Решение № 271 от 11.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 271

06.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

3-ти наказателен

На 30.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Стефан Илиев

Калинка Георгиева

Десислав Любомиров

Диана В. Аначкова

Асен Бойчев Христов (АП-София) като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за възобновяване № 20201000600823 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 419, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ЧНД № 1526/2019г. на Районен съд – Благоевград.

Искането на главният прокурор е със следното основно съдържание:

С определение от 30.09.2019г. , по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК по ЧНД № 1526/2019г. , Районният съд в Благоевград, на основание чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК е оставил без уважение молбата на осъдения И. А. А. за определяне на едно общо найтежко наказание между наложените по ЧНД № 457/2018г. на Окръжен съд Благоевград и по НОХД №1710/2017г. на Районен съд - Благоевград. Определението е влязло в сила на 16.10.2019г., като не подлежи на касационна проверка, но е постановено при съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – изложени са подробни съображения в полза на посоченото твърдение.

Направено е искане да бъде възобновено ЧНД № 1526/ 2019г. на Районен съд Благоевград, да бъде отменено постановеното определение от 30.09.2019г. и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал.1 НПК.

1

В публичното съдебно заседание пред настоящата инстанция страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът от САП поддържа искането на Главния прокурор и иска да бъде отменено определяне на наказанието

Защитникът на осъдения адвокат Х. Б. от САК, счита, че възобновяването е в полза на осъдения и поддържа искането на главния прокурор.

Осъденото лице И. А. подържа становището на защитника си, а в последната си дума отправя молба за правилно решение.

Софийският апелативен съд намери искането за възобновяване на наказателното дело за допустимо. Направено е от компетентен орган – главния прокурор на Република България и е в интерес на осъденото лица, поради което за внасянето на искането не е предвиден срок в който тази възможност се преклудира. Компетентен да се произнесе по законосъобразността на атакувания съдебен акт е сезираният апелативен съд, тъй като делото е разгледано от съд в района на САС.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Районният съд в Благоевград е приел, че престъпленията по тези четири наказателни производства са в рецидив помежду си. Според съдът, последвалата замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода по ЧНД № 457/2018г. на Окръжен съд - Благоевград не променя това обстоятелство, поради което разпоредбата на чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК е неприложима.

Настоящият състав на САС счита, че по този начин неправилно е бил игнориран фактът, че с влязло в сила на 01.02.2019г. определение по ЧНД № 457/2018г. на ОСБлагоевград, постановено по реда на чл.452 НПК, остатъка от наложеното по НОХД № 1064/2015г. на Районен съд - Дупница наказание пробация в размер на 5 месеца и 3 дни е бил заменен с 2 месеца и 17 дни лишаване от свобода, което е било изтърпяно на 12.08.2019г.

Съгласно Тълкувателно решение № 6/2014г. на ОСНК на Върховния касационен 2 съд, определението по чл. 452 НПК, какъвто е съдебният акт по ЧНД № 457/2018г. на Окръжен съд - Благоевград, няма ретроактивно действие, като замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода поражда правно действие от момента на влизането му в сила.

При замяната на наказанието пробация с наказанието лишаване от свобода приложението на чл. 25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК се съобразява с момента на влизане в сила на съдебният акт, с който е извършена замяната, а не с момента на влизане в сила на съдебния акт, с който е било наложено по-лекото наказание. Съгласно задължителната ТР № 79/1983г. на ОСНК на ВС и ТР № 6/2014г. на ОСНК на ВКС, след замяната лицето се счита за осъдено на лишаване от свобода и единствено заместващото наказание подлежи на групиране по чл. 25 и чл. 23 НК.

Ето защо, при решаване на въпроса за определяне на общо най-тежко наказание, съдът е длъжен да отчете настъпилата промяна и да съобрази наказанието, което е било действащо към момента на постановяване на определението, с което се извършва групилането на двете наказания. Когато се определя общо наказание в момент, след влизане в сила на определението по чл.452 НПК, решаващият съд е следвало да отчете наложеното ново, по-тежко наказание лишаване от свобода.

В конкретният случай, към датата на постановяване на определението 30.09.2019г., по ЧНД № 1526/2019г. на РС – Благоевград, определението по ЧНД № 457/2018г. на ОС -Благоевград от 01.02.2019г. е било влязло в сила. Престъплението по НОХД № 1710/2017г. на РС - Благоевград е извършено на 29.06.2017г., т.е. преди влизане в сила на 01.02.2019г. на определението по ЧНД № 457/2018г. на ОСБлагоевград, с което е извършена замяна на наказанието „пробация” по НОХД № 1064/ 2015г. на Районен съд - Дупница с наказанието „лишаване от свобода”.

Нормата на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК се намира в общата част на НК, по своята същност е императивна и следва да бъде прилагана винаги когато са налице законовите предпоставки за това. Правилното приложение на закона изисква да се образува една съвкупност от престъпленията по ЧНД № 457/2018г. на Окръжен съд Благоевград и по НОХД № 1710/2017г. на Районен съд - Благоевград, като на основание чл. 25, ал.1, във вр. чл. 23, ал.1 НК се определи общо наказание по - тежкото в размер на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал.2 и 3 НК следва да бъде присъединено към определеното общо наказание „лишаване от свобода” другите наложени по тези две дела по-леки наказания лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 /две/ години и глоба в размер на 500 лева.

3

На основание чл. 25, ал.2 НК от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода следва да се приспадне изтърпяното от осъдения И. А. А. наказание по присъдите влизащи в съвкупността.

Водим от изложеното се налага извод, че отказът на Районен съд – Благоевград да обособи престъпленията по ЧНД № 457/2018г. на ОС - Благоевград и по НОХД № 1710/2017г. на РС - Благоевград в съвкупност е допуснато нарушение на закона - не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен - чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК.

Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 НПК и е основание за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал.1, т.5 НПК.

С оглед тези съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1 т.5 , вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Софийският апелативен съд, намира искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело за основателно, поради което РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение от 30.09.2019г. , постановено по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК по ЧНД № 1526/2019г. на Районен съд - Благоевград,с което на основание чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК е оставена без уважение молбата на осъдения И. А. А. / с установено по делото самоличност/ за определяне на едно общо най-тежко наказание между наложените по ЧНД № 457/2018г. на Окръжен съд - Благоевград и по НОХД № 1710/2017г. на Районен съд – Благоевград, като връща делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд – Благоевград.

Настоящото решение е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5