Решение № 457 от 20.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Русе, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520105926 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр. Русе, *************, чрез адв. Е. М., с която е предявен осъдителен иск срещу Община Русе, ЕИК 000530632, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл.

Свобода № 6, представлявана от Кмета Пенчо Пламенов Милков, с правно основание чл. 50 ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: на 21.07.2024 г., в гр. Русе, на ул.

„Алеи Възраждане“, стволът на огромно дърво, под надзора на ответната Община, пада върху тавана на паркирания лек автомобил Тойота авенсис, с рег. № *********, собственост на ищеца, и му нанася описаните в ИМ щети на стойност 3184 лв., които претендира като имуществени вреди, след направено изменение.

Предявява и иск за сумата 800 лв. неимуществени вреди от същия деликт, като твърди, че преживял силен стрес, разстроил се, това довело до промяна в ежедневието му и все още се чувствал подтиснат, като не можел да използва автомобила си.

Счита, че Община Русе, която има задължение да поддържа озеленените площи, като с бездействието си Общината е станала причина за нанесените вреди и следва да ги заплати.

Ответната Община, представлявана от Кмета Пенчо Милков, чрез юрк. В. Н. счита иска за неоснователен, оспорва, че вредите са причинени по описания начин, поради което счита, че не следва да носи отговорност. Оспорва размера на вредите, 1 като завишени.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ангажираните писмени доказателства установяват, че ищецът Д. Д. живее на горепосочения адрес на ул. "Алеи Възраждане” в гр.Русе. Собственик е на лек автомобил марка „Тойота Авенсис”, с peг. № ********. Непосредствено до жилищния блок, в който се намира апартамента на ищеца има обособени места за паркиране на моторни превозни средства, които живущите в блока ползват.

На 21,07.2024г. около 06:00 часа сутринта лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ ********* е бил паркиран в гр.Русе на посочения адрес на собственика. Същата сутрин около посочения час внезапно върху автомобила и други паркирани автомобили пада голямо изсъхнало дърво, като нанася щети върху тавана, гредата и релсите на тавана, предна и задна леви врати, предния десен калник, вратата на багажника, предния капак и предното обзорно стъкло на автомобила. Произшествието е посетено от служители на Второ РУ и „Пожарна безопасност и защита на населението” при ОД на МВР Русе.

Падналото дърво било нарязано и автомобилите освободени от тежестта му. При нарязването на дървото присъстващите установили, че стволът му е изсъхнал и изгнил, и вероятно това е причината да падне.

На следващия ден, ищецът подал жалба до Община Русе, в която описал случилото се и помолил да му бъдат възстановени щетите. В отговор на жалбата му Община - Русе го уведомила, че няма законова възможност да му заплати обезщетение за причинените вреди.

Ищецът се обърнал към засрахователното дружество „Дал бог живот и здраве” и бил направен оглед на автомобила от представител на застрахователя, който изготвил опис на щетите и подробно описал причинените увреждания по автомобила. Според експерта за отстраняването на щетите ще е необходима сума поне в размер на 3000 лв.

До подаване на исковата молба ищецът не е ремонтирал автомобила си.

Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно техническа експертиза механизмът на настъпване на ПТП е по следния начин:

При спиране на процесния автомобил на 21.07.2024г. на общинско паркомясто пред бл.”Искър” в гр.Русе около 06:00 часа настъпва внезапно падане на изгнило дърво върху тавана на лек автомобил„Тойота Авенсис” с рег.№ *********. Вследствие на голямото тегло и голямата височина, от която пада ствола на процесното дърво, възниква силен ударен импулс, като настъпва деформация върху тавана, предна и задна леви врати, преден капак, капак на багажника, преден десен калник в т.ч. счупване на предното обзорно стъкло и увреждане на лаковото покритие на тавана и 2 другите увредени детайли на автомобила.

