Определение № 628 от 06.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. София, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500182 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК .

С определение № 17057 от 25 октомври 2024г. по ч. гр. д. № 11065/2024г. Софийски градски съд, е оставил без разглеждане като просрочено възражението по чл. 423 ГПК, подадено на 28.06.2024 г. от Б. Д.

Н., ЕГН ********** и Д. Д. Н., ЕГН **********, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 14.06.2021г. по ч. гр. д.

№ 27338/21г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД.

Определението се обжалва само от Б. Д. Н. с оплаквания, че е незаконосъобразно. Частният жалбоподател твърди, че при постановяване на определението си СГС се е позовал на разписката – известие за доставяне на пратка от „Ми Би Експрес“ ООД, с която не е бил запознат при справката със съдържанието на книжа по изпълнителното дело № 20228410403748/2022г. В тази връзка сочи, че нито почерка при изписване на дата 04.11.2022г. и на името „Н.“ , нито подписа върху известието в графата за получател пълномощник са негови. Иска от съда, изводимо от оплакванията му, да отмени определението на СГС, след което да се допусне изслушване на графическа експертиза, която да установи, че не е писал и не е полагал подпис върху известието за доставяне.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е оспорила частната 1 жалба. Счита, че същата е нередовна, евентуално неоснователна.

Софийски апелативен съд, намира, че частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е допустима, а по същество основателна.

Във възражението, подадено на 28.06.2024г. до въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК, Б. Д. Н., представляван от майка си, е посочил, че е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение /ЗИ/, - която не му била връчена надлежно, тъй като до 30.08.2022г. е пребивавал в затвора, - след 07.06.2024г., когато научил за запор върху вземане към банка, след което при ЧСИ се запознал с образуваното изпълнително дело въз основа на ЗИ и издадения въз основа на нея изпълнителен лист /ИЛ/.

„Топлофикация София“ ЕАД е оспорила възражението като недопустимо – счита, че то е просрочено, тъй като поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е връчена на Б. Н. на 04.11.2022г., а евентуално поддържа, че то е неоснователно. Към отговора й е приложено съобщение за образувано изпълнително дело № 20228410403748/2022г. - изх. № 074049/26.09.2022г., с известие за доставяне на пощенската пратка, адресирано до Б. Н..

С разпореждане № 25139/18.10.2024г. СГС е изискал от ЧСИ доказателства за връчване на ПДИ. ЧСИ, в съобщение по делото, постъпило на 23.10.2024г. е посочил, че ПДИ с изх. № 074049/26.09.2022г. е връчена на Б.

Н. на 04.11.2022г. ЧСИ е приложил съобщение за образувано изпълнително дело № 20228410403748/2022г., съдържащо покана за доброволно изпълнение, със същото известие за доставяне на пощенската пратка – „док. изх. № 074049/26.09.2022г. без приложена ЗИ“ - от „МиБМ Експрес“ ООД, адресирано до Б. Н., като представените от „Топлофикация София“ ЕАД, с дата на връчване 04.11.2022г., удостоверено с подпис (параф) на получател и изписване на името Н., положени срещу графи в известието „упълномощен и упълномощител“ (в документа обаче не е описано пълномощно).

За да постанови определението, обжалвано в настоящото производство, с което е оставено без разглеждане възражението по чл. 423 ГПК, съдът е приел, че то е подадено след изтичане на 1 -месечния преклузивен срок, предвиден в чл. 423, ал. 1 ГПК за подаването му, считано от узнаването за ЗИ, тъй като длъжникът – частен жалбоподател е получил съобщение за образуваното изпълнително дело с ПДИ за събиране на сумите 2 по ЗИ, издадена по ч. гр. д. № 27338/2021г., на 04.11.2022г.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК в едномесечен срок от узнаването н а ЗИ длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: ЗИ не му е била връчена надлежно; ЗИ не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 ГПК и по чл. 419, ал. 1 ГПК.

Както бе отбелязано, чл. 423, ал. 1 ГПК регламентира едномесечен срок от узнаването за ЗИ за подаване на възражение пред въззивния съд при лишаване от възможност за оспорване на вземането, предмет на ЗИ.

Узнаването, обуславящо началото на срока за подаване на възражението, е фактически въпрос, подлежащ на доказване от длъжника, като за спазването на този преклузивен срок за подаването му съдът следи служебно преди да се произнесе по същество дали приема или не възражението. Узнаването за ЗИ не може да бъде отнесено към момента на връчването й, тъй като това е въпрос по същество, когато то е основано на основанието по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая, във връзка с узнаването на ЗИ сезираният с възражението въззивен съд е приел, че длъжникът Б. Н. е узнал за нея на 04.11.2022г., когато му е била връчена ПДИ по образуваното въз основа на ИЛ, издаден въз основа на ЗИ, принудително изпълнение. Длъжникът обаче, който твърди, че е узнал за ЗИ след 07.06.2024г., когато е направена справка по изпълнителното дело, оспорва в процесната частна жалба истинността на служебно изисканото известие за доставяне, в което е удостоверено връчването на съобщението за образувано изпълнително дело на посочената дата, с което няма данни да е бил запознат. То не му е било връчено за становище, съответно не му е била дадена възможност да оспори истинността му, преди СГС да постанови определението си. При това положение изводът на въззивния съд, че възражението по чл. 423 ГПК е просрочено е преждевременен. Определението подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на въззивния съд за проверка истинността на документа, в който е удостоверено връчването на съобщението за образуваното изпълнително дело, съдържащо ПДИ, на длъжника Б. Н. чрез 3 назначаване на поисканата от частния жалбоподател съдебно-графическа експертиза, на която да се постави задача да изследва дали изписаният в известието за доставяне подпис за получател е положен от Б. Н. (въпреки описаното ситуиране на подписа не може да се приеме, че е удостоверено получаване на пратката от упълномощено лице). Според резултата от заключението съдът следва да се произнесе по допустимостта на възражението с оглед спазването на срока по чл. 423, ал. 1 ГПК за подаването му, евентуално по основателността на подаденото възражение по чл. 423, ал.

1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд счете, че обжалваното определение е незаконосъобразно, а разглежданата частна жалба е основателна.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 17057 от 25 октомври 2024г. по ч. гр. д. № 11065/2024г. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане като просрочено възражението по чл. 423 ГПК, подадено на 28.06.2024г. от Б.

Д. Н. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 14.06.2021г. по ч. гр. д. № 27338/21г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите, изложени към настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4