Определение № 813 от 18.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 12127/2023
- Вид
- Определение № 813
- Подписан
- 18.01.2024
- В сила
- 18.01.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Петър Милев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл.577 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.33в · Правилник за вписванията
- чл. 38 · Правилник за вписванията
- чл.39 · Правилник за вписванията
- чл.44 · Правилник за вписванията
- чл.51, ал.1, т.1 · Правилник за вписванията
- чл.7 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 813 гр. София, 18.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Петър Милев като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно частно гражданско дело № 20231100512127 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр.чл.577 от ГПК Образувано е по частна жалба, депозирана от „П.“ ЕООД, ЕИК ****, против определение от 06.10.2023г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано издаването на заверен препис от нотариален акт за собственост, вписан в Служба по вписванията – гр.София под № 76, том I, дело № 1326/1976г. от 09.01.1978г.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че определението не е валидно поради липсата на номер и печат, а и не ставало ясно кой го е подписал. Допълнил е, че „П.“ ЕООД е собственик на имота, като правото на собственост било придобито въз основа на поредица от прехвърлителни сделки, първата от които е договор за замяна, обективиран в нотариалния акт, чийто заверен препис е поискал да бъде издаден, поради което представлявал непряк правоприемник на страната по смисъла на чл.51, ал.1, т.1 от ПВ. В службата по вписванията се съхранявал поисканият нотариален акт № 76, том I, дело № 1326/1976г. от 09.01.1978г., като това обстоятелство се установявало от факта, че жалбоподателят се е снабдявал с незаверени преписи от него. Не е съгласен с извода на съдията по вписванията, че разминаването между азбучния указател и екземпляра на нотариалния акт в оригинал е основание за бъде постановен отказ за издаване на заверен препис, тъй като справка в азбучната книга се извършвала единствено, когато били неизвестни томът, номерът и годината на съответния акт, а в настоящия случай тези данни били налични. Поради това неправилно съдията по вписванията дал приоритет на азбучния указател, в който лицето П.М.П. не е посочен като собственик, а не на самия нотариален акт, в който посоченото лице фигурира като носител на правото на собственост, тъй като 1 такова правило липсвало в правилника за вписванията. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разпоредено издаването на искания препис.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Съдията по вписванията при СРС е сезиран от жалбоподателя „П.“ ЕООД със заявление № 82523/06.10.2023г. за издаване на заверен препис от нотариален акт за собственост № 76, том I, дело № 1326/1976г. от 09.01.1978г., с който П.М.П. е придобил правото на собственост върху имоти с планоснимачни номера 71, 70, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 и 25, всички находящи се в гр. София, землището на „Драгалевци“, м. „Под лифта“, в.з.
„Симеоново-Драгалевци 2-ра част“. Към заявлението е представен препис от поискания нотариален акт, както и преписи от НА за продажба на недвижим имот № 94, том V, дело № 894/2007г., НА за продажба на недвижим имот № 83, том V, дело № 883/2007г., НА за продажба на недвижим имот № 162, том III, дело № 523/2008г. и НА за продажба на недвижим имот № 188, том I, дело № 0170/2010г.
Пред настоящата инстанция е представено извлечение от азбучния указател от 1978г. от буква К до буква О и от буква П до буква Т, съдържащ имената на лицата, които имат открита партида; от азбучник по обстоятелствена проверка, регулации и др. на IV нотариус 1978г. и от входящия регистър за 1978г. Приложена е и докладна записка от 17.04.2019г.
С атакуваното определение е отказано от съдията по вписванията при СРС издаване на заверен препис на нотариален акт за собственост № 76, том I, дело № 1326/1976г. от 09.01.1978г. За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че в представеното копие от нотариален акт като собственик на имотите е посочен П.М.П., а в азбучния указател, описната книга и двойно входящия регистър, съхранявани в СВ под акт № 76, том първи, дело № 1326/76г., като собственик е записан К.П.Й.. Предвид установеното разминаване между имената на собственика в азбучните указатели и имената, посочени в преписа на нотариалния акт, исканият препис не можело да бъде издаден, тъй като следвало да има пълно тъждество между данните по акта, чието издаване се иска, с данните по азбучния указател и описната книга, като се е позовал на чл.39 от ПВ.
Доколкото липсват данни кога е връчен препис от обжалваното определение, съдът приема, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, тъй като се касае за определение на съдията по вписванията, с което е постановен отказ да се издаде заверен препис от вписан акт. Този отказ се приравнява на отказът да се извърши нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 577, ал. 1 от ГПК, поради което частната жалба следва да се разгледа по същество.
2
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл.44 от ПВ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата в съответната служба по вписванията. Следователно, по своята същност издаването на заверен препис от вписан акт представлява писмена справка.