Вследствие на процесното ПТП са настъпили следните увреждания по лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ *********, както следва: 1 .Счупване на предно обзорно стъкло - за смяна с ново; 2.Преден капак с частично охлузване на лаково покритие - за ремонт и боядисване; 3.Деформация на таван купе комплект с греди и ребра и нарушаване на лаковото покритие - за подмяна и боядисване; 4.

Тапицерия таван купе - за ремонт и подмяна с нова; 5.

Лява релса таван - за подмяна к-т; 6. Дясна релса таван - подмяна к-т; 7. Врата предна лява - за боя; 8.

Врата задна лява - за боя; 9.

Врата багажник - РЗ и боядисване; 10.

Калник преден десен - РЗ и боядисване; 11 .Рамка дясна врата - Р2; 12.Рамка лява врата - за подмяна.

Според вещото лице уврежданията по лек автомобил ’’Тойота Авенсис” с рег.№ ********* от 21. 07.2024г. се намират в причинно-следствена връзка с природния инцидент, отговарят на механизма на произшествието и могат да настъпят от падане на изсъхнало дърво в парка на ул.”Алеи Възраждане” №92 до бл.”Искър” в гр.Русе.

Пазарната стойност на имуществените вреди по лек автомобил ’’Тойота Авенсис” с рег.№ ********* вещото лице определя в размер 3184,30 лв. с ДДС.

Разпитаният по делото свидетел Т.П.К., съсед, си спомня за инцидента с паднало дърво, защото и неговата кола пострадала тогава. Това се случило на 21.07.2024 г. сутринта в неделя към 6 часа. Видял една огромна липа изсъхнала и изгнила, която паднала върху двете коли на паркинга на алея Възраждане. Неговата кола била „шавролет“, а на Д. „тойота“. Нямало вятър, нито дъжд и изведнъж чул страхотен трясък. При Д. щетите били по-големи, тъй като короната паднала върху тавана му. Щетите били на калник, врата, отгоре шприги за багаж, предно стъкло, покрива бил целия смачкан. Свидетеля първи видял дървото и се обадил на Д..

Разтреперили му се краката. В първият момент помислили, че автомобилите са напълно унищожени. Чувствали пълно безсилие, шок, не знаели какво да правят, какво да реагират. Обадили се на тел. 112 и те реагирали веднага. На Д. му трябвала кола всеки ден, защото имал имот на Мартен. Той ползвал една стара джипка, която нямала климатик и по принцип я ползвал само зимно време за сняг. Той чакал три месеца и повече да я приемат в сервиз, части търсил от много места. Не купувал само от Русе части. Ходил в други градове да търси таван за колата и от гр. Елена го купил.

Разпитаният по делото свидетел Л.Ц.С., съсед, заявява, че сутринта на 21.07.2024 г. автомобилите на Д. и на Тодор били смачкани. На Д. била много смачкана колата: целият таван бил смачкан, колонки, отзад капака, прозореца на стъклото било счупено. Свидетеля бил там. Д. бил като попарен. С него ходили в Разград, в Щръклево, накрая купили таван за колата от гр. Елена. Някъде около три месеца колата му била в сервиз. На него всеки ден му се налагало да ползва кола, ходел на 3 работа. През тези три месеца имал някакво джипче без климатик и ползвал него. Тази кола не можел да я ползва. Ядосвал се.

Ищецът Д. на осн. чл. 176 от ГПК разяснява, че бил принуден да плати гражданска отговорност, за да ползвам джипа „Сузуки витаро“.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените искове по чл.49, вр.чл.50, чл.52 и чл.84 от ЗЗД.

Претенцията намира своето правно основание в нормата на чл.49 ЗЗД, доколкото в исковата молба се поддържа, че инцидентът е настъпил като резултат от бездействието на служители при Община Русе, които не изпълнили задължението си да стопанисват правилно зелената система на територията на община Русе, като премахнат или осъществят санитарна резитба на увреденото дърво, нанесло щети по автомобила на ищеца.

