едногодишния срок предхождащ констатираното нарушение жалбоподателят Н. е санкциониран общо 5 пъти за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП /т.т.25, 27, 28, 30 и 31 от справката за нарушител/. Според съда правилно за определяне на системността в АУАН и НП са посочени ел.фиш серия К №9230571, влязъл в сила на 25.06.2024г., и ел.фиш серия К №9304794, влязъл в сила на 23.07.2024г. за нарушения по чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП и по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, тъй като бланкетната норма на чл. 182, ал.

5 от ЗДвП предвижда санкция за системно нарушение в хипотезата по ал. 1, т.

4-6, а не и на такива по т. 1-3. Посочените в справката нарушения на чл.21 ал.2 от ЗДвП по т.т. 28, 30 и 31 не са за нарушения по чл.182 ал.1 т.4-6 от ЗДвП и не могат да обосноват системността. Както вече беше посочено "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Първият ел.фиш серия К №9230571 е влязъл в сила на 25.06.2024г. и нарушението на 16.10.2024г. се явява трето в едногодишен срок от влизането в сила на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение, т.е. жалбоподателят Н. е извършил нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП на 25.06.2024г. в 8:32 часа при условията на системност.