Редът, по който следва да бъде извършена една справка, е регламентиран в чл.39 от ПВ, съгласно който, за да се направи справка в книгите за вписванията за един недвижим имот, преди всичко се намира в азбучния указател името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намират номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тази книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани, както и номерата на помощните партиди за имотите и съдържащото се в тях описание. При това положение, справката в азбучната книга е нужна, за да се установят тома на партидната книга, както и томовете и номерата на вписванията, за които се иска справка. В настоящия случай всички тези данни са известни доколкото към заявлението за издаване на заверен препис молителят е приложил незаверен препис от искания акт, върху който са отбелязани номерът, томът и делото.
Съгласно чл.7 от Правилника за вписванията, вписванията на нотариалните актове се извършват чрез подреждането на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги. Подлежащият на вписване акт се записва във входящ регистър на съответната служба по вписванията, като се създава партида на името на собственика. Върху самия акт, който се вписва, се нанася номерът, под който е записан в регистъра, датата, томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. В службите по вписванията се води и азбучен указател, който съдържа имената на всички лица, за които има открита партида в партидната книга /чл. 38 ПВ/.
Вписването на нотариалните актове, при действаща персонална система на вписвавията, се извършва чрез тяхното подреждане в партидни книги и партиди по името на собственика /така решение № 60452 от 07.12.2021 г. по гр. д. № 1393/2021 г., г. к., І г. о. на ВКС/. Видно е от представения от молителя незаверен препис, че нотариалният акт, за който иска да бъде издаден заверен препис, е бил надлежно вписан, като е бил подреден в партидната книга, видни са томът и страницата на партидната книга, номерът, под който е вписан във входящия регистър, както и делото. Щом молителят е представил към заявлението си незаверен препис от нотариалния акт, следва че такъв му е бил издаден от Службата по вписванията, а щом такъв му е бил издаден, следва че актът се е съхранявал там и е съществувал с данните, такива каквито са отразени в него. От представената докладна записка, а и от 3 обжалваното определение се установява, че несъответствието е между информацията, закрепена в незаверения препис на нотариалния акт, и информацията, отразена в азбучния указател, описната книга и входящия регистър. Не е констатирано обаче несъответствие между имената на лицето, посочено като собственик в преписа на нотариалния акт, и имената на лицето, посочено като собственик в съхранявания в Службата по вписванията оригинал на акта. Липсата на такова несъответствие, както и фактът, че оригиналът на поискания нотариален акт, се съхраняват от агенцията се установява и от представения от АВ-София към образуваната преписка незаверен препис от НА № 76, том I, дело № 1326/1976г.
Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че посоченото несъответствие между данните по представения от молителя препис и данните по азбучника, описната книга и входящия регистър не е основание да бъде постановен отказ за издаване на заверен препис, щом имената на собственика по незаверения препис съвпадат с имената на собственика по съхранявания в оригинал акт в Службата по вписванията. По същността си това представлява техническа грешка по чл.33в от ПВ и следва да бъде отстранена по уредения за това ред, но не следва да бъде отказвано издаването на заверен препис. Налице са и предпоставките по чл.51, ал.1, т.1 от ПВ, доколкото заявителят „П.“ ЕООД се явява непряк правоприемник на П.М.П. – страна по изповяданата с нотариален акт № 76, том I, дело № 1326/1976г. сделка. С оглед изложеното съдът приема, че следва да отмени обжалваното определение за отказ на съдията по вписванията към СРС от 06.10.2023г., като делото следва да се върне на последния за издаване на поискания от „П.“ ЕООД заверен препис.
Съгласно чл. 541 от ГПК, разноските в охранителното производство са за сметка на молителя, поради което на жалбоподателя не се дължат такива в настоящото производство, без значение от изхода на делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 06.10.2023г. на съдията по вписванията към СРС, с което е отказано да бъде издаден заверен препис на нотариален акт за собственост, вписан в СВ-гр.София под № 76, том I, дело № 1326/76г. от 09.01.1978г., по заявление с вх. № 82523/06.10.2023г., подадено от П.Н.Т., ЕГН ********** в качеството му на управител на „П.“ ЕООД, ЕИК **** , като вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканият със заявление с вх. № 82523/06.10.2023г., подадено от „П.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез управителя П.Н.Т., ЕГН **********, заверен препис от нотариален акт за собственост, вписан в СВ-гр.София под 4
№ 76, том I, дело № 1326/76г. от 09.01.1978г.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на необходимите действия по издаване на заверен препис от от нотариален акт за собственост, вписан в СВ-гр.София под № 76, том I, дело № 1326/76г. от 09.01.1978г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5