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от неговото противоправно поведение при или по повод изпълнението й. По своя характер отговорността за чужди действия или бездействия е безвиновна и от гледна точка на увредения има обезпечителногаранционна функция. Ответникът е юридическо лице, съгласно чл.14 ЗМСМА, поради което е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск.

Според т.1, б.”а” на Постановление № 9 от 28.XII.1966 г. на Пленума на ВС, посочената отговорност може да възникне и в резултат бездействието на натоварените от ответника лица по отношение изпълнението на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа, които са настъпили при или по повод изпълнението й и по вина на изпълнителя, както и причинна връзка между противоправното действие и настъпилите вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина у деликвента.

От ангажираните в хода на производството доказателства се установява, че лек автомобил „Тойота Авенсис”, с peг. № ******** е собственост на ищеца и на 21.07.2024 г., по време на инцидента е бил паркиран на общинско паркомясто по ул.“Алеи Възраждане“, до бл.“Искър“ в гр.Русе. Безспорно е, че на посочената дата е паднало изгнило дърво върху МПС-то и е нанесло щети, подробно описани в приетата по дело съдебна автотехническа експертиза, на обща стойност 3184,30 лв. с ДДС.

4

Уврежданията по автомобила са следствие от падане на старо и изгнило дърво.

Задължение на ответника, като собственик на дърветата на територията на общината, е периодично да поддържа и оформя короните на растенията. В този смисъл е и разпоредбата на чл.14 от Наредба № 1 от 1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност. В случая от ангажираните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че дървото е паднало върху два автомобила без да е имало вятър или дъжд. Т.е. състоянието му е налагало да се предприеме обследване и цялостно премахване, но от страна на Община Русе не се твърди, нито са ангажирани доказателства да са извършвани такива действия от нейни служители. Следователно, както твърди и вещото лице Н. Н., пряката причина за вредите по процесния автомобил е падането на изсъхналото дърво върху автомобила на ищеца.

Следователно Община Русе не е спазила всички изисквания на закона относно изпълнение на задълженията си по поддържане растителността, използвана за улично озеленяване, поради което същата следва да носи отговорност за вредите по автомобила на ищците. Дървото расте на открито, което предполага излагането му на различни метеорологични въздействия и други фактори, от което за собственика на вещта възниква задължение да извършва периодични проверки за състоянието му, които да осигури безопасността на намиращите се в близост до него граждани и имущества. В случая е налице виновно бездействие от страна на органи на общината, което ангажира отговорността й.

По отношение размера на имуществените вреди съдът кредитира изцяло заключението на автотехническата експертиза. Релевантна по делото е действителната пазарна стойност на вредите към датата на увреждането и това е сумата, необходима за възстановяване имуществото в състоянието, в което е било преди увредата.

Претенцията е в размер на 3184,30 лв., т.е. колкото е експертната оценка, поради което като основателна и доказана следва да се уважи изцяло.

Ищецът претендира и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от процесния инцидент, в размер на 800 лв. В тази връзка безспорно се установи, че през изминалите месеци ищецът е бил принуден да се лиши от ползването на автомобила си, след падането на дървото върху него. Ищецът трябвало да съобразява ежедневието си с настъпилите затруднения в придвижването на работа, както на него, така и на семейството му. Това му създавало непрекъснато чувство на дискомфорт, тъй като не можел да разчита на сигурността и удобството на автомобила си. Ищецът преживял силен стрес, когато видял падналото дърво върху автомобила си, тъй като няколко часа преди това се намирал в него. Случилото се го разстроило и довело до промяна в рутината му и се чувствал подтиснат без този автомобил. За периода от инцидента до отремонтирането на превозното му средство той бил принуден, за да ходи на работа и 5 до имота си в гр. Мартен, да плати гражданска отговорност на една стара джипка, която ползвал, но нямала климатик и била само за зимно време.